Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 16.06.2019 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ (МЛАДЕНЦИ) – 9 МАРТ

Празнуват: Младен, Младенка



СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ


Църквата празнува в чест на четиридесетте мъченици от Севастия, загинали мъченически заради вярата си.
През 320 г. четиридесет войници от един полк не се подчинили на заповедите и не принесли жертва на езическите богове. Повикал ги градоначалникът, убеждавал ги да не правят това, да не излагат живота си, да се отрекат от християнството. Когато не го направили, затворили ги, мъчили ги. Накрая ги осъдили да стоят в ледена вода. Близо до тях имало басейн с топла минерална вода. За всеки, който се откаже или не удър­жи на студа, имало приготвени и вкусни ястия, и топла баня. Ала войниците издържали мъжки, един само се опитал тайно да стигне до топлия басейн, ала на самия му вход се строполил и умрял. Мъчениците се прощавали с песен:

Душата ни се избави
като птица от примка на ловци,
примката се скъса
и ние се избавихме.

През нощта стражите заспали, само един останал буден. Като погледнал към ледения басейн, той видял, че около главите на всички мръзнещи в него светели божествени венци. Втурнал се човекът към басейна, молил се на Господ и него да увенчае с такъв венец. И наистина, така станало. И над неговата глава светнал венец. На сутринта извадили измръзналите мъже, натоварили ги на една кола, изкарали ги извън града и там ги запалили.
Според друго предание божествените венци спасили храбреците от измръзнване и на сутринта целият свят се зачудил, като ги видял живи. Мъчителите им, още по-яростни, изпочупили костите им и пак ги хвърлили в ледената вода, докато смъртта извае ореола им на мъченици и защитници на християнството. И прибави още един празник в църковния календар, който всяка година да припомня за своите четиридесет мъченици.


ИКОНИ


Представят великите мъченици по сюжета на житийния разказ – млади момчета, голи и мръзнещи, миг преди да влязат в ледената вода. Над тях в светъл, често розов полукръг (символ на небето) Христос благославя с двете си ръце.


НАРОДНА МИТОЛОГИЯ


В народната памет това са четиридесет синове на един баща, които така и не склонили глава пред друговерците завоеватели. Или често се изобразяват като четиридесет малки деца, които евреите измъчвали и убили, за да накажат Исус.


РИТУАЛИ


Народният празник почита 9 март като ден на младостта, красотата и любовта. Ходи се на гости на младоженците, задомили се през годината, носят им се дарове.
Който няма имен ден в църковния календар, може да си избере Свети четиридесет мъченици. И да почерпи за името си.
На този ден засадете цвете – то ще се разлиства и ще цъфти красиво. Която мома го носи, ще омайва с аромата му млади и стари. Вярва се, че в нощта срещу празника всяко дърво или растение навеждат връх, за да целунат корените си, и оттогава започват да растат.
Невестите се стараят да ги похвалят. Която първа измете двора и изчис­ти дома, нея признават за най-работна и добра булка. Вярва се, че в нейната къща и стоката е пъргава и здрава. Мъжете се разхождат из нивите, за да ги видят посевите. Натриват се под мишниците с лук, да не се потят през лятото на полето.
Бабите месят пита, намазват я с мед и я раздават на близки и познати – да не се явява Баба Шарка, която поболява децата. Ритуалите, свързани с болестта, удивително съвпадат с пиковото време на епидемията – ноември (Св. Екатерина) и март (Младенци). Това е знак, че народът ни е имал своя статистика, базираща се на дълги натрупвания във времето, която е трябвало да замести данните от днешните статистически изследвания. Народният календар, както и в много други случаи, пряко кореспондира и обозначава астрологическия опит. Против болести и несрети на вратите се окачва коприва.
Числото 40 е трайно залегнало в празничната обредност. Момите носят от планината по 40 съчки. Всеки яде и пие по 40 неща: чаша вино, ракия, вода, залъци, сарми, боб, маслини, раци, зърна от хайвер… Посаждат се 40 семена. При молитва се правят 40 поклона. Раздават се на децата 40 кравайчета, а те ги търкалят и викат: "Оттъркули се зима, дотърколи се пролет." В реката се хвърлят 40 бели камъчета.
Всички действия са магия за слънце, плодородие и здраве. Девети март е отбелязан в празничния ни календар като особено благоприятен ден за магии.
В близкото минало празникът съвпада с деня на пролетното равноденствие (22 март) и това го обвързва с ритуали за нарастването на деня, обръщането към пролет и лято, смяната на годишния сезонен цикъл. Очаква се връщането на прелетните птици. Вярва се, че ако човек чуе на гладно лястовица или щъркел, птицата ще го "разбие" (разболее), и затова трябва рано сутринта нещо да се сложи в уста, макар и само един залък. Добре е също човек да не е бос, като види за първи път щъркел, за да не се разболее.
Младите момичета бързат да изшият сто и четиридесет конеца, понеже дядо Господ удрял със сто и четиридесет пръчки земята и тя започва да се раззеленява.
На места се вярва, че на Младенци змиите излизат от зимните си леговища. Първото полазване на змиите е лековито. Затова там, където се очаква да се появат, болните оставят дреха или конец, нишан от нея, и се надяват змиите да полазят отгоре им. Помощ очакват от змиите и тези, които дълго време не могат да се задомят. Те носят зърно от грах, провряно през посечена змийска глава, и се надяват скоро да вдигнат сватба. Момче, което намери змийска риза и я постави върху тялото си, ще се ожени за любимото момиче.


ЗАБРАНИ


Не се работи. Особено жените не бива да предат, тъкат, шият, плетат. Всички забрани за женска работа са свързани с пипане на прежда, платно, изработване на някакъв вид дреха. Който ги пренебрегне, ще среща змии и гущери през лятото.
Не се меси хляб, за да няма стоножки в нощвите и хамбарите.


ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ


Колкото лястовици види човек на този ден, толкова нови дрехи ще има през годината.
Девойки гадаят за бъдещия си мъж. Откъсват пръчка от черница, слагат я напреки през бразда или поток, имитирайки мост, и наричат: "Който ми е на сърце, да мине тая вечер през моста и у нас да дойде!" Повтарят наричането три пъти и който момък сънуват през нощта, за него ще се омъжат.
"Мост" може да се изплете и от върбови пръчици на място с вода извън селището. Преди да заспи, девойката слага първия залък от вечерята си под възглавницата и си ляга с мисълта, че ще сънува как стои пред моста, а едно момче є казва: "Дай ръка да те преведа."
За любимия се гадае и като под възглавницата се сложи бяло камъче, извадено от реката.
За бъдещ съпруг се гадае по коприва. Девойката взима три стръка коприва, завързва ги с червен конец, нарича ги на мъжко име. На сутринта вика някоя приятелка да избере един от стръковете. На който е наречен, той ще е избраникът.
Дали ще има сватба, може да се гадае и като се запалят два усукани конеца. Ако изгорят бързо и докрай, добре е – младите скоро ще се оженят.
На Младенци може да се предскаже и реколтата през годината. Изгаря се първата треска, до която се докосне човек, пепелта се пресява през сито и се гледа на какво прилича – дали на царевица, на просо, пшеница, ечемик. От тях ще има най-голямо изоблие.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Времето на Младенци показва каква ще бъде прогнозата до Гергьовден (а на места смятат – през цялата пролет). Ако денят е ясен, житата ще са чисти, а кошерите – пълни с мед. Ако вали дъжд, изобилието ще е при царевицата. Ако е мъгливо, през лятото ще вали град.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ,ХРАНИ И СИМВОЛИ


Трапеза

Обредният хляб е "младенец", "боговица", "кравай", "квасник". Маже се с мед. Моделират се зърна – 3, 4, 5, 6, представляващи болестта шарка. С кръсташка и цвете се означават Божията сила и младостта. Ястията обикновено са боб и пълнени червени чушки, сарми с булгур или ориз.

Числото 40

В Библията се среща като число на наказанието (потопът вали 40 дни и 40 нощи), но и на Божието благоволение. На планината Моисей 40 дни и 40 нощи говори с Господа. В Новия завет числото се свързва с молитва, пост, разкаяние и надежди за живот и очистване от греха. Исус пости 40 дни в пустинята. 40 дни след Възкресение се явява на своите ученици. Постът е също е 40 дни. Те не са дадени за наказание, а за опрощение и живот. 40 дни трябват и на душите, за да се простят със земята и да потеглят по небесните пътища.

Постът в празничния календар

В празничния календар храната има особено функционално значение. Тя трябва да е в синхрон със стремежа към добър живот, хармония и съвършенство. Тя е и един от главните знаци – символи на празника, както и основен ритуален атрибут. Храненето е не просто физиологическа необходимост, то е причастие. Откъдето идва и култът към хляба. Той се олицетворява с тялото на Христос.
Хляб не се изхвърля, не се тъпче на земята, а когато се връща заем, не се реже. Трохите се събират внимателно след всяко хранене.
В християнския календар е предвиден пост два пъти в седмицата и преди определени големи празници, каквито са Коледа, ВеликденБогородица и др. Общо постните дни през цялата година са около двеста и тридесет. Ако празниците са подвижни (например Коледа, Великден), постът преди тях също е подвижен. Постът изисква умереност при възприемане на храна и питие и забрана за приемане на храни от животински произход. Смисълът му е да се овладеят желанията на плътта, да се укрепят духовните сили. Постът е смирение, скърбене, прозрение и търсене на Бога. Целта е духовно прочистване, но безусловно има и чисто физиологически ефект на прочистване на организма от натрупаните в него токсини. Това, което днес мнозина искат да сторят, но все не намират сили, някога се е постигало чрез силата на традицията и на вярата, разбира се. Тя е помагала на по-слабата воля, празничният ритуал є е служил и е способствал за цялостното очистване на човека.
Методите на лечебно гладуване целят да повишат съпротивата на организма срещу заболяванията. Липсата на храна поставя тялото в нова ситуация, в която цялата жизнена енергия трябва да се използва. Настъпват активизиране и подем на жизнената система. Стопяват се натрупаните мазнини, изхвърлят се отровите от тъканите. Тялото е държало на склад скрити резерви, презапасявало се е. Когато организмът бъде принуден да посегне към тях, първо се жертват най-ненужните запаси, после се изхвърлят увредените тъкани и натрупаните токсини. Организмът се бори и използва всичко, което му е подръка. Ако има някакви заболявания, организмът насочва всичките си сили срещу тях. Българите някога не са знаели какви точно биохимични процеси протичат в тялото, но са били много по-здрави, усещали са целебния ефект на поста без дори специално да са го търсели.
Постите могат да бъдат един или повече дни. Единични са постните дни в седмицата – сряда и петък, – които трябва да напомнят за залавянето на Христос (сряда) и неговите страдания на кръста (петък). По един ден се пости и на 5 януари, 29 август (Секновение) и 14 септември (Кръстовден).
Постите в сряда и петък са задължителни за всички християни, народът прибавя от себе си – "и особено за бременните (за да се родят здрави и хубави деца) и за овчарите (за да не нападат вълци стадата)".
Многодневните пости са четири пъти в годината. Според някои легенди те са възникнали от греховете на хората. Според други възникването им е свързано със занаятите на светците, пред чийто празник са наредени. Така например разказва се, че св. Никола бил рибар и за да може да продаде уловената риба, направил пост и отложил празника си към края на поста. Христос бил свинар и за да продаде стоката си, провел пост преди Коледа. Свети Петър пък бил градинар и наредил поста така, че да може да продаде плодовете и зеленчуците, които били вече станали.
Според друга легенда Света Богородица била пчеларка. Една година се случила много плодородна, събрал се мед в изобилие и за да го продаде, светицата измислила пост преди празника си.
Според други, по-причудливи разкази постите били измислени, защото "едно време хората яли много месо и се разболявали от бяс".
Съществува връзка: най-напред с греховете и с опита те да бъдат преодолени с духовно пречистване; със стопанската трудова година, сменящите се сезони и плодовете от труда на хората; и със стремежа за здравословен живот и хранене.
Обикновено, когато човек започва да пости, това е свързано с преживяван от него личен момент на криза, на преосмисляне. Ако се погледне начинът, по който са наредени християнските пости – както еднодневните, така и по-продължителните, – тази зависимост може да се установи веднага и в тежките дни за Христос (сряда и петък), и в граничните дни преди някой преход, преди отвоюване на подреден свят. Преходни са дните преди Коледа и Великден. Такива са и датите 5 януари (ден преди светът да бъде кръстен), 29 август (отсичане главата на Йоан Кръстител), 14 септември (връщането на кръста в Йерусалим). Кръщаването на света е също овладяване на хаоса, организиране и подреждане.
Много е важно в какви дни ще бъде започнат и проведен даден хранителен режим. Постът определя именно правилните дни за провеждането му – природосъобразните, онези, в които е най-оптимално да се налагат хранителни забрани.
Великденският пост протича от Месни заговезни до Великден и продължава осем седмици. През първата седмица се ограничава приемането на месни храни, а през останалите седем седмици се налага пълно въздържание от всички храни с животински произход. Постепенното въвеждане в поста има значение не само за духовната настройка на човека. Постепенността е важно изискване и за всяко по-продължително гладуване. При лечебен глад се препоръчва поне месец преди това да бъде спрян приемът на месо. В този смисъл празничният хранителен ритуал е напълно съобразен с изискванията на съвременната медицина. Според съвременните диетолози, когато организмът дълго време е лишен от пресни плодове и зеленчуци (каквото е времето преди великденския пост), излишните вещества, натрупани от неправилна обмяна, не могат да се изхвърлят и обменните нарушения се задълбочават. Дългият пост ще извърши именно това регулиране на обмена и ще изхвърли трупаните с месеци токсини.
Неслучайно началото на поста е свързано с искането и даването на прош­ка (на деня Сирница). Това означава да се помириш с враговете си, да обикнеш всички, да си готов на жертва. Това е състоянието, което може да мотивира и да направи поста истински. Неделята след Месни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на възстановяване на човешката взаимност и уважение.
На места се вярва, че на Сирница не се внася зелена храна в къщата, за да не се появяват змии през пролетта.
Най-важна е първата седмица след Сирница, Тодоровата неделя, и особено първите три дни от нея. Те са известни като Тримиро и през тях не се яде и не се пие нищо. Постът е пълен и служи за опрощаване на греховете. По-често на него издържат жени.
Хранителните забрани през постите се съпътстват и от други неразрешени действия, чиято основна цел е да се постигне физическо и духовно пречистване.
През Тодоровата неделя не се сади лук и чесън, за да не побесняват хора и животни.
Някои вярват, че ако човек не яде и не пие нищо в понеделника след Сирница, през лятото ще хване пчелно ято.
Препоръчват се сексуални ограничения между мъжа и жената.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания