Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 15.11.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

ТРАКИЙСКИ ВЪПРОС

Съставна част от българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на тракийските българи за освобождение от османско иго. По силата на Берлинския договор 1878 Одринско (заедно с Македония) остава в пределите на Османската империя. До есента на 1893, когато в Солун се полагат основите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) (по-късно прерастнала във Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)), борбата срещу османското владичество се води спорадично и без съществен успех. Единствен крепител на българското етническо самосъзнание на тракийското население е Българската екзархия. Успешно завършилото Съединение на Източна Румелия с Княжество България 1885 дава надежда в борбата на тракийци, че и те ще могат да постигнат своето освобождение. Те вземат дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903, а по време на Балканската война 1912–1913 подпомагат с доброволчески чети освободителната мисия на българската армия в Западна и Източна Тракия. По силата на Лондонския мирен договор 1913 Турция отстъпва всички свои територии на запад от линията Мидия–Енос, като земите от Източна и Западна Тракия преминават към свободното българско отечество. След поражението в Междусъюзническата война 1913 България успява да запази в своите предели само Западна Тракия. Източна Тракия е реокупирана от Турция още по време на Междусъюзническата война. България се възползва от затрудненото положение на Турция като воюваща страна в Първата световна война 1914–1918 и я заставя да приеме частична ректификация на българо-турската граница 1915 по долното течение на р. Марица. След кр. на Първата световна война България отново запазва владението си над Западна Тракия, но за кратко време, тъй като по силата на Ньойския мирен договор 1919 тази област преминава под владението на Съглашението. На България се обещават само "икономически излази" на Егейско (Бяло) море. През есента на 1920 областта е заета от съюзнически войски и тя става фактически френско владение, тъй като управлението и се поверява на френски военни и административни власти. През пролетта на 1920 под натиска на Англия Западна Тракия е предоставена на Гърция, на която в Лондон гледат като на свой аванпост на Балканите. Още от 1919 Атина е във война със султанското правителство в Цариград, като не крие амбициите си да покори не само Източна Тракия, но и значителна част от южното крайбрежие на Мала Азия, в което живеят големи маси гръцко население. Надеждите на гръцките управляващи среди да видят възстановена старата Византийска империя рухват твърде скоро. В нач. на септ. 1922 гръцката армия претърпява съкрушително поражение в Мала Азия. Управлението на Турция вече е в ръцете не на немощния султан Мехмед V, а на младия турски ген. М. Кемал. Неговите войски изтласкват от Мала Азия и Цариград не само оцелелите части на гръцката армия, но и по-голямата част от гръцкото население в тях. Гърция е спасена от окончателен разгром само благодарение на енергичното застъпничество на западните и покровители пред М. Кемал. В последвалата Лозанска конференция 1922–1923 кемалистка Турция си възвръща отново Източна Тракия и не крие аспирациите си и към Западна Тракия. По силата на Лозанския договор 1923 тя обаче не успява да постигне това. Така Тракия след кр. на Първата световна война се оказва поделена между Турция и Гърция. Претърпяла поражение в тази война, България не е в състояние да промени положението, поради което насочва усилията си за отстояване на малцинствените права на българското население в тези две области. Но и в това отношение не постига съществени резултати, тъй като не успява да спре обезбългаряването както на Източна, така и на Западна Тракия. По време на Втората световна война 1939–1945, след разгрома на Гърция от хитлеристка Германия, България получава в свое владение само Западна Тракия и от 1941 до 1944 я счита за неделима част от територията си. След тази война отново е заставена да се раздели с нея и областта преминава пак в пределите на Гърция. Подобно на македонския, и Т. в. в периода след Втората световна война навлиза в задънена улица и неговото решаване по примера на Източна Румелия от 1885 също се оказва неосъществим блян. (Вж Македонски въпрос.)

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания