Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 19.05.2019 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

МУРАД I (1319-15.VI.1389)

емир Мурад I

Османски султан (1359-1389). Първият от османските владетели, който приема тази титла. С оглед на стремежа му за завладяване на Балканския полуостров премества столицата си от Бурса (Мала Азия) в Одрин (Източна Тракия). До края на царуването на Иван Александър (1331-1371) поддържа мирни отношения с България, но след смъртта на българския владетел и последвалата Чирменска битка 1371 слага ръка върху редица български земи. Новият български владетел Иван Шишман (1371-1393) е принуден да сключи примирие с него и да му даде сестра си Мара за жена. Въпреки това М.I предприема нови завоевателни действия, като завладява и София (1382). В следващите години слага ръка и на редица български градове и села и в Северна България. Продължава завоевателната си политика и спрямо Сърбия, но в разгорялата се Косовска битка 1389 е убит.

От други източници:
Новите изследвания показват, че първият османски владетел, на когото е призната титлата султан е синът на Мурад I Баязид I. С превземането на Одрин (1369) налага османската власт над цяла Тракия и скоро след това са превзети и Пловдив и Ямбол. До 70-те години настъпателните действия на османците на Балканите се реализират изцяло от отделните удж-бейове, акънджи-бейове и газии, т.е. става дума за една “децентрализирана експанзия”, в която ролята на Мурад I е незначителна. След битката при Черномен и повторното завладяване на Галиполи емир Мурад I започва експанзия на Балканския полуостров, чиято основна цел е поставянето на балканските християнски владетели под османски васалитет. Новите изследвания показват, че тази политика е обусловена от моментната степен на развитие на османската държава, която в посочения период е в процес на изграждане на централизирана държавност. За налагането на тази васална система спомага политическата разпокъсаност на балканските държави и княжества. След определянето на Одрин за османска столица (след 1377) приоритетна цел в политиката на Мурад I е завладяването на Балканския полуостров. През 1383 г. е завладян Сяр, през 1385-1386 г. София (1385) и Ниш (1386), а също и Битоля и други крепости в Македония. През 1386 г. Мурад I е разбит от сръбските войски на княз Лазар при Плочник, което го кара да започне организиане на голям поход срещу Сърбия (1388). Отказът на цар Иван Шишман и деспот Иванко да участват в него предизвиква неочакван поход срещу техните владения, ръководен от Али Чандарлъ (1388). В резултат е сложен край на съществуването на Добруджанското деспотство. Цар Иван Шишман се признава за османски васал, отстъпва крепостта Силистра и някои други крепости, плаща харадж за три години и дава сестра си за съпруга на османския владетел. На 9 април 1387 г. е превзет и Солун, а скоро след това и Бер. През лятото на 1389 г. Мурад I започва похода срещу Сърбия, завършил на Косово поле. На 28 юни 1389 г. Мурад I e убит в шатрата си от сръбския велможа Милош Обилич.

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания