Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 14.11.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

ДРУМЕВ , Васил Николов (духовно име: Климент) (ок. 1840-1842-10.VII.1901)

Васил Друмев

Деец на националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898). Роден в Шумен. Произхожда от дребно занаятчийско семейство. Първоначално учил в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължил образованието си в Одеската духовна семинария. Попаднал под благотворното влияние на Г. С. Раковски, взел участие в Първата българска легия в Белград (1861), където се отличил в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближил се с В. Левски, Ст. Караджа и др. български революционери. След разпускането на легията в 1862 се прехвърлил в Русия, където продължил образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 се установил в Браила и участвал в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 бил ръкоположен за йеродякон, а през следващата година бил повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Станал заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заел длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 бил избран за търновски митрополит. Заедно с това участвал дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: бил избран за депутат в Учредителното събрание 1879 и в I Велико народно събрание (1879), възглавявал българските правителства през 1879-1880 и 1886. Като изтъкнат русофил се противопоставил открито на външнополитическия курс на Регентството (1886-1887), на първия стамболовистки режим (1887-1894) и на княз Фердинанд I, за което бил подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 възглавил българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъснали официалните си отношения още през ноември 1886. Мисията завършила с успех. Виждайки, че и след това княз Фердинанд I не променил своето отношение към Русия, дълбоко съжалявал за действията си през 1895, тъй като с тях допринесъл и за признаването на Кобурга за законен български владетел.
Като писател Д. станал родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864), драмата "Иванку, убиецът на Асе-ня I" (1872) и пр.

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания