Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
   Източник: Зиналата стена  

1***

 Преди сто и повече години от днес, между високите стени на Петро-Павловския манастир и Костимял се простираше една великолепна и разлата долина, на която двете ребра бяха окичени с всякакъв вид овошки и хубави родовити лозя. През тази долина преминуваше пътят, който води от гр. Велико Търново за гр. Шумен. От пътя на изток, долу, в най-ниското място, течеше една малка водица, която се събираше от изворите от околните бърда и потоци. На нея, от двете й страни, се видеха няколко малки опачници воденички с по един камък, а това показваше, че водата й може да върти един воденичен камък. Тази вода, догде още не е преминала пътя, който я пресича под долината на Брода и води към селото Драгижево за гр. Елена, се зовеше Костимялска вода, а от брода надолу – Чертовчица, защото минуваше покрай селото Чертовец, което сега не съществува1. Тя слязваше на Велевата воденица; завиваше се малко на юг, после – на изток и при Рибарево, над Хаджи Цоневата воденица, се сливаше в Песчанската вода. Оттам течеше към селото Добридял на лъкатушки и при селото Козаревец се сливаше в р. Янтра.
В Костимялската разлата долина казахме, че имаше различни плодовити овошки и лозя, но не сме казали още чии са тези лозя.
Тези лозя бяха на търновските турци и на еничарите2. Тук във всяко лозе имаше по една къща – колиба. Като казахме колиба, да не си помисли читателят, че тези колиби бяха като овчарските и пъдарските, ще кажем, че те бяха къщи на един и два ката с по няколко одаи, оджаци, кьошкове и големи каменни маази (зимници). В тези къщи стояха на стопаните всичките потребни неща за лозето, като: мотики, лопати, каци, бъчви, делви за маджун и грозденица, съдове за готвение, постилки, покривки, джезвета, гюгуми и прочие. Лятно време тука летуваха на търновските аги и еничари харемите, като дохождаха от май – когато узряваха черешите, – не се махваха, догде се не оберат лозята и не си сварят маджун, мастакулки, догде не си направят шубеци3 и грозденица.
Около къщите бяха насадени различни овошки и гъсти клонести дървета, които обградяваха колибата да не им се видят отдалеч ханъмите, кога ходят около къщи. Около къщята имаше насадени различни гюлове и трендафили, всякакви цветя и зеленчук за ядение. На тези високи и клонати дървета лятно време висяха люлки от багдадски шалове, на които легнешком се люлееха най-прекрасните ханъми. Песните на ханъмите се разливаха и се отекваха по цялата Костимялска долина и като се отражаваха в стенето и пещерето, от двете страни, чухаха се като двойни и тройни и като се разлееха надолу в равнината към Чертовец и Драгижево, най-после изчезваха в далечните поляни към Лесичи дупки и към Косорака. Цяло лято тука ехтяха песни, дайрета, таламбази и тъпани. Гърмението на пушките и пищовите не премлъкваше ни денем, ни нощем, подир което се чуваше продължителното „а-а-а-х!”
Пътят, който минуваше през тази долина за Търново, беше от двете страни обграден с шипки, сливи, брястове и диви круши, заграден със саморасъл жив плет, прорастен и обвит с диви лозини и белоцвета повойна скребер и гориц (хмел) – нищо не можеше да мине през него, освен куршумът. Пътникът, като вървеше из този път, от овошките и кичестите дървета не можеше да види ни къща, ни человек. А, ако се намереше някой слободен и любопитен да поиска да погледне накъде се бият дайретата, де се чуват зюлювете и отде дохождат сладките упоителни песни на нежните ханъми, куршума твърде лесно го получаваше в челото...
Всеки, който минуваше през тази райска долина из пътя – турчин бил той, или християнин, – на всяка крачка го побиваха тръпки, догде я измине и стигне в селото Шеремет, което беше на южния край на долината на пътя над Търново.
Когато убиеха някого в Костимялските лозя, никой не го потърсваше и не смееше да попита за него. Като се отвореше някога дума в търновските турски кафенета, че някого убили в лозята, всеки отговаряше: „Каквото е търсил, намерил го... Който ходи да гледа чуждите хареми – куршум му е заплатата!...”
Освен ханъмите, тука цяло лято правеха мухабети и търновските аги, а най-вече еничарите. Когато правеха мухабет мъжето, жените – харемите – преминуваха на другата страна на долината – на срещните колиби. Мъжето разиграваха кючеци, гърмяха постоянно с пушки и пищови по цели недели; пущаха кьорфишеци нощно време, а денем често ходеха за зайци из шумака по Арбанашкото бърдо и из силихорските лозя. А кадъните от срещната страна пееха такива песни, които стопяват сърцето и на най-безчувствения хладнокръвен флегматик... Не само жена, но и млад мъж или момче не смееше в това време да мине през пътя на долината. Който се излъжеше по незнание или по глупост, ставаше жертва на азиатското сладострастие на еничарите... Жените от Лясковец, Драгижево и от другите околни села, когато отиваха в Търново на пазар, минуваха съвсем през други пътища, които са далеч от тази долина на сладострастието.
Освен това еничарите, като се напиеха с ракия-амберия и хардалие4, често извличаха кадъни от Търново и ги държаха по цяло лято по лозята, за които често се случваше да се изсекат на късове... Хардалие и басма се намерваше във всяка колиба в маазата.
Когато се оберяха и заровеха лозята, пъдарите вземаха ключовете от колибите и ги вардеха като стопани.
В онова време пъдарите се ценяваха от конака, т. е. от войводата и агите; носеха пълно обръжение и имаха власт не само да бият, но и да убиват. Когото убиеха пъдарите в лозята, за него нямаше никой да се яви даваджия. Тогава тъй строго вардеха, щото овошките, като узрееха и окапеха от дърветата, ако не ги обереше стопанинът им, там си и изгниваха. Който искаше да яде овошка, грозде или дини, той трябваше да намери пъдаря и да му поиска. А който поискаше на пъдаря, той считаше за грях да не му даде, но той му набираше с ръката си и той му даваше сам. Това право им беше дадено от правителството. Ако посегнеше някой самоволно и го видеше пъдарят, тежко му и горко му – бой до смърт... а ако вземеше крадецът да бяга, куршумът лесно го стигаше. Тогава за пъдари се избираха най-честните и най юнаците турци. Пъдарят тогава беше като управител и стопанин на околността, която му беше дадена да я варди и за която отговаряше пред конака...


1 Чертовец се е намярвал от източната страна на шуменския път, и от турските зулуми се е развалил и жителите му са се преселили в с. Лясковец, дето са направили особна Чертовска махала.
2 Турците тогава се деляха на ярлии (тушници) граждани и селяни и на еничари, които бяха редовната войска на Турция и ако може тъй да се каже, военно съсловие – каста.
3 Шубеци са нанизани орехови ядки на конец, потопени в сгъстена каша и изсушени, а грозденица е туршия от грозде, заляно с варена шира и размесено с хрян.
4 Хардалие се прави така: насипва се в каца ред грозде и ред хардал (синап, горчица) чак до върха и като прекипи и се спука гроздето, става на резливо червено вино. Басма е притиснато грозде в каца пак с хардал и виното му е като хардалието.
   Последна актуализация: 02.06.2009  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания