Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 10.12.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

ИВАН ШИШМАН (неизв.-1395)

Златен печат на цар Иван Шишман

Последният владетел (1371-1393) на Търновското царство, син на цар Иван Александър (1331-1371) от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приела името Теодора, като на първата му жена), упорит борец против османските нашественици. Заел търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Иван Срацимир от трона. Това станало причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволило да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) довело до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, И. Ш. дал сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362-1389). Но този компромис не дал трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник (1387) той направил опит да влезе в съюз със своите западни съседи. През следващата година обаче османските турци предприели настъпателни действия против Търновското царство и обсадили И. Ш. в Никополската крепост. Поставен в безизходно положение, той бил принуден да сключи мир с тях при тежки условия. Този мир обаче не продължил дълго. През 1393 последвало ново нападение на османските турци, в резултат на което било покорено Търновското царство. И. Ш. успял да избяга и известно време се укривал в Никополската крепост. През 1395 бил пленен и убит. Заради неговата борба против османските поробители името му било възпято в народния епос.

От други източници:
Последните изследвания изказват тезата, че Иван Шишман е роден около 1349-1350 г. Престола наследява в качеството си на "багренороден", т.е. роден след възкачването на баща му на българския трон. След битката при Черномен (1371) Иван Шишман, подобно на останалите балкански владетели, е принуден да признае васалитет спрямо емир Мурад I и да даде сестра си за негова жена. По-новите изследвания показват, че Иван Шишман отказал да изпрати сестра си Кера Тамара в харема на Мурад I. Това той прави едва през 1378 г., когато след седемгодишна постоянна война с османските войски, предвождани от Лала Шахин за Софийско, Самоковско и Ихтиманско, и пред опасността от организиран поход начело с емира Мурад I, търновският цар е принуден да признае васалитет и да плати харадж. Същевременно по-късни източници говорят за съвместни действия на цар Иван Шишман и крал Марко в гражданската война във Византия непосредствено след битката при Черномен. Израз на непризнаването на наложения му през 1378 г. васалитет е титулатурата на цар Иван Шишман в издадените от него хрисовули от септември 1378 г.: "цар и самодържец на всички българи и гърци". През 1385 г. османският военачалник Лала Шахин превзема София, което отваря пътя на османците за експанзия срещу Сърбия. Според някои сведения цар Иван Шишман се опитва да помогне на обсадените, но не успява. В същото време Иван Шишман и деспот Иванко влизат в конфликт с Влашкото воеводство и българският цар успява да убие войводата Дан (1386). След 1386 г. цар Иван Шишман приема политиката на отказ от изпълнение на васалните задължения и търсене на съюз с Унгария и Сърбия. През 1387 г. емир Мурад I понася поражение при Плочник от войските на княз Лазар и босненския крал Твъртко. Според някои източници вина за това поражение има и Иван Шишман, който дал невярна информация на Мурад. През 1388 г. османският емир организира нов поход срещу Сърбия, в който трябвало да участват и християнските му васали. Цар Иван Шишман и добруджанският владетел Иванко отказват да изпълнят васалните си задължения. Това предизвиква организирането на изненадващ поход срещу тях, вследствие от който 30 000-на османска армия начело с Али паша превзема голяма част от крепостите в Търновска България и слага край на съществуването на Добруджанския деспотат (1388-1389). Иван Шишман е принуден отново да се признае за османски васал, да плати харадж за минали и идващи години, да предаде крепостта Силистра. Изворите (Боженишкият надпис и добавките към Бориловия синодик: "На Семир, Йончо, Добромир, Иваншо и на всички, които заедно с тях проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната и истинска вяра, вечна памет") показват, че българският владетел е оказал съпротива на нашествениците. Според някои изследователи след 1388 г., цар Иван Шишман окончателно се установява в Никопол. Събитията последвали битката при Косово поле и водената от новия османски владетел Баязид политика на ликвидиране васалните княжества карат и Иван Шишман, и Иван Срацимир да потърсят подкрепа и съюз с Унгарското кралство и с Влашкото воеводство (нач. на 90-те години). Именно в този контекст трябва да се търсят причините за похода на султан Баязид срещу Търновското царство 1393 г., завършил с превземането на столицата Търново (17 юли). През с.г. султан Баязид организира т.нар. Конгрес на васалите в Сяр, като единствените балкански владетели, отказали да се явят там, били синовете на цар Иван Александър. Опитите им за сближаване с Унгария, както и отказът да изпълняват васалните си задължения, довеждат до изненадващия поход от 1395 г., завършил с превземането на Никопол и смъртта на цар Иван Шишман (3 юни). В историографията съществуват мнения, че цар Иван Шишман е проявил немислима безучастност по отношение на сръбско-босненската коалиция от 1389 г. Съвременните изследвания показват, че участието на българския владетел в Косовската битка е практически невъзможно поради липсата на сухоземна връзка със сръбските земи. В много от изследванията е приета идеята, че лошите взаимоотношения между Иван Шишман и Иван Срацимир са една от основните причини за гибелта на българската държавност през XIV в. За личния живот на цар Иван Шишман се знае, че е бил женен за Мария, дъщеря на търновски болярин, а след това и за дъщерята на княз Лазар (около 1386). От двата си брака българският цар има четирима синове (известни са имената само на Александър и Фружин) и една дъщеря – Кераца. Данните в Бориловия синодик показват, че българският владетел имал "и други починали деца".

Монета на цар Иван Шишман

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания