Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
   Източник: Кратка история на България  
  Статията се среща още в:
  - ИСТОРИЯ > История на България

ВЪЗРАЖДАНЕ. Хронологична таблица

За света

 

За българите и българските земи

Руската императрица Елисавета умира и е наследена от сина си Петър ІІІ, но след преврат на престола се възкачва неговата съпруга Екатерина ІІ, останала в историята като императрица Екатерина Велика (1729-1796)

Жан-Жак Русо (1712-1778) завършва „За обществения договор" или „Емил, или За възпитанието"

Издадена последната творба на Дени Дидро (1713-1784) - „Племенникът на Рамо"

1762 Стойко Владиславов (Софроний Врачански) ръкоположен за свещеник в Котел. До официалното му ръкополагане се стига след продължителни преговори с гръцкия владика, който иска да му се платят 100 гроша. С помощта на котелските чорбаджии парите са събрани и едва тогава владиката се съгласява да извърши тържествената церемония

Паисий Хилендарски завършва в Зографския манастир „Св. Георги" своята „История славянобългарска". В обем от 85 страници и общо 10 части Паисиевата история поставя началото на зараждането на българската национална идея. Известни са около 60 нейни преписа, между които двата преписа на Софроний Врачански (от 1765 и 1781 г.), Самоковският препис на поп Алекси от 1771 г., Рилският и Жеравненският от 1772 г., Кованлъшкият от 1783 г., Еленският на Дойно Граматик от 1784 г. и др.
10-годишният Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) се връща в Залцбург след турне в Париж и Лисабон. Той не само свири на клавесин, но и вече композира

Готхолд Лесинг (1729-1781) завършва „Лаокоон, или За границите между живописта и поезията"
1766  
Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832) завършва черновата на първата част на „Фауст"

Джеймс Кук (1728-1779) потегля на втора експедиция през Тихия океан
1772  
Султан Мустафа III (1757-1774) издава ферман, с който се регламентира дейността на еснафските сдружения в Османската империя. Ферманът дава тласък за развитието на еснафите и за подема на занаятчийското производство в българските земи.
Капитан Джеймс Кук прекосява Антарктическия кръг
16 декември - „Бостънско чаено парти" - в израз на протест срещу водената от британското правителство данъчна политика, американски търговци изхвърлят голямо количество чай в залива на Бостън
1773 Умира основоположникът на българската национална идея Паисий Хилендарски
Начало на управлението на Луи ХVІ във Франция (1774-1793) 1774  
Пиер Бомарше (1732-1799) завършва „Севилския бръснар" 1775  
Във Филаделфия подписана американската Декларация за независимост 1776  
Султан Абдул Хамид (1774-1789) умира на 65 години. На престола се възкачва младият и амбициозен Селим ІІІ (1789-1808)

Избухва Великата френска революция
1789 В Габрово роден големият възрожденски деец Васил Априлов (1789-1847).

В Париж са екзекутирани Дантон и Робеспиер

Край на якобинската диктатура

Американският просветител Томас Пейн пише „Века на разума"

1794 16 септември - Стойко Владиславов избран за врачански епископ под името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султанския берат за назначението му във Врачанска епархия
Великобритания обявява "континентална блокада" на Наполеонова Франция. В битката при Йена пруската армия е разбита от Наполеоновите войски 1806 Избухва поредната Руско-турска война, която продължава до 1812 г. Бойните действия се водят с променлив успех, като особено се активизират през 1810-1811. Тогава руски отряди, подпомагани и от български доброволци, навлизат на широк фронт в Северна България

Софроний Врачански превежда от гръцки на говорим български език и издава в Римник, Румъния, „Кириакодромион, сиреч Неделник" (станал по-късно популярен сред народа под името „Софроние"). С тази книга се поставя началото на модерното българско книгопечатане
Наполеон Бонапарт (1769-1821) се завръща триумфално в Париж, но в битката при Ватерлоо (18 юни) съюзническите войски под командването на Уелингтън разбиват френската армия. Наполеон принуден повторно да абдикира

Джейн Остин (1775-1817) завършва романа си „Ема"
1815 В Свищов под ръководството на Емануил Васкидович открито първото общинско елино-българско училище в българските земи
Симон Боливар става президент на Венесуела

Мексико, Перу, Хондурас, Коста Рика, Гватемала и Панама обявяват своята независимост

Наполеон Бонапарт (1769-1821) умира на о. Света Елена

Карл Вебер (1786-1826) завършва операта „Вълшебният стрелец"

Излиза първият брой на всекидневника „Манчестър Гардиан"
1821 Избухва Гръцкото въстание, в което вземат участие стотици български доброволци. Като командири на самостоятелни отряди се отличават хаджи Христо, хаджи Стефан Българин от гр. Одрин, Янко Българин от Пловдив, Ангел Софиянец, Анастас Българин, Христо Байрактар, Марко Йован Българин, Стефо Българин и др.

В Котел роден Георги Стойков Раковски (1821-1867) - един от първите идеолози на организираното националноосвободително движение на българите
Умира френският крал Луи ХVІІІ (1755-1824). На престола се възкачва неговият брат Шарл Х (1750-1835)

Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) завършва Симфония № 9
1824 Под ръководството на врачанския първенец Димитър (Димитраки) Хаджитошев местното българско население подема борба срещу гръцкия епископ Методий. Тези събития (известни като т.нар. Врачански събития) бележат първите открити сблъсъци между българи и гръцки духовници

С паричната помощ на сливенския търговец Антон Иванов Петър Берон отпечатва в Брашов „Буквар с различни поучения" (станал по-късно популярен под името „Рибен буквар"). В предговора към буквара Петър Берон защитава необходимостта от осъществяването на радикални реформи в учебното дело по българските земи и въвеждането на взаимоучителния метод
В Париж създадена първата в света информационна агенция „Хавас"

Алексис дьо Токвил (1805-1895) завършва „Демокрацията в Америка"
1835 В Габрово открито първото българско взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и на други влиятелни търговски фамилии от гр. Габрово. С помощта на Търновския митрополит Иларион Критски за учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод

Българското население в Нишко се вдига на бунт. Въстаниците отправят молба за помощ към сръбския княз Милош Обренович (1815-1839; 1858-1860)

Турските власти разкриват подготвяното от Велчо Атанасов в гр. Търново съзаклятие (т.нар. Велчова завера). Ръководителите на заверата са арестувани и екзекутирани

Неофит Бозвели и Емануил Васкидович отпечатват в гр. Крагуевац, Сърбия, „Славено-болгарское детеводство", а Неофит Рилски издава „Болгарская граматика" - два от най-популярните по онова време български учебници. Общо през 1835 г. са издадени 16 български книги
Шопенхауер (1788-1860) пише "За волята в природата"

Рихард Вагнер (1813-1883) завършва "Забранена любов"
1837 6/18 юли - в Карлово роден ръководителят на българската национална революция Васил Левски
Стендал (1783-1842) завършва романа си „Пармският манастир"

Ектор Берлиоз (1803-1869) завършва „Ромео и Жулиета"

Между Англия и Китай започва прочутата Опиумна война
1839 Българското население в Търновско се противопоставя на гръцкия митрополит Панарет. Тези събития (т.нар. Търновски събития) бележат началото на организираната църковнонационална борба на българския народ

Умира султан Махмуд ІІ (1808-1839). На престола се възкачва Абдул Меджид (1839-1861). На 3 ноември в Цариград е провъзгласен "Гюлханският хатишериф"
Михаил Лермонтов (1814-1841) пише „Герой на нашето време"

Джеймс Купър (1789-1851) завършва романа си „Следотърсачът"

Ан, херцогиня на Бедфорд, въвежда на мода следобедния чай, превърнал се в една от най-трайните британски традиции
1840 В Плевен открито първото девическо училище в българските земи
Нюйоркски печатар изобретява ротативната печатна машина, която позволява да се печатат по 10 000 страници на час 1846 Иван Богоров (1820-1892) издава в Лайпциг първия брой на първия български вестник - „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен". Тиражът на вестника е около 500 бр.
Чарлз Дикенс (1812-1870) завършва „Дейвид Копърфилд" 1850 Масово въстание на населението в Северозападна България
4 октомври - избухва поредната руско-турска война (Кримската война, 1853-1856)

Джузепе Верди (1813-1901) завършва операта си „Трубадур".
1853 Сава Доброплодни (1820-1894) съставя първата българска драма - „Михал. Комедия на четири действия. Преготовлена от Сава И. Доброплоднаго"
В Париж излиза първият брой на в. „Фигаро" 1854 В Букурещ създадена емигрантска политическа организация под името Епитропия (от 1862 г. приема името Добродетелна дружина)

В Одеса се сформира Одеско българско настоятелство - емигрантска организация, която си поставя за цел да работи за скорошното освобождаване на България
30 март - в Париж на специално организиран международен конгрес  подписан мирният договор, с който завършва Кримската война (1853-1856)

В лондонските клубове се появяват първите цигари, донесени от участници в Кримската война. Открита първата британска фабрика за производство на цигари
1856 Опит за въстание в района на Търновско под ръководството на капитан Дядо Никола
Февруари - Високата порта обнародва Хатихумаюн, който очертава основните насоки на бъдещите реформи в Османската империя
На сръбския престол се връща княз Милош Обренович (1780-1860)

Френският инженер Фердинан Каре изобретява хладилника
1858 Георги Раковски изготвя в Одеса първия си план за освобождение на България, в който отстоява идеята за организиране на всенародно въстание, ръководено от единен център

Патриаршията свиква църковен събор, който трябва да обсъди прилагането на обявените в Хатихумаюна от февруари 1856 г. реформи. Най-разгорещени дискусии на събора предизвиква българският църковен въпрос

В Болград, Бесарабия, открита първата българска гимназия
Едуар Мане (1832-1883) рисува „Пияча на абсент"

Джузепе Верди (1813-1901) завършва операта „Бал с маски"
1859 Българското население в гр. Кукуш отправя петиция до папата, с която декларира желанието си да приеме униатството
Иван Тургенев (1818-1883) завършва повестта „В навечерието" 1860 3 април - цариградските българи организират т.нар. Великденска акция, с която открито отказват да продължат да се подчиняват на Патриаршията
18 декември - в Цариград обявено създаването на българска униатска църква

Васил Друмев (1841-1901) пише повестта „Нещастна фамилия"
Ричард Гетлинг изобретява картечницата
12 април - започва Гражданската война между Северните и Южните американски щати
1861 Георги Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България, който предвижда създаването на „един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници"
Гръцкият крал Отон І свален от престола

Виктор Юго (1802-1885) пише „Клетниците"

Луис Карол (1832-1898) пише „Алиса в Страната на чудесата"

Григор Пърличев (1830-1893) завършва поемата си „Скендербег"
1862 В Белград Георги Раковски създава Първата българска легия (доброволчески отряд, който трябва да премине на българска територия и да предизвика всеобщо въстание)
Австро-пруска война, спечелена от германците

Фьодор Достоевски (1821-1881) пише „Престъпление и наказание"
1866 Март - по-радикално настроени български емигранти създават в Букурещ Таен централен български комитет (ТЦБК), който си поставя за задача да работи за освобождението на България

Открита жп линията Русе-Варна
Руският император Александър ІІ (1818-1881) отстъпва Аляска на САЩ

Жул Верн (1828-1905) пише „Децата на капитан Грант"

Йохан Щраус (1825-1899) завършва прочутия си валс „Синият Дунав"
1867 През есента в Белград сформирана Втората българска легия. Българските доброволци преминават специално военно обучение
Кристофър Шоулс патентова пишещата машина

Фьодор Достоевски (1821-1881) завършва „Идиот"
1868 Хаджи Димитър (1840-1868) и Стефан Караджа (1840-1868) организират четническа акция, целяща вдигане на въстание в българските земи. След няколко тежки сражения четата на двамата войводи е унищожена
Лев Толстой (1828-1910) завършва „Война и мир" 1869 Есента - в Букурещ под ръководството на Любен Каравелов се създава Български революционен централен комитет
Рихард Вагнер (1813-1883) представя музикалната си поема „Зигфрид" 1870 28 февруари - великият везир Али паша връчва на българските представители султанския ферман за учредяване на Българска екзархия
Дейвид Ливингстън прави опити да помогне за спирането на търговията с роби в Африка
18 януари - в Огледалната зала във Версай обявена обединената германска империя (Вторият райх). Вилхелм І провъзгласен за император, а Ото фон Бисмарк - за канцлер

Николай Павлович рисува „Покръстване на Преславския двор"

Фьодор Достоевски (1821-1881) пише „Бесове"

Иван Тургенев (1818-1883) пише „Пролетни води"

Джузепе Верди (1813-1901) завършва операта „Аида" (посветена на откриването на Суецкия канал)
1871 23 февруари - открива се народен събор в Цариград за приемане на устава на Българската екзархия

В гр. Браила, Румъния, Христо Ботев издава седмичника „Дума на българските емигранти"
Луис Карол (1832-1898) пише „Алиса в Огледалния свят"

Фридрих Ницше (1844-1900) пише „Раждането на трагедията от духа на музиката"
1872 За Български екзарх избран митрополит Антим Видински
26 декември - Васил Левски арестуван в Къкринското ханче

Любен Каравелов завършва „Българи от старо време"

Васил Друмев (1841-1901) завършва драмата „Иванку, убиецът на Асеня І"
9 януари - Наполеон ІІІ (1808-1873) умира на 64 години в Англия
12 февруари - провъзгласена Испанската република

Жул Верн (1828-1905) завършва романа „Осемдесет дни около света"
1873 6/18 февруари - обесен Васил Левски
5 юни - в Свищов открито първото българско търговско училище

П. Р. Славейков (1827-1895) написва поемата „Изворът на белоногата"
Суецкият канал преминава под британски контрол

Жорж Бизе (1838-1875) завършва операта „Кармен"
1875 През пролетта - Херцеговина и Босна избухва въстание, което поставя началото на голямата Източна криза
Септември - направен опит за въстание в гр. Стара Загора, в Русенско и в Шуменско
Началото на ноември - в Гюргево се сформира Гюргевският революционен комитет, който разработва план за организиране на ново въстание в Българско
Британската кралица Виктория (1819-1901) провъзгласена за императрица на Индия

Едгар Дега (1834-1917) рисува „Чашата с абсент" и „Прима балерина"

Марк Твен (1835-1910) завършва „Приключенията на Том Сойер"
1876 20 април/1 май - в Копривщица обявено Априлското въстание 17 май - четата на Христо Ботев слиза от кораба „Радецки" близо до с. Козлодуй и се отправя към Стара планина
20 май/1 юни - Христо Ботев пада убит в сражение под вр. Камарата, Врачанско
18/30 юни - избухва война между Сърбия и Турция
Великобритания анексира Южна Африка

Лев Толстой (1828-1910) завършва „Ана Каренина"

Пьотър Чайковски (1840-1893) завършва „Лебедово езеро"
1877 12/24 април - Русия обявява война на Турция

В Букурещ под редакцията на Павел Бобеков започва да излиза първият български всекидневник „Секидневний новинар"
9 януари - умира кралят на Италия Виктор Емануил ІІ (1820-1878). На престола се възкачва Умберто І 1878 3 март - в Сан Стефано подписан предварителният договор между Русия и Турция
1/13 юни - в Берлин започва работа международният конгрес, който трябва да изработи окончателния мирен договор между Русия и Турция
1/13 юли - подписан Берлинският договор.

назад начало напред

   Последна актуализация: 28.07.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания