Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
Кликни, за да купиш.
   Източник: Изобретатели - велики българи  
  Статията се среща още в:
  - ТЕХНИКА

БЪЛГАРСКИ ОТКРИТИЯ В ОБЛАСТТА НА МЕДИЦИНАТА

В Златната книга на българските откриватели и изобретатели са вписани 15 открития. От тях 12 са в област­та на медицината, свързани с болестни състояния и физиологията на отделните органи и системи в човешкия организъм.

Шести тон на сърцето

Сърцето – тази уникална "машинка", която за 70 години пулсира около 3 млрд. пъти и изпомпва близо 260 млн. литра кръв, е обект на непрекъснати проучвания и изследвания. За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло. През 1982 г. проф. д-р Иван Митев прибавя към звуковата мелодия на сърцето шести тон и става вторият български откривател след акад. Георги Наджаков.
Иван Митев завършва медицина през 1950 г. и започва работа като главен инспектор по майчинство и детство в отдел "Народно здраве" при Окръжния народен съвет в Русе. След 1960 г. се занимава с научноизследователска работа по проблемите на социалната педиатрия и защитава кандидатска дисертация. Скоро след това постъпва в Научния институт по педиатрия към Медицинската академия. През 1980 г. става ръководител на Клиниката по сърдечно-съдови заболявания, а от 1985 г. е директор на института и главен републикански специалист по педиатрия до пенсионирането си през 1989 г.
Първата му публикация за шестия сърдечен тон е негова статия в бр. 4 от 1974 г. на сп. "Педиатрия". 

Проф. д-р Иван Митев

"В началото на 1972 г. – пише той – при фонокардиография на деца с недостатъчност на аортната клапа ни обърна внимание регистрацията на нискофреквентни телесистолични добавъчни колебания под формата на 1–2 зъбеца, откъснати от I и II тон… За изясняване на находката направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон."
Три години по-късно тази статия се появява в редица чуждестранни кардиологични списания. Шестият сърдечен тон е приет като ново явление от световните кардиолози. За това българско откритие известният американски кардиолог проф. д-р Пиер Вернан пише: "Работата на г-н Ив. Митев върху шестия сърдечен тон ми изглежда напълно оригинална, защото той прави достояние един стетоскопичен феномен, неописан досега." Същото мнение споделя и американският учен Алдо Лунзада.
Откриването на шестия сърдечен тон спомага за по-цялостното опознаване на сърдечната дейност, да се избягват диагностични грешки, създава перспектива за допълнителни проучвания, свързани с широк кръг въпроси от сърдечната функционална диагностика, физиологията и патофизиологията.
"Пътят бе доста дълъг, труден, сложен – разказва проф. д-р Иван Митев. – Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон. Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно" (сп. "ИНСО" – бр. 11, 1999 г.).

Закономерност в сърцето при дразнене на нерв

Автор на това 10-о българско откритие е ст. н. с. д-р Веселин Павлов. Завършил Медицинския факултет в Софийския университет, в края на 1949 г. той постъпва в току-що създадения Институт по експериментална медицина към Българската академия на науките, където неговата научна дейност  продължава до пенсионирането му през 1984 г. В 1963 г. е избран за ст. н. с. и се насочва

Д-р Веселин Павлов

към изследване влиянието на вегетативната нервна система, към нейния парасимпатичен дял – вагуса, върху сърдечната дейност. Специализира една година в Медицинския институт в град Хале – Германия, и четири месеца в кардиологичната клиника на проф. Дюрер в Амстердам.
Д-р Павлов установява неизвестна дотогава закономерна зависимост на атриовентрикуларното проводно време от сърдечната честота при повишена активност на парасимпатичната нервна система (нервус вагус). Той установява, че когато се засилва дразненето на вагуса, сърдечната честота намалява все повече, проводното време в началото на стимулацията на нерва също се удължава, но, достигайки известна величина, започва след това да се скъсява, и то преди да се прекрати стимулацията.
Откритието има голямо значение за сърдечната медицина и за сърдечната хирургия. Д-р Веселин Павлов е автор на около 60 публикации в български и чуждестранни научни списания и сборници.

   Последна актуализация: 05.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания