Прабългарски хан, основател и пръв владетел (681 - ок. 700) на българската държава, родоначалник на първата българска династия, син на хан Кубрат. След разпадането на прабългарския племенен съюз Велика България (към 60-те г. на VII в.) А. потеглил с част от прабългарските племена на запад и се заселил в земите от р. Днепър до делтата на р. Дунав - областта Онгъл. От тук той извършвал чести нападения над територията на Византия. През 680 византийците предприели поход срещу него, но А. ги разбил, навлязъл в балканските им владения и за кратко време превзел територията между Шуменските възвишения, Черно море, р. Дунав и Стара планина.
Заедно с това той установил съглашение със седемте славянски племена и северите и застанал начело на създадената по този начин държава. Нейна първа столица станал укрепеният лагер Плиска. След нов успешен поход на славяни и прабългари в Тракия (681) А. принудил Византия да сключи мир. Според него границата между двете държави била установена по билото на Стара планина и заедно с това Византия се задължила да плаща ежегоден данък, което всъщност представлявало и официално признаване от нейна страна на новосъздадената българска държава. А. загинал вероятно във войната с хазарите през 700, когато отбивал техните набези по р. Днепър. През управлението му е написана първата част на Именника на българските ханове.
От други източници:
Последните изследвания показват, че признатата с договора от 681 г. българска държава е пряко продължение като етносъстав, институции и идеология на хан-Кубратовата държава. Наложилото се мнение, че хан Кубрат умира през 665 г., отнася началото на българското преселване след тази дата, като се приема, че Аспарух и неговите българи се заселват в областта на Онгъла към 668 г. Съществува и тезата, че за това свое заселване Аспаруховите българи са получили разрешение от тогавашния император на Византия Костанс II. В следващото десетилетие българите предприемат редица набези във византийските територии, като е изказано мнение, че един такъв поход до Константинопол (680) е поводът за похода на император Константин IV Погонат. Съществува и една интересна теза, обясняваща защо именно Аспарух, а не Батбай предвожда уногондурите (т.е. българите, чийто вожд е бил Кубрат), според която това се дължи на идеята за най-малкия син – пазител на домашното огнище. Приема се, че Аспарух остава при Кубрат и управлява съвместно с него, докато Котраг и Баян са поели управлението над периферните територии.  | Сребърен орел от съкровищните дарове в погребението на кан Аспарух при с. Вознесенка |
|
|
