Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 25.06.2019 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР 1878

Международен акт, подписан на 1 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес 1878. Главното му предназначение била ревизията на Санстефанския прелиминарен (предварителен) договор 1878. По силата на Б.д. току-що освободилата се българска държава била разпокъсана на няколко части. 1. Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. Но за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвиждал Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалявал от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябвало да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставяла във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея оставали в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878, и др. 2. Земите между Стара планина и Родопите се обособявали в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. (Такова название южнобългарските земи не са имали никога преди това, нито през средните векове, нито след настаняването в тях на османските турци. То не се споменава и в никакви международни актове.) Управлението и се възлагало на ген.-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябвало да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта. 3. Македония и Одринско оставали отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878. Османската империя приела единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. 4. Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия. В Б.д. били включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признавали за независими държави, но се задължавали да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Б.д. получила Австро-Унгария. На нея се предоставяло правото да окупира в продължение на 30 г. Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който оставал в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконила своето право да заграби гръцкия о. Кипър и др.
Б.д. е едно несправедливо дело на западноевропейската дипломация, наложено против волята на Русия. Чрез разпокъсването на Санстефанска България западните европейски държави и по-специално Австро-Унгария и Англия се стремели да нанесат удар върху интересите на Русия на Балканите и да отстранят нейното влияние в този район на Европа. Заедно с това чрез този насил-ствен акт те лишавали българския народ от току-що извоюваната национална независимост и оставили значителни части от неговите територии в пределите на Османската империя и другите съседни балкански страни. По такъв начин те създавали условия за крайно изостряне на отношенията между отделните балкански народи, последствията от които не закъснели да се проявят (вж Сръбско-българска война 1885, Балканска война 1912-1913 и Междусъюзническа война 1913). Българският народ изразил своето голямо недоволство от Б.д. Особено силна била съпротивата на българското население, което останало в пределите на Османската империя по силата на този акт. В редица краища на страната били образувани комитети "Единство", които под формата на благотворителни дружества подготвяли въстание в Източна Румелия, Македония и Одринско. Най-значителна проява на неговия протест било Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879.
Б.д. просъществувал формално до избухването на Балканската война 1912-1913. Някои негови клаузи били променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 и при провъзгласяване независимостта на България 1908, но повечето от тях останали в сила и след тази война и това довело до още по-голямо усложнение на отношенията между България и останалите балкански страни.

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания