Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Към Мултимедийни галерии  
   Към приложение България  
Източник: История на България  
  Статията се среща още в:
  - ИСТОРИЯ > История на България

КНИЖНИ ДОКУМЕНТИ

 

План за освобождението на България на Г. С. Раковски, 1861 г. НИМ
"Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. на това ся одавна работило, а особито тая последна година....По главните тия градове са съставили тайни комитети,кои да разпространяват между народу за това въстание ,чи напролет ще стане непременно и сички чякат първий синял да им ся даде. Движението може да стане с успех на следний начин. Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и укървавени в бой люди,с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга исто конници да ся впусни тайно през Княжевец и Балканский хрепт и да марширира по Балкана право за Търново ,кату ся даде синяла на всякъде с една прокламация или с дреги някои си знак да ся дигнат да присекат телеграфите и да затворян пътищата на пощите....Въстанието споряд умножението си ще ся простира и ще съставя план на битките с турците. Нъ главното правило ще бъде хайдушките боюве. Колкото турци по селата и градовете ся предадат ,ще им ся зема оръжието и ще им ся респектува чъст,вяра и имот, а колкото стоят противни, ще ся избиват за пример на другите...."


Клетвена декларация на Васил Левски, Букурещ, 16.06.1872 г. НИМ

Писмото на Хр. Ботев до кап. Енглендер. НИМ:
"Господин капитан,
Господа пътници,
Имам честта да ви обявя , че на парахода се намират български въстаници, чийто войвода имам чест да бъда.
С цената на нашия добитък...., най- после с цената на всичко що е най- скъпо на тоя свят...ние си доставихме това,което ни е необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество България. Ние молим господа пасажерите да не се безпокоят никак и да останат спокойни. Колкото до вас, господине капитане, аз имам тежката длъжност да Ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане...
.
"

Възвание на Българското централно благотворително общество към българския народ , Букурещ, 12.04.1877 г. НИМ.

Възванието в издадено по повод обявяването на Руско-турската освободителна война от император Александър II:" Братя, Народ , който се бори и пролива кръв за своята свобода и независимост, рано или късно ще тържествува. Без жертви няма свобода!.....Българи ! Ние трябва да въстанем като един человек ,да посрещнем братските наши освободители и да съдействаме с всички сили на руската армия...Нашия интерес, нашето бъдеще, самото наше спасение изисква да въстанем всинца. Отечеството ни вика на оръжие! Нека първия гръм на руския топ да ни намери готови за тая свещена борба. Многожелаемата минута най-сетне настана, за да тържествува правдата над мрака и азиатската варварщина.
Българи, напред! Бог и нашите братя руси са с нас
!"

Манифест на руския император Александър II за обявяване на Руско-турската война, Кишинев, 16.04.1877 г. НИМ
"Височайши манифест за обявяване на освободителната война 1877 - 1878 г. С божия милост Ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски цар полски,велик княз финландски и прочее ,и прочее, и прочее... Изчерпвайки докрай нашето миролюбие,Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по- решителни действия .Това го изисква чувството ни за справедливост , и чувството на Нашето собствено достойнство .Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието.... Сега призовавайки божията благословия над доблестната Наша войска,НИе изповядваме да се навлезе в пределите на Турция.
Издаден в Кишинев,април 12 ден на хиляда осемстотин седемдесет и седма година от Рождество Христово и двадесет и трета от Нашето царуване. Александър
"

Дневниците на Първата редовна сесия на Областното събрание в Пловдив, 1879 г. НИМ

Дневниците на Първата редовна сесия на Учредителното събрание в Търново. Февруари 1879 г.НИМ
Манифест за абдикацията на Александър I 1886 г. НИМ
" След като се убедихме в печалната истина, че нашето излизане из България ще улесни възстановлението на добри отношения между България и нейната освободителка Русия, и като получихме уверение от правителството на Негово Императорско Величество , руский цар, че независимостта , свободата и правата на държавата ни ще останат непокътнати и никой няма да бърка във вътрешните й работи,обявявам на нашия любезен народ,че се отказваме от българский престол,като желаем да покажеме пред всички доколко са нам скъпи и мили интересите на Отечеството и как за негово благо и независимост сме готови да пожертваме всичко, даже и това ,което нам е по-скъпо от живота ни...Нека Бог пази България. Александър"

Екзархийски устав, София 1904 г., НИМ
Манифестът за обявяване на независимостта 22.09.1908 г. НИМ
"По волята на незабвения цар- освободител,великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи,поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги,що през векове оковаваха България,някога тъй велика и славна...
...Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят...
"
Манифест за обявяване на Балканската война, издаден от цар Фердинанд I на 05.10.1912 г. НИМ.
"Българи,В продължение на 25-годишното ми царуване аз съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България...
...Отвъд Рила и Родопите нашите братя по кръв и по вяра не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот.....След кланетата в Щип и Кочани, наместо да се даде на страдалците права и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили... Хуманитарните християнски чувства ,свещения дълг да се помага на братя,когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената подготвените за отбрана на Отечеството синове. Нашето дело е право,велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ,че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия,Гърция и Черна гора... Фердинанд
"
Ньойски мирен договор 27.11.1919 г. НИМ.
"чл.37. България се отказва в полза на Сърбо-Хървато-Словенската държава от всички права и титри върху териториите на Българското царство,разположени отвъд границите на България,така както са описани в чл.27,част II ....
чл.42. България се отказва в полза на Гърция от всички права и титри върху териториите на Българското царство,разположени отвъд границите на България,така както са описани в чл.27,част II ...
чл.48. България се отказва в полза на главните съюзни и сдружени държави от всички права и титри върху териториите на Тракия,които принадлежаха на Българското царство,и които намирайки се отвъд новите граници на България,така както са описани в чл.27,част II ...,сега не са дадени никому...
чл.65. Задължителната военна служба ще бъде премахната в България. В бъдеще българската армия ще бъде съставена и рекрутирана само чрез доброволно постъпване...
чл.66. Общото число на военнослужещите в българската армия не трябва да надминава 20 000 души,включително офицерите и чиновниците...
чл. 121....България се задължава да плати и съюзните и сдружените сили се задължават да приемат сумата два милиарда двеста и петдесет милиона ( 2 250 000 000) франка злато...
."

Наредба на ген. Путник и крал Петър за атака срещу България 18.06.1913 г. НИМ

Версайският мирен договор, 28.06.1919 г.
ВИЖ:ВЕРСАЙСКИ ДОГОВОР 1919

Манифест за сваляне правителството на Ал. Стамболийски,издаден от правителството на проф. Ал. Цанков на 11.06.1923 г. НИМ
"Българи, Новото правителство има за своя първа грижа да обезпечи мира и спокойствието на гражданството,да възстанови потъпканите свободи на гражданството, като издигне престижа на държавната власт..."
Манифестът за забрана на партиите 19.05.1934 г. НИМ
"Българи,
Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство... Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт. Всред общото разложение единствено армията остана незасегната от процеса на развалата. Вдъхновявана от най-чист идеализъм, само тя, армията, се явява годна да тури край на днешната анархия и да осигури всестранната обнова на страната...
"

Крайовски мирен договор 1940 г. НИМ
"Негово Величество царят на българите, от една страна, и Негово Величество кралят на Румъния, от друга страна, въодушевени от желанието да уредят в дух на взаимно разбирателство всичките въпроси, засягащи отношенията между двете държави..., решиха да сключат този договор...
Чл.1. В сектора, включен между Дунав и Черно море, границата между България и Румъния ще бъде занапред установена така, че да следва трасето, посочено в приложения тук протокол към настоящия член.
Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите се страни заявяват тържествено, че установената граница между тях е окончателна и вечна.
"
ВИЖ: КРАЙОВСКИ ДОГОВОР 1940


Протокол за присъединяването на България към Тристранния пакт 01.03.1941 г. НИМ
"Правителствата на Германия, Италия и Япония, от една страна, и правителството на България , от друга, установяват следното, чрез подписаните от тях пълномощници:
чл.1. България се присъединява към подписания на 27 септемврий 1940г. в Берлин Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония.
"


Протестно изложение на 43-ма народни представители, начело с Димитър Пешев срещу изселването на българските евреи в концлагерите, 17.03.1943 г. НИМ

Некролог по повод смъртта на цар Борис III, 28 .08.1943 г. НИМ


Списък на участниците в Техеранската конференция 28.11.1943 г.-01.12.1943 г. НИМ
ВИЖ: ТЕХЕРАНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1943

Нота на съветското правителство до българското правителство от 05.09.1944 г., с която СССР обявява война на България. НИМ
"Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството,че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия,води политика на т.нар. неутралитет,по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз...По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява,че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България."

Прокламация на правителството на Отечествения фронт към българския народ от 09.09.1944 г., публикувана във в. "Отечествен фронт". НИМ
"Българи и българки, офицери, подофицери и войници! Отчуждени и чужди на народа управници хвърлиха страната в нова катастрофа... Направиха войските ни стражар на германските завоевателни планове. Не стига това ,обявиха война на Англия и Съединените щати и с двуличната си и низка политика изчерпаха великото търпение на Съветския съюз,чиито войски вчера, 8 т. м., влязоха в България, което тури край на една недостойна и отречена от нашия народ политика... С пълното съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечествения фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел..."

Обвинителният акт за Народния съд. НИМ.
Из Наредба-закон за създаване на Народен съд от 30.09.1944 г.:
"Чл.1. Учредява се народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени по този закон:
а) Министри от правителствата по времето от 1.01.1941г. до 9.09.1944г.
б) Народни представители от XXV обикновено народно събрание и
в) други граждански и военни лица.
"


в. "Народен съд" от 10.12.1944 г. НИМ.


Телеграма на Йосиф Сталин до американския президент Хари Труман, 15.06.1945 г. НИМ


Молба на Никола Петков до Васил Коларов за помилване от 22.09.1947 г. НИМ

 


С любезното съдействие на Национален Исторически Музей

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания