Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 24.06.2017 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

ВОЙНИШКО ВЪСТАНИЕ 1918 (Владайско въстание)

Първи стихиен въоръжен опит за насилствено премахване на монархическия институт в България и заменянето му с републиканско управление. Избухнало в резултат на породената от Първата световна война 1914-1918 революционна криза и под влияние на събитията в Русия през есента на 1917. Въвличането на България в световния конфликт през есента на 1915 станало против волята на по-голямата част от българския народ. Участието и във войната се оказало по-продължително от това, което обещавали управляващите фактори. Военновременната обстановка се отразила изключително тежко върху целия стопански живот. От пазара изчезнали стоките от първа необходимост, настъпила невиждана скъпотия. Това затруднило снабдяването на войниците на фронта с храна и дрехи. По-голямата част от населението в тила било обречено на глад. Тези обстоятелства породили силно недоволство както на фронта, така и във вътрешността на страната. Още в първите месеци след започване на военните действия в някои от полковете избухнали войнишки бунтове. Зачестили отказите от изпълнение на офицерските заповеди, а така също и дезертиранията от фронта. Недоволството сред българските войници нараснало още повече след избухването на Февруарската революция в Русия през 1917 и особено след излизането на тази страна от войната през есента на с. г. Засиленото брожение на фронта и в тила принудило цар Фердинанд I да извърши правителствена промяна. През юни 1918 той отстранил правителството на д-р В. Радославов и го заменил с кабинет на Ал. Малинов. Очакванията на войнишката маса, че новото правителство ще сключи незабавен мир, останали напразни. Ал. Малинов декларирал пред съюзниците на България, че ще продължи външнополитическия курс на своя предшественик до "победен край" във войната. Това предизвикало остра реакция както във вътрешността, така и на фронта. През лятото на 1918 не стихнали войнишките бунтове и дезертиранията от предната линия. Войниците не скривали своето намерение, ако управляващите фактори не прекратят участието на България във войната до 15 септември 1918, да обърнат назад щиковете си. Правителството на Ал. Малинов не се вслушало в техните предупреждения. Напротив, по негови заповеди Главното командване на армията се разправяло по най-строг начин с недоволстващите войници. Негодуванието достигнало своя връх след пробива на съглашенските войски при Добро поле (14 септември 1918) и предприетото от тях настъпление на изток. Тогава сред българските войници назряло непоколебимото решение да тръгнат обратно и да накажат истинските виновници за новата национална катастрофа, грозяща страната. Така още след първите дни на съглашенския пробив пламнала искрата на В.в. Между 21 и 24 септември стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (дн. Делчево) войнишки части се групирали в две въстанически дружини и се насочили към България. Част от тях се отправили към Горна Джумая (дн. Благоевград), а друга към Дупница. Един въстанически отряд, командван от подпоручик Ив. Димитров, на 24 септември 1918 завзел Главната квартира на щаба на Действащата армия в Кюстендил и арестувал намиращите се в нея офицери. Избухването на В.в. първоначално не стреснало правителството на Ал. Малинов, тъй като то го сметнало за нов пореден бунт. Когато обаче дошло известието за разгрома на Главната квартира в Кюстендил, едва тогава то си дало ясна представа за случилото се на фронта и свикало незабавно спешно заседание, за да обсъди новосъздадената обстановка. Без да изчака пристигането на царя, който по това време се намирал вън от столицата, и без да вземе неговото съгласие, то приело решение за незабавно сключване на примирие със съглашенските държави. За целта била сформирана специална делегация начело с А. Ляпчев (министър в кабинета) и изпратена в щаба на най-близко намиращата се съглашенска войскова част - Източната армия, дислоцирана в Солун. За да предотврати настъплението на войниците към столицата, правителството изпратило друга делегация начело с военния министър ген. Сава Савов, в която влизали група народни представители и освободените набързо от затвора водители на БЗНС - Ал. Стамболийски и д-р Р. Даскалов, при въстаналите войскови части. Тази делегация се отправила за Радомир, където бил главният пункт на въстаниците, а от там - за Кюстендил. Нейните усилия да спре придвижването на войниците към София останали безуспешни. Тогава д-р Р. Даскалов, след като взел предварително съгласието на Ал. Стамболийски, се отделил от делегацията и вечерта на 26 септември се отправил за Радомир. На следващия ден прокламирал пред намиращите се там войници свалянето на монарха и обявил България за република. От този момент двамата земеделски водачи се опитали да придадат организиран характер на въстанието и да направляват по-нататък неговите действия. За председател на временното правителство бил обявен Ал. Стамболий-ски, а д-р Р. Даскалов станал главнокомандващ на въстаналите войски. На 28 септември около 6000 души войници, раз-пределени в три колони, потеглили за София. Те преодолели съпротивата на правителствените части, които от-бранявали шосето за Княжево. На 29 септември вечерта въстаниците се разположили на фронт от Бояна до Горна баня (дн. квартали на столицата), но д-р Р. Даскалов (поради настъпващата нощ и желанието да се избегнат излишни жертви) отложил щурмуването на града за следващия ден. Тази му постъпка се оказала фатална за по-нататъшния ход на въстанието. Възползвало се от спряното настъпление, правителството на Ал. Малинов получило възможност да вземе мерки за организиране отбраната на столицата. Тя била обявена за обсадна крепост. Командването на намиращите се в нея войски и юнкери било поверено на ген. Ал. Протогеров. Междувременно от Крим пристигнали и части от 217 германска армия, снабдени с артилерия, които също били поставени в разпореждане на правителството. Това позволило на кабинета да предприеме контрадействие срещу въстаналите войници, които, макар и многочислени, били неорганизирани. Той успял да разбие намиращите се при Горна баня, Княжево и Владая части и продължил по-нататък тяхното преследване. На 2 октомври в ръцете му паднал и гр. Радомир. С това В.в. било потушено. Ал. Стамболийски успял да се скрие в столицата, а д-р Р. Даскалов потърсил убежище в съседна Гърция и се озовал в Солун.

“Разбиване на въстаниците от юнкери и германци” – худ. Д. Гюдженов

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания