Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 13.12.2018 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

ГЕРМАН – 12 МАЙ

СВЕТИ ГЕРМАН


Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.


НАРОДНА МИТОЛОГИЯ


В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд. Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният. Ето едно от преданията.

Как Джерман надхитрил Господа и станал светец

Веднъж Дядо Господ тръгнал по земята със св. Петър и св. Илия да се поразходи. Влязъл в една кръчма. Там Джерман си пиел виното.
– Добър ден, Джермане!
– Дал ви Бог добро!
– Какво правиш?
– Винце си пия и Бога славя!
Свети Петър побутнал Дядо Господ с лакът, намигнал му и му пошепнал:
– Наумил си е да става светец, затова те толкова слави.
– Така ли? Той има една голяма нива с ечемик – ще му я скълцам до шушка.
Дядо Господ пратил св. Илия да спусне град над нивата на Джерман и да я скълца (очука). Свети Илия казал на човека и тогава Джерман отърчал при дядо поп:
– Дядо попе, трябват ми пари. Хайде да ти продам нивата заедно с ечемика. Евтино ще ти я дам.
Попът купил нивата.
След града Дядо Господ и светците пак отишли при Джерман.
– Какво правиш, Джермане, добре ли си?
– Добре съм. Нивицата си с ечемика продадох, парици си имам, винце си пия, Бога си славя. 
Свети Петър побутнал Господ с лакът и рекъл:
– Господи, надхитри ни тоя приятел.
– Хайде да идем да оправим ечемика. Ще го направим по-хубав, та да се пукне човечецът от яд, дето си е продал нивата.
Тръгнали да възвърнат ечемика. Свети Илия казал на човека какво са намислили. Джерман отишъл при попа и му рекъл:
– Дядо попе, аз ти продадох нивата, ала се случи, та я удари град. Грях ме е да ми теглиш щетите. Ще ти върна парите, пък нивата да си е моя.
Попът се съгласил на драго сърце.
Господ влязъл сред нивата, прекръстил я и тя станала по-гъста и по-хубава отпреди. Родила много ечемик. Той бързо узрял. Джерман го ожънал бързо, да не го очука втори път град. Дядо Господ и светците пак наминали при Джерман.
– Джермане, как си, добре ли си?
– От Бога, добре. Прибрах си нивицата. Нажънах хубав ечемик. Още не съм го овършал и продал, ала кръчмарят ми има вяра. Винцето си пия, Бога си славя!
– Господи, и тоя път ни надхитри Джерман – рекъл св. Петър.
– Ще го прокълна да напълни само една главина ечемик.
Свети Илия и това казал на Джерман и му наредил да сложи една главина от кола, да я сложи високо на гредите и да сипва ечемик през нея, докато я напълни. Джерман направил един голям пресек, окачил главината на гредата, сипвал през нея, сипвал, докато се напълни пресекът, та ечемикът допрял до главината и я изпълнил.
След някое време Дядо Господ отишъл при Джерман:
– Е, Джермане, сега как си, що си?
– От Бога, добре, а от хората – колай. Напълни се пресекът с ечемик. Даде Господ. Винцето си пия, Бога си славя.
– Бре, Петре, тоя човек е много умен и сега ни надхитри. Хайде да го направим светец, може да ни дотрябва някога.
И Господ направил Джерман светец.
Понеже св. Джерман патил от град, хората му се молили да го пренесе на друго място, когато облакът се зададе над нивите.


РИТУАЛИ


Изпълнява се обичаят Герман. Прави се една глинена кукла (около половин метър дълга, с ярко очертани мъжки белези). Някъде правят Герман и от дърво, листа от лапад, метла за метене, парцали. Метлата задължително трябва да е открадната при обичая "пеперуда" от някоя къща. Куклата се прави от девойки, участващи в обичая "пеперуда" или на река, или в дома на сирачето "пеперуда".
Всички жени, млади и стари, оплакват Герман като истински мъртвец – в сандък със свещи, цветя и всичко като за погребение. Жените оплаквачки нареждат: "Мамин Германе, мамин хубавец! Умря, мамин Германе, умря от суша за киша!"
Погребението става на реката или на нивата. Извършват се, както си е редът, опело от свещеник, погребална процесия, полагане в гроб. Ритуалът завършва с помен – трапеза за "Бог да прости" умрелия от суша Германчо. Магическият ритуал трябва да умилостиви божествата и да прати дъжд.
Ако на деня се зададе облак, хората излизат вкупом и се молят: "Германе, върли празниче, пренеси я (градушката) у пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси, дето петел не пее!" На места палят на прага на къщата свещ (добре е това да е свещ от Бъдни вечер) и пак се молят. Другаде гърмят с пушки по облака и викат: "Върни се, облаче Джермане, голям празник е у нас и няма място за тебе!"


ЗАБРАНИ


Не се работи никаква, особено полска, работа. Не се впрягат воловете и колата, за да не бие градушка. Ако някой го стори, другите трябва задължително да го спрат.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Град, градушка

В народната представа градушката е изстинала "съсирена" вода, дъждовни капки, роса или пàра, издигната от земята в облаците. Изстиването е резултат от силен студен вятър или от студа, който изпускат халите във водата, която носят със себе си. Градушката се приготвя на небето от халите (ламите), които живеят там, от дявола, а също и от светците Джерман, Вартоломей и Марко Градобия. На земята я приготвят самовилите по езерата, които я трупат там и после я вдигат в облаците. Само ако някой юнак успее да вземе няколко зърна от този куп, градушката не може да се вдигне нагоре.
Градушката е зло, изпратено от Бога като наказание за греховете на хората. За това, че са работили на празниците на града (Четиримата градушкари, първата събота от март, Сирния понеделник и др.), за това, че на някой орел е сторено зло (счупени са яйцата му, откраднати или убити са орлетата му, развалено е гнездото му).
Обикновено градушката се води от кръстати орли или хали, от самия дявол или от езерни самодиви. Когато трябва да се води градушка, орелът отива там, където е събрана, започва да крещи и да обикаля. Градушката излиза и тръгва след него, където я отведе.
Средство за предпазване от градушка е милостинята: да се дават на сираци, на вдовици и сиромаси храна, жито, ръж, царевица.
Змейовете също могат да защитават хората от градушка. Тези, които са на служба при св. Илия, влизат в бой с халите и орлите и ако успеят да ги надвият, не вали. По-сигурно защитава нивите самият орел. Там, където орлите мътят на свобода, необезпокоявани от никого, не пада град. За да не се появи градоносният облак, цялото село излиза на полето, близо до орлово гнездо, коли агне и оставя задната плешка от него за птицата.
Градушката може да бъде прогонена и от шум, олелия, крясъци, дрънчене на железа, гърмежи на пушка, биене на камбани и клепала, удряне на празни тенекии и бъчви и т. н. От шумотевицата орелът, който води градушката, се плаши и бяга в друга посока. Добре е също да се запалят свещ или слама от Бъдни вечерГергьовден или Тодоровден, да се прекади първото великденско яйце, боядисано в четвъртък рано преди изгрев. Градушката веднага спира и ако секирата се остави с острието нагоре и някое зърно падне върху него. Някъде изкарват гореща вода към облаците, за да се разтопи градушката. Другаде размахват сито, първородно дете гълта град или се търкаля, малки момичета излизат с вдигнати полички и викат "Чис­та мома, чист облак".
За предпазване от град се почитат Великият четвъртък, четвъртъците от Възкресение до Възнесение (наричат ги още Сухи четвъртъци), Мартините съботи, срядата и съботата преди Гергьовден (нея наричат Бялата събота), Св. Константин и Елена, Св. Панталеймон. Ако през тези дни се е работило, не само че ще пада градушка, но зърната є ще имат формата на нещата, с които се е работило – например кола, рало, вретено, хурка.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания