Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 15.07.2019 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български светци и празници  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия

ТОДОРОВДЕН, ТУДУРИЦА, КОНСКИ ВЕЛИКДЕН (СЪБОТАТА СЛЕД СИРНИЦА)

Празнуват: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тотьо, Тошко



СВЕТИ ТЕОДОР ТИРОН


В християнската традиция св. Теодор Тирон е воин от понтийския град Амасия, неустрашим и храбър, пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Вместо да се откаже от вярата, св. Теодор Тирон подпалил храма на неверниците и се озовал в затвора. Но дори и там не се уплашил. Една нощ му се явил глас, който му казал: "Не бой се. Аз съм с теб. Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен с Мен на небесата!" Зарадвал се св. Теодор, запял, объркали се палачите му. Погледнали в килията му и още повече се притеснили. Цял хор от юноши в бели дрехи пеел със затворника, а нямало никакъв начин да са влезли през вратата. Извикали управителя да види с очите си чудото. Но когато той пристигнал, юношите вече ги нямало. Осъдили затворника воин на смърт чрез изгаряне. Кладата лумнала на 2 март (или на 17 февруари) 306 г. и приобщила към небесното царство още един светец, чиято памет църквата почита до днес.
Разказва се, че петдесет години след смъртта на св. Теодор в Цариград властвал император Юлиан Отстъпник (Флавий Клавдий Юлиан Отстъпник, около 332–363 г.). Наричали го така, защото на младини приел християнската вяра, а когато станал император, се отметнал и започнал гонения. Обикновено при отстъпниците гоненията са още по-жестоки и неистови. Една година решил да оскверни великденския пост, като знаел колко е важен той за християните, особено през първите му дни. Заповядал цялата храна, която се продава по пазарите, да бъде напръскана с кръв от езически жертвоприношения. И гаврата щяла да бъде голяма, ако не бил св. Теодор. Явил се той в съня на цариградския патриарх, казал му да забрани на хората да купуват храна от пазарите. Една седмица да се хранят само с пшеничени питки и мед, да запазят поста и душите си от осквернение. Станало така, както казал светецът.
Оттогава се почита Тодоровата неделя, а първата събота от великденския пост е празникът на св. Теодор. На този ден в църквата трябва да се занесе жито.
Според друго предание св. Теодор бил войник от императорската войска. Когато узнал как императорът се кани да наруши поста, препуснал с коня си от къща на къща, навсякъде кураж давал – да стоят и да пазят поста си хората. И те стоели и пазили поста и вярата си. После се отблагодарили на войника за вярата – отредили му голям празник.


МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТОДОР


Велики са делата на вярата! Сред пламъците като тиха вода свети мъченик Тодор се радваше, защото, изгарян с огън, като сладък хляб се принесе на Света троица. По неговите молитви, Христе Боже, спаси нашите души.


ПРАЗНИКЪТ


Тодоровден е празник отново на ръба на времето. Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към ново начало. Затова народът вярва, че на този ден св. Теодор (или св. Тодор) облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пàра от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си. Сякаш зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди.
С Тодоровден завършва един седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил и най-големият жизнен спад. Заедно със зимата е минало и първото изпитание. Вече може да се погледне към неделята, към лятото, към възкресението, да се празнува. Да се избере най-бързият кон – онзи, който прилича на коня на светията. Да започнат надбягванията. Да се гордее стопанинът му с коня, да го окичи с венци и цветя. Да се омесят хлябовете. Да се раздадат за здраве и плодовитост. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, търсейки готовността всеки сам да преодолее и да осмисли забраните, да излезе подготвен за дните, които предстоят. На Тодоровден човек вече може да се обърне към другите, да се включи в общото веселие. На празника сякаш се споделя и кой как се е справил с изпитанията на тази трудна седмица, а смелостта и силата на ездачите прогонват и последните остатъци от демоничното зло, което е тегнело над селището през цялата седмица. На много места се вярва, че светецът излиза от гробището на празника си като страшен ездач на бял кон (белият кон е символ на допира с царството на сенките), обикаля селището и удря с тоягата си всяка жена, която е нарушила забраните – изобщо образът на този светец е твърде страховит. Свети Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, свързва пространствата – на необитаемото чуждо място и на родния дом, – свързва световете, нашия и този на душите, на подземната вода и произлязлата от нея суша и плодородие.


РИТУАЛИ


Меси се хляб "св. Петка" и "св. Тудур". Хлябът се украсява пластично с фигурки на малки кончета или конска глава и се освещава. В църквата го занасят млади невести. От хляба се слага и в зобта на конете, раздава се на съседи и близки – за здраве на конете и за плодородие на нивите.
В църквата се освещава жито. Част от него се разпръсва по нивите и градините за плодородие и добър плод.
Чрез конните надбягвания (т. нар. кушии) се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак. Това е тяхното обществено посвещаване и признаване.
Официално, публично се признават и младите невести. С хляб и царевица омъжените през тази година булки влизат в църква и от тук насетне могат да месят тесто, да пекат и да раздават хляб, да забременяват и да раждат, тоест да бъдат признати невести и домакини.
Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани именно с бъдещото є раждане. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца – той забива копието си в нея и оттам избликва топлина. Затова и по времето на този магически оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и да родят по-лесно. Правят се и магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите, после се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.
Моми и невести задължително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия да растат дълги и гъсти като конските опашки. Плитката на жената и конската опашка са от един и същ смислов порядък. Миенето също е и начин за предпазване от главоболие, световъртеж, дори полудяване.
Добре е да се подстрижат за първи път косите на момченцата. Ритуалът е свързан не само с растежа на косата, но и със своеобразното преобразуване, което се извършва с младежите на този ден.
На места се оре за берекет. Другаде се изпълнява обичаят Герман, за да няма суша през лятото.


ЗАБРАНИ


В никакъв случай на празника не се спи. Който го направи, ще се разболее.
Жените не бива да мият, да перат и да тупат, да простират бяло пране.
Конят – победител в надбягванията – не се продава, защото се вярва, че сам светецът е неговият покровител.
Не се яде праз лук, за да не се разболеят конете и хората.
Не се мият коси след залез слънце. Който го направи, главата му ще трещи и гърми като копитата на конете.
През цялата първа седмица на великия пост не се прави помен.


ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ


През цялата Тодорова неделя се гадае за женитба, деца, любов. През различните дни момите слагат под възглавницата си овесени или царевични зърна, а на сутринта вярват, че който е дошъл в съня им, за него ще се оженят.
От осветеното жито майката взима три зърна и заедно с първия залък на момичето си от празничната трапеза ги слага скришом под възглавницата на детето. На сутринта подробно разпитва за сънищата му и ако в тях има млад момък, очаква се той да се появи скоро и в истинския му живот.
Със зърна може да се извърши и обричане. В късен час момата минава три пъти по мостчето на река, хвърля зърна и казва: "С когото се взема, с него да жънем." И може би това ще се случи още през същата година.
Пак със същата цел подрязват стръкове чесън, наричат ги с имена на ергени, а на сутринта който стрък покара, той дава знак за истинския жених.
На други места се надхвърлят с чехли. На чиято мома чехълът падне зад прага на къщата, тя ще се омъжи през годината.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Предсказанията за добро време и плодородие се свързват със звездите. Най-често това са звездите от съзвездието Плеяда, чиито народни имена са Квачката, Власи и др. Смята се, че ако Квачката се скрие в навечерието на Заговезни, тоест преди Зимния Тодоровден, цялата година ще е плодородна, и обратно, ако остане да свети на небосвода, годината ще е неплодна. Сходни предсказания се правят и по време на други празници – Димитровден, Архангеловден, Никулден. Основания за тези наблюдения и предсказания се търсят в стопанското деление на годината на два жизнени и трудови цикъла – зимен и летен.
Според легендата самото съзвездие е сътворено от Господ, който благословил пиленцата и кокошката на една бедна вдовица с много деца. Някога, дни преди потопа, Господ отишъл в дома є. Видял, че семейството има само една кокошка с пиленцата є, съжалил ги и решил да ги спаси. Единственото условие било, когато забушува потопът, да бягат и да не се обръщат назад. Когато настъпил денят и водите заприиждали, вдовицата с децата, кокошката и пиленцата побягнала. Но любопитството у хората надделяло, обърнали се и в миг се вкаменили. Само птиците се спасили, изгрели на небосклона като съзвездие, което нарекли Квачката. Когато Квачката се скрие, тя започва да мъти своите пиленца и това е състояние на хаос и безпорядък, тоест опасно време, от което ще се излюпи космос. Когато изгрее отново, излюпването вече е осъществено, редът е възстановен. Звездите от това съзвездие светят до Гергьовден и оттогава се скриват чак до Тодоровден.
Ако на Тодоровден времето е хубаво, такова ще бъде и на Благовец.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Трапеза

Пече се обреден хляб – "колак", "черковник", "копито", "конче", "кравай". Част от него се разчупва и слага в зобта на животните, друга се раздава за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често се изобразяват и цветя. На трапезата се слагат пита с мая, леща, чорба от гъби.
Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с ориз и праз лук, клин чорба (с вода и зелев сок), салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница.

Кон

Конят е почитан от най-стари времена. Той е основен атрибут на тракийските божества. Оброчни релефи с т. нар. Тракийски конник или Херос са разпространени в изобилие из българските земи. Важна е ролята му и в погребалната обредност на траките. Върху прабългарски средновековни паметници слънчевият знак се съчетава с изображението на кон и дава основание за интерпретация на коня като слънчев символ. Тази връзка по-късно се отразява като паралел със земния символ на слънцето – огъня. Огнището заедно със защитната роля на коня става причина за изработване за българския бит на съоръжения, подставки за огнища – "кончета".
Народът ни почита коня заради неговата вярност и преданост. Животното има свръхсилата да бъде недосегаемо за зли духове, вили, самовили, караконджули. Човек на кон може да се спаси от тях. Също така и много по-отрано ще бъде предупреден, защото животното предусеща отдалече присъствието на лошия дух, застава на едно място, предупреждава стопанина си за приближаващата опасност, рие с копита на едно място и отказва да тръгне. Покровител на конете е св. Тодор.

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания