Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 17.10.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА, ВЕЛИКДЕН, ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Празнуват: Величка, Велика, Велико



ВЪЗКРЕСЕНИЕ


Живот чрез смърттта, раждане и умиране, радост и мъка, изкупление и грях – такъв е парадоксът на християнството, на болката и мъченичеството на кръста, което дава нов шанс на душите, откупува греховете чрез жертва и го показва чрез възкресение. Друга би била вярата без надеждата и тръпката за спасение, други биха били делата и мислите тук, на земята, ако не се подготвят за небесните селения на душите. Други биха били и размерите на греха човешки, ако нямаше свой Спасител, който да го поеме на нечовешките си рамене и да го изкупи в нечовешките си болки, страдания и любов. Неслучайно Христос се явява във времето на безпътица, сриване на ценностите, морално и нравствено падение. Народът на Йерусалим посреща своя Спасител няколко дни преди Пасха с вълшебната радост на "Осанна" и постила пътя му с цветя, радост и вяра. Още по-истинска е тя след чудното Лазарово възкресение, неоставило място за съмнение, че всичко е възможно, че има надежда и смисъл в този живот. Само дни остават, само една Страстна седмица, в която всичко ще се случи: тежката самота в Гетсиманската градина, Тайната вечеря, предателството на Юда, сторено с целувка и за дребни грошове, трите отричания от своя учител на апостол Петър, бягството на всички апостоли по посоките на света, за да търсят закрила, вяра и изкупление. "Разпни го", крещи пак същият този избран от Господа еврейски народ. Римлянинът Пилат искал да запази Божия избраник, но отговорността му се сторила твърде голяма. Предал го на собствения му народ да го съди. "Измил си ръцете" и казал: "Невинен съм за смъртта на този праведник, мислете му вие." Щели да мислят по-късно, а тогава подарили свобода на разбойника Варава, а Бога изпратили на кръста. Никой не е пророк в собствената си родина, това важи и за Божия син. Съвсем скоро всички щели да съзрат неговата невинност, истинската святост на кръста му, както и мъченичеството на собствената Голгота. Първи разбират истината трите жени с мирото, дошли в неделята след Пасха до гроба на Христос, съзрели отместения камък и чули гласа на ангела, който им съобщил невероятната вест: "Христос възкресе от мъртвите." С угризения и благодарност, страдание, но и радост християните празнуват този ден през годините до наши дни като един от най-големите християнски празници, празника, който дава смисъл на вярата, на любовта и на живота.
Страстната седмица се повтаря всяка година – с очакването, тъгата, смирението, радостта от избавлението. Големият парадокс на християнската религия се преосмисля отново. Да постигнеш безсмъртие чрез смърт. Да си в състояние да сътвориш слънцето и звездите (в една легенда именно малкият Христос ги изпраща на небето), да изцелиш нелечимо болния, да възкресиш мъртвеца, но да не можеш да премахнеш греха без смърт. Да накажеш хулника чрез собственото си страдание. Да поемеш вината на другите, но да го натовариш с една неизмеримо непосилна вина за разпънатото на кръст божество. Възкресение, награда и съд в едно и също време.


МОЛИТВА НА ВЕЛИКДЕН


Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисто сърце да Те славим. Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са гробовете, живот дарува.


ИКОНИ


Пред разпятието обикновено се изобразяват Света Богородица и Йоан Богослов.

Разпространен сюжет е "Оплакването на Христос". Богородица, седнала ниско, прегръща главата на сина си. Зад него обикновено е апостол Йоан. Там са и старецът Йосиф, и трите Марии.



НАРОДНА МИТОЛОГИЯ


Народът вярва, че ако не е този ден, земята ще се сгромоляса в бездната и светът ще се затрие. Земята се подпира на един стълб (дирек) и се състои от три дяла. Под земята живеят дяволи "църцоглавци". Те са много страшни, с рога и опашка, а очите им са отзад, на тила. Цяла година те гризат стълба, на който е подпряна земята, и той става съвсем тънък. И когато на Великден хората кажат "Христос возкресе!", тогава изведнъж стълбът се удебелява и земята стои отново здраво на него.

Според друга народна представа Великден и Божик са двама братя: Божик е по-старият, по-скромният, Великден – по-младият, по-напереният. Божик все гледал трапезата да е пълна, "даже и боси да са нозете", но на масата да има цяло прасе. Великден пък все гледал да се облече хубаво, да се премени и да излезе да се покаже на хорото. Затова на Великден се купуват нови дрехи, а който няма пари да го стори, страда.
За българите празникът съвпада и с древни езически представи за раждащата се природа, възкръсващата є жизненост, непонятната є сила – разрушителна, страшна, съзидателна. Нещата, които не може да разбере, които не са му подвластни, народът умилостивява, празнува, обожествява. И с талант, присъщ само на него, успява да съедини древните и по-новите си празници, представи и вярвания. На Лазаровден, Връбница и Великден се събират последователните раждания на природата, девойките, душите в една чудна смесица от мит и религия, от езичество и християнство, от практически и духовни нагласи. Празнува се цялата Страстна седмица, като всеки ден от нея има своя специална роля и смислови функции.

Еврейският празник Пасха

Цялата Страстна седмица е свързана и по смисъл, и по време с еврейската Пасха. Пасха означава "преминаване" и отбелязва бягството на еврейския народ от Египет, преминаването му от робство в свобода. В своето възкресение Христос също преминава от царството на мъртвите в царството на живота, от земята – в небесните селения. Ако в Стария завет народът се освобождава от робство, в новия свободата е на друго ниво – свобода от грях, от света на злото. Освен "преминаване" Пасха означава и "закрила, защита", както Господ защитил с кървави кръстове къщите на своя народ.


РИТУАЛИ


В сряда майката боядисва три яйца, които рано в четвъртък оставя върху червен плат в ситото да ги огрее първото слънце. С едното маже бузките на децата – да са бели и червени – и го поставя пред иконата. Второто яйце се носи в житна нива или лозе – да предпазва от болести, третото се оставя за великденската погача.
Ходи се в планината за здравец и децата раздават китки от него по къщите.
Боядисват се яйца – обикновено на Велики четвъртък, може и в събота. Някога в големите фамилии задруги се боядисвали до 300, 400, 500 яйца. Ядат се до Спасовден – 40 дни след Възкресение. Наричат се "писани", "шарени", "перашки", "китанчета" и др. Боядисват се рано сутрин, преди изгрев слънце, за да не се развалят. На някои места – и преди да бие църковната камбана (да не се чупят, да са издръжливи при чукане). Магическата сила на яйцето е по-голяма, ако е снесено в четвъртък преди изгрев слънце. Яйцата се измиват във вода с пепел и се варят в котела със стипца или зелев сок. Всяка боя се слага в отделно новозакупено гърне.
Който боядисва, трябва да е хапнал нещо, макар и залък хляб само, да не го "удари", "разбие" яйцето, да се разболее и да е нещастен.
В някои краища в ситото с яйцата слагат жито, дори сърп – да раждат нивите.
Червено яйце се слага и в чеиза на момата – за щастие и късмет в брака. В селища, в които се отглеждат буби, едно от боядисаните в четвъртък яйца се слага при бубите – да ги пази от зли очи. Яйце може да се остави и в гнездо до покрива на кошарата, а на Възкресение жълтъкът и белтъкът му се стриват и се слагат в храната на животните за здраве.
Всяка вечер от седмицата се ходи семейно на църква. В четвъртък в църква се осветява по едно яйце за всеки член от семейството.
В четвъртък се подновява и квасът. Бедните жени гледат да вземат квас от богатска къща, за да забогатеят. Богатите домакини гледат да не им дадат, за да не се намали богатството им.
Малките момичета месят за първи път хляб. Правят го с червени яйца, а броят им е колкото членовете на семейството. Носят го в църква "да чуят дванадесетте евангелия".
Вярва се, че на Велики четвъртък небето се отваря, "адът и раят също се отварят" и душите на мъртвите идват на земята. За да се сгреят душите им, по гробовете се палят огньове. За да могат душите по-лесно да прекрачат в нашия свят, пускат се кратунки със запалена свещ в река или корито на чешма.
На Велики четвъртък бродници могат да оберат плодородието на нивите. Магьосниците излюпват под мишниците си от яйце с два жълтъка демонични пилета, мамници, те прехвърчат над нивята и оборите, пиукат и отнасят житата, класовете, млякото.
На Велики петък е разпънат Христос, затова той се смята за най-тежкия ден в годината и се нарича Разпети петък. В петък светът е застинал пред злото. Въпросите са повече от отговорите. Опората, която подпира земята, е съвсем изтъняла, проядена от греха, и всеки миг ще се срути вдън земя. Злото сякаш взима връх и заплашва да отнесе всички. Петък е ден за преосмисляне, за душевно пречистване, за стремеж към повече доброта и нравственост. Спазва се най-строг пост.
Ходи се в църква, където символично се погребва Христос. Оставят се дарове на Разпятието и цвете на плащаницата при оплакването на Христос. На тръгване всеки отнася в дома цвете от църквата – за здраве и живот.
Яйцата се рисуват в петък. Девойките и невестите влагат таланта, но и душата си в това занимание, което е истинско изкуство. Според Димитър Маринов ("Народна вяра и религиозни народни обичаи", С., 1994) писаните яйца са първообраз на народното живописно изкуство, а обредните хлябове – на народното ваятелство.
На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.
Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр.
Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът.
Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.
Великден се празнува три дни. След черква всички се връщат със запалена свещ вкъщи, поздравяват се с "Христос возкресе". Отговорът е "Воистина возкресе".
Свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйцата се чука за здраве. Особено радостно е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите с червени яйца "да се борят". Който победи, спечелва счупилото се яйце.
Червената боя или част от нея се хвърлят на "чисто" място, под роза или трендафил, или на място, "дето не се тъпче", за да предпазва от зли духове.
Червено яйце се слага в чеиза на неомъжени моми.
Когато се извежда стоката на паша за пръв път в годината, до нея се допира червено яйце.
На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата. На бедните също стрябва да се осигурят за този ден хубава храна и дрехи.
Младоженците ходят на гости при кумове, родители, девери. Носят хляб, козунак, боядисани яйца. Момите, които са участвали в обичая "кумичене", ходят на гости на кумицата и носят яйце и кумични краваи.
И през трите празнични дни се играят хорà. На Ладино хоро моми и момци минават под кърпа, държат я две моми вътре и вън от хорото, а по-късно – и под пръта, който държат два момъка. Песента на девойките е:

                – Ой, Ладо, Ладо, момиче младо. 
                Отговаря им Лада: 
                – Та що ходите, та що гледате? 
                – Момиче главиме, мома тражиме. 
                – Та коя мома ви е най-омилела? 
                – Омилела ни е крайна девойка. 
                – Та ето ви я, водете си я. 
                – Тя не е луда сама да дойде. 
                – Луда, не луда, сама ще дойде. 
                – Сама ще дойде в гора зелена.

Момите и ергените се люлеят на люлки и припяват специални обредни песни. В народната представа люлеенето предпазва младите от змейове, самодиви и тежки болести.
Майките извеждат малките си да ги види светът за пръв път на този ден.


ЗАБРАНИ


През цялата седмица не се работи селскостопанска работа, не се впряга добитък, не се язди кон.
Не се работи и не се впряга добитък и във всички четвъртъци от Възкресение до Възнесение. Ако през тези дни се работи, ще има гръмотевици и град.
Жените не предат, не тъкат, не шият, особено онези, които имат малки деца.
Ако на Велики четвъртък се перат и простират дрехи, ще вали град.
На Разпети петък е забранена всякаква работа. Не се допуска и най-малко нарушение на поста. Не се говори високо, не се захващат спорове. Разпети петък е първият от дванадесетте петъци, които пазят от град.
Не се зачева дете преди Великден, за да не се роди с недъг.
Никой, който влезе в дома на празника, а и през цялата Светла неделя подир него, не трябва да бъде връщан без червено яйце. Който го направи, ще изпрати надалече и късмета на къщата, и берекета на нивите и градините си.


ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ


По яйцето, оставено пред иконата, на следващата година се гадае. Ако яйцето е пълно и не мирише, годината, която идва, ще е добра. Ако е празно и мирише лошо, очаква се трудна година.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Ако на Разпети петък времето е ясно и хубаво, по празниците ще вали дъжд. Ако времето е лошо, по празниците ще е хубаво.

Ако на третия ден на Великден има мъгла, през годината ще има много пчели.

Ако преди Великден духне вятър, казват, че Господ пуска душите на мъртвите.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Трапеза

Отговява се и се реди богата трапеза. Слага се обреден хляб (боговица, богова пита, яйченик, кравай с яйце, колак). Много и различни са шарките по великденските хлябове, също както много и различни са и посланията им на Бъдни вечер. Характерно е, че във венците се слагат червени или бели яйца. Червените се скътават за лек, белите се ядат. Моделирането на венци върху хляба символизира пролет, радост и веселие. Срещат се често кръст, кръгове, плетеници и пресечени лъкове. Кръгът като слънце означава светлина, топлина и плодородие. На кръстниците и родителите младите булки носят обреден хляб "плетеница", символ на сговор и любов в дома. Хлябът "кукла" е символ на невинност и чистота. Обикновено той се дава на млада булка от роднините є.
Ястията са баница, мекици, кокошка с лук, саздърма, "старец" (вид колбас), печен суджук. Вече могат да се колят и агнетата. Ястията с агнешко са най-различни: печено с ориз, с картофи, с магданоз. От дреболиите се приготвят супи.

Яйце



Великденските яйца имат предпазна и продуцираща сила. С черупките на великденски яйца се захранват домашни птици и животни. Поставят се при копринените буби за предпазване от уроки. Разхвърлят се по нивите и лозята. Поставят се в темелите на новострояща се къща. Червено яйце се използва за спиране на градушка, като се хвърля срещу дъждоносни облаци или се поставя на двора в обърнат към падащия град ръжен.
На Герман за шапка на глинената кукла се слага черупка от боядисано яйце. На Гергьовден на овчарите се носят яйца. Обикалят се с тях нивите, заравят се в земята. Новобоядисани яйца се търкалят по лозята, синорите, къщите. Целта е все да предпазят от зло и да предизвикат пло­дородие.
При лечебните практики червено яйце се поставя във вода, от която пие или се мие болният. Магическата предпазна сила на яйцето се пренася във водата и оттам – у болния.
Червеното яйце е свързано и с култа към слънцето. Казва се, че "грее като слънце". На места червени яйца не се носят в кошарите, за да не ослепеят овцете.
Яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането и на обновлението в природата. В различни митологии – гръцка, римска, индийска, финска – яйцето се появява като първоизточник на света. В индийските вярвания животът е произлязъл от златно яйце, което плавало във водата (слънцето). Във финския епос "Калевала" се пее, че светът е сътворен от шест златни и едно желязно яйце.
Яйцата, боядисани и изписани, са основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. Участието им в магически ритуали има редица предпазни функции за хората, домашните животни и птици, за посевите и реколтата. Особено магическа е силата на първото боядисано яйце, задължително червено.
Червеният цвят не само символизира Христовата кръв, но и живота, плодородието, обновлението.
Яйцето е слънчев символ. Затова и с него образно се измерват нараст­ването на деня, увеличаването на светлината. На Андреевден се казва, че денят нараства, "колкото пиле помръдва в яйце", на Игнажден – "колкото петел скача на прага".
В преданието червеното яйце за пръв път ритуално се осмисля от Мария Магдалена – тя първа отишла при празния гроб, първа видяла и възкръсналия Исус. Когато тръгнала по света да разказва какво е видяла с очите си, отишла и в Рим. Подала на император Тиберий (Тит Клавдий Нерон, около 42 г. пр. Хр. – 37 г. сл. Хр.) червено яйце и рекла: "Христос возкресе." А после разказала всичко, както си било – за чудесата, изцелението, Лазаровото възкресение, чудната приказка за Божията милост и изкуплението. Повярвал є Тиберий, наказал управителя си в Юдея Пилат, който могъл, но не спасил великия Бог, а Мария Магдалена провъзгласил за равна на апостолите и за първа вестителка на Христовото възкресение.
В народните предания червените яйца са камъчетата зад кръста, обагрени в червено от кръвта на мъченика. Яйцата, които Мария занесла в неделята, за да раздаде пред гроба, също били червени, за да символизират пролятата кръв. Когато є казали, че Христос е възкръснал, тя раздала яйцата на децата и оттогава е останала традицията всяка година за тоя ден да се боядисват яйца и децата да участват с радост в този обичай.
Когато Христос умрял, християните започнали спор с евреите. Неверниците казвали, че Богът им ще възкръсне, когато кокошките започнат да снасят червени яйца. Когато след възкресението неверниците пак не вярвали и искали да осъдят християните като лъжци и измамници, християните паднали на колене и горещо се помолили на своя Бог да даде знак и да покаже истината. И когато Пилат изпратил слугите да погледнат какви яйца носят кокошките, с изумление всички видели, че яйцата са червени. Не било за вярване, но станало точно така. Колкото и да гледали дали са истински, нямало никакво съмнение – истински били.
Яйце се използва и в други ритуални практики. Слага се в люлката на новороденото – да пази от уроки и зли сили. Разваля уроки по добитъка, отнемане на жито от нивите или мляко от животните. Използва се и в народната медицина и магиите. Особено се вярва в целебната сила на яйцата, участвали в определен празничен обред – Сирница, Великден.

Жертвено агне

На Пасха се коли мъжко агне без никакъв дефект, пече се на ръжен, без да му се счупи нито една кост. Меси се безквасен, пресен хляб. Пресният хляб е символ на духовна чистота. В християнството Исус е жертвеното агне, той е невинен и безгрешен, той е агнето Божие, което очиства греховете на света. Дори на кръста не посмели да счупят коленете му, както правели с всички, запазили го цял като жертвен агнец.

Причастие

В причастието вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското тяло и истинската кръв на Исус Христос за опрощение на греховете си и за вечен живот. Древните християни са се причестявали всяка неделя. Днес малцина дръзват да пристъпват към това велико тайнство. Затова причастие се взима четири пъти през годината (по време на четирите поста) и само след изповед. Миряните трябва да пристъпват към свещеника по време на причастие мирно и кротко, с кръстообразно сложени ръце на гърдите и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да получат причастие и в дома си.
Хляб и вино като причастие взимат за пръв път апостолите на Тайната вечеря – в четвъртъка на онази страстна, страшна и свята седмица. "И като ядяха, Исус взе хляба, благослови и го разчупи, и като го раздаваше на учениците, рече: Вземете, яжте, това е Моето тяло. И като взе чаша вино, благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички. Защото това е Моята кръв, кръвта на Новия завет, която се пролива да опрости греховете на мнозина." (Евангелие от Матея, 26:26–28)
В християнството схващането за хляба като живот се преосмисля като символ на плътта на Христос, отдадена, за да бъде спасено човечеството.
Както в редица стари култове, така и в Библията хлябът се смята за свещен. Грях е да се тъпчат трохи, да се изхвърля хляб на нечисто място. За магии не се използва. Във всеки календарен или семеен празник, независимо какъв е произходът му (християнски или езически), хлябът има важна функция. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника. Замесването на обредните хлябове също е цял ритуал – замесват определени лица по определено време, специални са и изискванията към водата (да е мълчана, цветна), към брашното (да е бяло, от чиста пшеница), да е пресято "през три сита", понякога дори през девет. Жената, която сее брашното и меси, да е облечена в нова премяна. Често месенето е съпроводено със специални обредни песни.
Хлябът и солта са дар, който носи щастие.

Кръв

Както и хлябът, кръвта е свещена. "Който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий", казва Библията. ("Битие", 9:6) Смята се, че душата на човека и животът са в кръвта. "Защото душата на тялото е в кръвта и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистяне на душите ви, понеже тая кръв очистя душата." ("Левит", 17:11).
Излизащата от тялото кръв винаги е вдъхвала ужас и се смята за изтичане на живота. В българския епос, когато се заговори за кръвопролитие, скоро се очаква и смъртта на героя.
В народната представа душата е и сянка. Затова сянката не трябва да се настъпва. Да не видиш сянката си на Еньовден, е лоша поличба. Сянката, както и кръвта, е идентична с душата и живота. В митологичното съзнание сянката все се връща на мястото, където е паднал убитият. За да се спре нейното появяване, кръвта трябва да се изгори или зарови, а мястото – да се поръси с вода. Трябва също да се оставят хляб и мед да ги изядат кучета и вълци.
Кръвта притежава и свързваща сила. Това е очевидно при обичая "побратимяване". Кръвта на Христос става символ на спасението, а виното – на кръвта.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания