Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Към Мултимедийни галерии  
   Към приложение България  
Източник: Енциклопедия А-Я  

МУЗИКА И КИНО



Българска сценична и музикална култура

Музика. Следи от съществувалите по българските земи музикални култури на траки, гърци, римляни, славяни и прабългари се срещат в музиката на някои народни обичаи. Началото на писмената традиция в българската музика се слага с преводите на служебните песнопения (9 в.). Византийските извори от края на 13 в. и началото на 14 в. споменават Йоан Кукузел (Ангелогласния) като най-виден представител на източночерковното песнопение. През 18 в. се оформя певческата школа на Рилския манастир. Издават се черковнопевчески сборници. В периода на Възраждането българската музика е главно вокална и едногласна. През II половина на 19 в. се създава градска музикална култура. Появяват се градските песни с патриотично съдържание. През 1851 в Шумен се създава първият инструментален състав, ръководен от унгарския музикант М. Шафран, от 1861 - от Д. Войников. През 1870 се основава Българското черковнопевческо дружество в Русе. След Освобождението 1878 започва развитието на професионална светска музикална култура. До 20-те г. на 20 в. определящ за българската музика е хоровият жанр - Е. Манолов, Д. Христов, А. Букорещлиев и др. Сформира се Гвардейският оркестър в София с диригент Маестро Г. Атанасов. Композира се предимно танцова музика. Създадени са първата българска опера - "Сиромахкиня" от Е. Манолов (1900), първата българска симфония от Н. Атанасов (1912). През 1908 в София е създадена "Българска оперна дружба" (от 1921 - Народна опера в София). Маестро Г. Атанасов изгражда основите на музикално-сценичното изкуство. Изтъкнати оперни певци са И. Вулпе, Х. Морфова, С. Македонски, П. Райчев, Ц. Табакова, Х. Бръмбаров и др. От 1918 се развива и оперетното дело - сформират се оперетни театри, изявяват се артистите А. Русков, М. Балканска и др. През 20-те и 30-те г. се създават произведения в национален стил, използват се фолклорни мотиви - П. Владигеров, П. Стайнов, В. Стоянов, М. Големинов, Ф. Кутев, П. Хаджиев, Л. Пипков, С. Обретенов, Д. Ненов и др. Основават се Държавна музикална академия (1921), професионални симфонични оркестри. Начало на камерната музика се поставя с първия квартет на Л. Пипков (1928). С голяма популярност се ползват Българският струнен квартет (радиоквартет "Аврамов"), квартет "Лечев". П. Владигеров е родоначалник на соловата инструментална музика. След 1944 се създават масови песни, представени от композиторите Г. Златев-Черкин, Г. П. Димитров, Т. Попов, А. Райчев и др. Развива се детското хорово творчество - хор "Бодра смяна" с диригент Б. Бочев, детският радиохор с диригент Х. Недялков и др. С известност се ползва и Детският симфоничен оркестър, основан и ръководен от В. Симеонов. Детски песни пишат П. Ступел, Г. Костов, В. Чучков и др. Нови музикални изразни средства се търсят в композиторското творчество на Д. Тъпков, Г. Минчев, С. Пиронков, К. Илиев, Л. Николов и др. Развиват се филмовата и театралната музика - М. Щерев, К. Дончев, Б. Петков, К. Кюркчийски и др., оперната и балетната музика - Л. Пипков, М. Големинов, П. Хаджиев, А. Райчев, Д. Вълчев, Ж. Леви, Д. Сагаев и др. Сформират се симфонични оркестри в почти всички по-големи градове - диригенти Д. Петков, К. Илиев, Б. Икономов, В. Стефанов, А. Найденов, Р. Райчев, Е. Чакъров, Е. Табаков и др.; камерни състави - квартет "Димов", "Софийски солисти", Дамски камерен оркестър "София" и др. В инструменталната музика със световна известност са много изпълнители - пианистите А. Стоянов, Д. Ненов, Т. Янкова, Л. Енчева, Ю. Буков, Н. Евров, И. Дреников, А. Диков, М. Деянова и др., цигуларите Н. Симеонова, В. Абаджиев, В. Чернаев, Е. Камиларов, Д. Шнайдерман, С. Миланова, М. Минчев и др., виолончелистите К. Попов, А. Кръстев, контрабасистът А. Вапорджиев и др. Изтъкнати оперни изпълнители са Б. Христов, Е. Николай, Л. Велич, Т. Мазаров, Н. Николов, Н. Гюзелев, Н. Гяуров, Р. Кабаиванска, А. Томова-Синтова, Г. Димитрова, А. Милчева, С. Евстатиева, Х. Ангелакова и др.; оперетни изпълнители - Т. Краева, Л. Кошлукова, М. Босев, В. Даскалов, Л. Кисьова и др. Хоровото творчество се утвърждава чрез изявите на хоровата капела "С. Обретенов" (днес Филхармоничен хор "С. Обретенов"), камерната капела "Полифония", хоровете "Кавал", "Гусла", "Йоан Кукузел", "Мадригал" и др. Принос за развитието на хоровото творчество имат диригентите В. Арнаудов, Г. Робев, Д. Русков, И. Димитров. Народните певици Г. Пинджурова, В. Стоянова, Н. Караджова, Н. Хвойнева, Я. Рупкина, В. Балканска, С. Съботинова и др., хорът "Мистерията на български гласове" с диригент Д. Христова разнасят славата на българската народна песен в страната и в чужбина. Популярната музика се развива след 60-те г. Българската естрада се представя с Биг Бенда на Българското национално радио с диригент В. Казасян, естрадните певци Л. Иванова, Е. Димитров и много други съвременни изпълнители, съставите "Щурците", "ФСБ" и др. В България се организират много музикални фестивали и конкурси - Варненско лято, Мартенски музикални дни в Русе, Международен конкурс за млади оперни певци в София, Софийски музикални седмици, "Златният Орфей" и др.


Кадър от българския игрален филм "Аспарух", режисьор Людмил Стайков

Кино. Първите кинопрожекции в България са организирани от чужденци (1897). През 1908 е построено първото кино "Модерен театър" в София. Българското филмопроизводство се заражда през 1910 със създаването на документални филми. През 1915 излиза на екран първият български игрален филм "Българан е галант". За пръв път звуков чуждестранен филм е прожектиран в България през 1930, а първият български опит в областта на говорещото кино е направен през 1933. До II световна война в България са произведени около 200 хроникално-документални и научнопопулярни филма, 180 седмични кинопрегледа и 42 игрални филма. По-известни филми са "Под старото небе" (1922), "Безкръстни гробове" (1931), "Грамада" (1936), "Страхил войвода" (1938). През 1948 кинематографията е национализирана. Първият игрален филм от този период е "Калин Орелът" (1950). През 1952 е заснет първият български цветен филм, през 1957 - първият широкоекранен български филм. Производството на филми е съсредоточено в Държавното обединение "Българска кинематография", филми се създават и в Българската национална телевизия. Значими произведения: "А бяхме млади" (1961), "Слънцето и сянката" (1962), "Крадецът на праскови" (1964), "Рицар без броня" (1966), "Бялата стая" (1968), "Иконостасът" (1969), "Сбогом, приятели" (1970), "Черните ангели" (1970), "Момчето си отива" (1972), "Козият рог" (1972), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Вилна зона" (1975), "Авантаж" (1977), "Бариерата" (1979), "Лачените обувки на незнайния воин" (1979), "Адаптация" (1981), "Мяра според мяра" (1981), "Да обичаш на инат" (1986), "Време разделно" (1988), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Аз, графинята" (1989), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Закъсняло пълнолуние" (1997) и др. За развитието на българското кино голям принос имат режисьорите З. Жандов, Б. Шаралиев, Б. Желязкова, Р. Вълчанов, В. Радев, М. Андонов, Х. Христов, Л. Стайков, И. Гръбчева, Г. Дюлгеров, Е. Захариев, Н. Волев и др., сценаристите Х. Ганев, А. Вагенщайн, В. Петров и др., актьорите С. Савов, И. Братанов, А. Карамитев, Н. Коканова, С. Гецов, С. Данаилов, Ц. Манева, К. Паскалева и др., операторите А. Тасев, Б. Пунчев, Д. Коларов, В. Чичов, Е. Вагенщайн и др. В анимационното кино с международна известност са Т. Динов, Д. Донев, С. Дуков, А. Кулев и др. За музикалното оформление на филмите работят композиторите С. Пиронков, М. Щерев, П. Ступел, К. Цибулка, Б. Петков и др. Развитието на българското филмово творчество се представя на различни фестивали: Фестивал на българския игрален филм във Варна, Кинофестивал на българския късометражен филм в Пловдив; провеждат се и международни фестивали: Международен фестивал на червенокръстките и здравните филми във Варна, Международен фестивал на комедийния и сатиричния филм в Габрово, Международен фестивал на детско-юношеския филм в Габрово, Международен фестивал на любовния филм "Любовта е лудост" във Варна и др. От 1987 в София се организира Световна кинопанорама.

   Последна актуализация: 15.12.2002  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания