Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Източник: Изобретатели - велики българи  
  Статията се среща още в:
  - ТЕХНИКА

МЪДРЕЦЪТ НИКОЛА ДИМКОВ

"Убеден, че всекой, каквото да е званието му или чинът, има свещена длъжност да принесе своята песъчинка за издигане на оная превиша планина, от чийто връх ще букне и довека ще лумти всемогъщата светлина на справедливостта и правдата, която за щастие на бъдните поколения и за слава на човечеството ще стори да изчезнат завинаги всичките безсмислени раздори между човешките общества."
Тези слова българинът инж. Никола Димков написва в предговора на своята книжка "Звезда на съгласието" през 1916 г., която е първият смел и обоснован проект за създаване на световна организация на мира.
Никола Димков Стоянов е роден през 1859 г. в село Горно Броди, близо до град Сер, един от центровете на българщината в Югоизточна Македония. Голямо и заможно село, за което допринасят железодобиването и ковачеството през ХIХ и началото на ХХ век. Денем и нощем в него пламтят десетина високи пещи, ехтят над 20 самокова, а в множеството ковачници се трудят над 300 майстори и чираци.
Неговият баща Димко Стоянов е активен участник в националноосвободителното движение и за независима българска църква. В тяхната къща често отсядат Гоце Делчев, Яне Сандански и Пейо Яворов. Като юноша Никола работи заедно с четиримата си трудолюбиви и даровити братя в бащината леярска и железарска работилница. Те умеят да правят всичко: градски и стенни часовници, камбани, оръжие, земеделски сечива, вятърни мелници, фонтани. По-голямата им сестра ръководи мелницата, а най-малката върти търговията в бакалницата.
Завършил с отличие Пловдивската гимназия, след Освобождението като стипендиант на правителството следва машинно инженерство във Франция. Още като студент прави редица изобретения, някои от които патентова, като приспособление за разтоварване на параходи, разработка на лагери и др. Впечатлени от неговата дарба и усърдие, преподавателите му предлагат да остане на научна работа във Франция, но той отказва и се завръща в родината си.
За кратко време ръководи Главната дирекция на железниците. Участва в правителствена комисия за договаряне и доставка на кораби за военноморския флот. След 1900 г. се установява в Цариград, където разгръща успешна промишлена и търговска дейност. От неговото изобретение за автоматично, конвейерно изработване на подкови, върху които се движи цялата теглителна сила на времето, се заинтересува тогавашният министър-председател Тодор Бурмов. Той издейства на Никола Димков държавен заем от 20 000 златни лева и става равностоен съдружник в цариградската фабрика за подкови "Инженер Никола Димков и компания". Във фабриката за първи път се въвеждат дизелови, а по-късно и електрически мотори.
С промишлените и търговските начинания Димков става заможен и влиятелен човек. Към работниците, предимно българи от Горно Броди, се отнася щедро, организира трапезария, раздава безплатно работни дрехи. Поддържа търговски връзки с Франция, Германия и други европейски страни. Живо се интересува от международните отношения, но никога не забравя своя народ и отечество и с всички сили и средства ги подпомага. Цариградските българи го избират за съветник на Екзарх Йосиф.
Един ден, преминавайки покрай Тефтер хан, забелязва, че много архивни материали са натъпкани в чували за претопяване. Разбира, че се отнасят за България, и написва писмо до българското правителство веднага да изпрати човек, който добре да знае турски език. В Цариград пристига известният турколог Вл. Хиндалов. Голяма част от архивите били откупени. Между тях са и материалите от съдебния процес срещу Васил Левски.

Инж. Нокола Димков
на 70 години

Кръвопролитията по време на Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание, жертвите, страданията и разрушенията през Балканските и Първата световна война силно го вълнуват: "Нима може – пише той – човек да се свие в личното си щастие в това безбродно море от хора, вражди и национална ненавист?" Обладан от такива мисли, у него се заражда идеята за една удивителна по своя хуманизъм, оригиналност и приложимост световна организация на мира.
През 1916 и началото на 1917 г. Димков написва трактата "Звезда на съгласието" с подзаглавие "Постоянен световен съвет" – един смел и обоснован проект за създаване на световна организация на мира, който отпечатва на френ­ски, немски, турски и гръцки и изпраща на много държавни глави и правителства. Изпраща го и на американския президент Томас Уилсън и започва кореспонденция с него. Това става преди Съединените щати да се намесят в световния конфликт и преди Уилсън да обяви пред Мирната конференция в Париж през 1919 г. своята програма за мир и самоопределение на народите с прословутите "14 точки".
Програмата се подготвя от екип американски специалисти по международни отношения под ръководството на самия президент. Тя определя основните принципи на бъдещото Общество на народите в Женева, в основата на които са заложени идеи и формулировки на Димков. Това се потвърждава и от историографа на Уилсън – Бекер, че "нито една идея не принадлежеше на самия президент – всички бяха заимствани от другаде".
Съпоставяйки проекта на Димков с устройството на Обществото на народите, създадено след Първата световна война по предложение на Уилсън, проф. Ал. Балан установява очевидно родство на двете идеи и като си задава въпроса на коя от тях се полага първенството, отговаря, че "по справедливост първенството се пада на оная идея, за която документи сведочат да се е явила първа на света, да е първа излязла като явно слово да обикаля между човеци. В такива условия българинът Димков стои пред американеца Уилсън; защото в книжицата на Димков имаме достоверна дата на предговора на първото издание 1916–1917 г., докле Уилсоновите 14 точки бидоха узнати от света тепърва към края на световната война, щом и те самите ускориха този край".
Идеята на президента се реализира, защото той е имал несъпоставими с нищо предимства – думите на великата държава Америка. "Та Сдружението на народите (така проф. Балан нарича Обществото на народите) като въплътена вече Уилсонова идея оставя в сянка всяка подобна идея от по-рано. Ала ние, българите, имаме и дълг към своя сънародник, и право пред истината в царството на идеите да установяваме първенството на българина пред американеца."
В началния раздел на "Звезда на съгласието", озаглавен "Взаимно почитане", Димков установява: "Между две лица има мир, докле се тачат взаимните права и длъжности. Същото е между две вери, между два народа." Във втория раздел той привежда доводи за вредните последици от мира, основан върху силата. В третия раздел разобличава "хитрините на лукавата дипломация". Заявява, че не страхотните въоръжения биха могли да поддържат в хармония цялото човечество, а "едничкият непоклатим закон: взаимно равновесие на права и задължения на всички нас". В третата глава той предлага създаването на Постоянен съвет за мир, разбирателство и сътрудничество между всички народи, раси и религии, който да включва в себе си три велики или главни съвета: политически, верски и правен с цел – "всеобща хармония и общо благо".
В следващата глава Димков предлага да се изгради международен град "Седалище на Постоянния световен съвет", който да се нарича Мироград или Светлоград и да бъде столица на световното правителство, което да е "мозък на цялото човечество".
Най-обща съпоставка на идеите и формулировките на инж. Никола Димков с Устава и структурата на ООН показва поразително сходство както в общия замисъл, така и в конкретното устройство на световната организация с нейното Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Международен съд, Секретариат и многобройните специализирани международни организации като ЮНЕСКО (за световна просвета), ФАО (за световно земеделие и прехрана), СТО (за световна търговия) и други.
Интересни са идеите на Димков, които все още не са осъществени – за създаване на организация за "обуздаване на неморални навици и пагубни пороци (проституцията, наркоманията, организираната престъпност)".
Идеята на Димков за Постоянен световен съвет, който да поддържа човечеството в хармония и общо добруване, стана факт. Сбъднаха се пророческите думи, изречени през 1918 г.: "Убеден съм, че Върховният съвет или Постоянният световен съвет, събран единствено за да се грижи за всеобщото благополучие, ще постигне своята свята цел преди края на този ХХ век." На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско 50 държави подписват Устава на Организацията на обединените народи с постоянно седалище в Ню Йорк. Нейните основни принципи са удивително сходни с предложените още през 1917 г. в проекта на Димков: да поддържа международния мир и безопасност; да развива дружески отношения между нациите върху основата на уважаване принципите на равенството и самоопределението на народите; да осъществява международно сътрудничество при решаване на проблемите от икономически, социален, културен и хуманен характер; да поощрява уважение към правата на човека и основните свободи за всички хора, без разлика на раса, пол, език и религия; да бъде център за съгласуване на действията на народите в постигането на тези цели.
На 14 декември 1955 г. България става член на ООН и участва активно в работата на Общото събрание и в различните комитети и международни организации, следвайки заветите на своя далновиден и мъдър син инж. Никола Димков.
Неговият жизнен път завършва на 30 март 1937 г. в Цариград. На погребението присъства цялата българска колония в града.
А ето и "книжицата" на инж. Никола Димков, издадена през 1918 г. в Истанбул.

   Последна актуализация: 05.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания