Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 19.05.2019 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

ДЕЛЧЕВ , Гоце (Георги) Николов (23.I. 1872-21.IV.1903)

Гоце Делчев

Виден деец на македоно-одринското национално революционно движение и вожд на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден в Кукуш в семейството на родолюбиви българи. След като завършил прогимназия в родния си град, продължил образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий". През 1891 постъпил във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок бил изключен от него и през 1894 станал учител в Щип. По същото време в този град учителствал и Д. Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Между двамата се установили тесни приятелски отношения, в резултат на което Д. влязъл в редовете на вътрешната революционна организация. Следвайки богатите революционни традиции на българските възрожденски дейци и най-вече на В. Левски, той стигнал до идеята, че освобождението на Македония и Одринско от османско иго е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му било необходимо да бъде изградена по примера на Апостола гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Проникнат от тази идея, Д. заедно с др. ръководни дейци на организацията пристъпил към изграждането на революционни комитети. Още в началото на тази си дейност той проявил блестящи качества на талантлив организатор и се наложил като неоспорим вожд на организацията. През 1895 бил назначен за учител в Банско. Скоро след това напуснал учителството и се отдал изцяло на революционна дейност. През 1896 участвал в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Г. Петров изработил програмата и устава на организацията, който предвиждал изграждането и на демократични основи. След конгреса Д. бил избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Д. положил големи усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 се пристъпило към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграл изключително важна роля за по-нататъшното и масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Д. предприел няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 заедно с Г. Петров бил натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставяла за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това довело до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното и изграждане и укрепване Д. все още не бил убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание. Затова енергично се противопоставил на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на с. г. Той се мотивирал с това, че вътрешната революционна организация не била готова за подобна акция, както и с обстоятелството, че и международната обстановка в този момент не благоприятствала за такова съдбовно начинание. Безсилен да наложи отмяна на взетото вече решение, заедно с Д. Груев успели да отложат обявяването му за през лятото на с. г., както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика била продиктувана от желанието им да не се позволи концентрирането на големи турски сили в тези райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища. След срещата си с Д. Груев Д. продължил с малка чета обиколката си из Македония. На път за среща с водителите на Серски революционен окръг през втората половина на април 1903 четата му попаднала в обкръжение в с. Баница и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря паднал убит. Преждевременната му гибел била една от най-тежките загуби за организацията в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903.

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания