Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 22.05.2019 
Кликни, за да купиш.
   Източник: История на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА ВОЙНА 1885

Война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на С.-б. в. било недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885, с което според нея се нарушавало "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878. Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграла и Австро-Унгария. Тя открито тласкала Сърбия към война с България, за да може чрез изтощаването на двете малки държави да улесни своите грабителски цели на Балканите. Българското правителство положило всички усилия, за да бъде избегнато военното сблъскване със Сърбия. То дори изпратило и своя специална делегация в Белград, за да убеждава крал Милан и неговото правителство в безсмислието на готвената военна авантюра срещу България. Крал Милан обаче се оказал непреклонен. След като получил обещаните му от Виена 250 млн. динара помощ, той заповядал на сръбската армия да навлезе в пределите на България. Войната започнала на 2 ноември. Сръбското правителство разполагало с 60-хиляден военен контингент и 500 оръдия. До започването на войната двете части на България - Княжество България и Източна Румелия, мобилизирали общо 108 000 души, в което число влизали и 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. Следователно България разполагала с по-многобройна армия от своята съседка. Но очаквайки враждебна реакция от страна на Османската империя спрямо извършеното съединение на двете български области, нейните главни въоръжени сили били съсредоточени на източната и граница. За тяхното прехвърляне на западната граница при тогавашното състояние на транспортните средства били необходими най-малко 5-6 дена. Освен това тя не можела да оголи и своята южна граница. За нейната охрана била оставена специална войскова част в състав от 35 000 души. Не бил без значение и фактът, че непосредствено след Съединението по заповед на Петербург от редовете на българската армия били изтеглени всички руски офицери, което я лишавало от необходимия и команден кадър. В резултат на всичко това, макар и по-малочислена, сръбската армия имала значителни преимущества пред българската. В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлезли в българската територия. Срещу тях действали незначителни български части, които обаче се съпротивлявали упорито и не позволили на неприятеля да премине линията Драгоман - Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започнали ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски били разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решила изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имали подполковник Д. Николаев, командващ Източния корпус, майор А. Гуджев, командващ Западния корпус, и др. български военачалници. В следващите дни сръбските войски започнали да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявили и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Ат. Узунов те не допуснали нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухнал, но той се видял и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядал на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче били разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не била в състояние повече да се сражава, а Сърбия се видяла изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явила Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристигнал в Главната квартира на българската армия и настоял категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашил с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашил княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия щяло да се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дала резултат и князът заповядал да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключили на 7 декември. Неговите клаузи били изработени във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взел участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор 1878 била считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 (вж Букурещки мирен договор 1886). Победата на България в С.-б. в. изиграла изключително важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението (вж и Българо-турска спогодба 1886). Заедно с това тя нанесла силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и станала една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

Първата чета доброволци, участници в Сръбско-българската война 1885.

Сръбско-българската война

“Преминаване на сръбско-българската граница”,худ. Ант. Пиотровски. НИВМ

   Последна актуализация: 29.11.2003  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания