Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 31.10.2014 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Българска риболовна енциклопедия  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛЕН СВЯТ > Животни

РИБОЛОВНАТА ЛИНИЯ, Влакно с кука на края


Най-общо речено, риболовната линия е влакно с кука на края. Това абсолютно безхитростно съоръжение е напълно достатъчно за елементарен риболов, когато насреща си разполагаме с "неразработен" водоем с обитатели, които още не са имали възможността да усетят "меда и жилото" на поднасяната им стръв. Например подобна линия поне на теория би трябвало да е напълно читава за риболов в частен развъдник или в близост до садките, в които се угоява пъстърва и шаран. По принцип с тази максимално опростена линия обаче могат да се ловят и лакомите непредпазливи попчета – било в морето, било в Дунав.

Въдица без макара

Това вече е нещо друго. Като похват в спортния риболов по време на състезания е изключително разпространена практика. Състезателите обаче използват т. нар. щеки – свръхлеки кухи прътове от карбонови композити с впечатляващата дължина от над 15 метра. Тези пособия обаче са изключително скъпи (до $ 25 хил.), защото се произвеждат по специални технологии само за състезателни цели. След засичането на рибата огромните щеки се разглобяват и в последната фаза на изваждането на улова се работи само с връхната им част с дължина около 4,5–5,5 метра.
За практиката на обикновените въдичари са подходящи именно пръти с подобни или близки до тези размери. Най-често те са телескопично сгъваеми, с добра пъргавина и омекотен връх, които позволяват добър контрол при засичането и сигурно вадене на улова след това.
Предимствата на подобно оборудване проличават преди всичко при риболов на леко за по-дребни видове риби – уклей, червеноперка, бабушка, платика, кротушка, черна мряна. Всичко е подчинено на бързия риболов, като целта е манипулациите по замятането и обирането на линията да стават с минимум движения и максимално бързо. И наистина при излет на дребосък риболовът с "камшик" без макара действително си е един кахър по-малко.
Някои риболовни школи обаче са достигнали до виртуозно овладяване на тази техника. Тя е много популярна в Италия, където се гони толкова бърз риболов, че дребосъкът се настървява по специален начин с течна като супа подхранка. Тактиката на италианския бърз риболов изисква уклеят постоянно да плува във водата сред хранителен облак, в който частиците от подхранката са толкова ситни, че обонянието на рибата да се дразни, но да няма по-едри парченца, които да я заситят.
Накрая, когато уклеят се настърви до степен на мигновени постоянни атаки, се стига и до магията на този вид бърз риболов. Въдичарят изоставя белия червей и слага на куката малка перла от пластмаса или гума, като оставя открито връхчето є. В мътилката на ханителния облак уклеите атакуват стремглаво тази много по-трайна от белия червей примамка, което пък пести времето от иначе принудителната честа смяна на стръвта.
Риболовът с телескоп без макара има и това предимство, че уморява много по-малко ръката на въдичаря при хилядите замятания за деня. В последно време в тактическите възможности на този подход бе извършена и малка, скрита от погледа революция, в чиято основа е употребата на монтирана във вътрешността на телескопа система от ластици. За целта основното влакно е вкарано през върха на пръта и е закрепено за разпънатия по дължината на телескопа ластик. При засичане на нещо по-едро тази система влиза в действие, като осигурява допълнителна омекотяваща сила, която заедно с федерацията на върха "гаси" стремителните пориви на борещата се риба. При този усъвършенстван начин на монтаж имаме пълно запазване на предимствата на класическата въдица за леко без макара в съчетание на мощен и мигновено задействащ се "аванс". Това превръща средния клас телескоп в отлично оръжие при риболов дори на едра платика, лин или среден на размер шаран.
При всички случаи изборът на линия с прът без макара освен предимства има и своите недостатъци. При ветровито време вероятността от т. нар. шкембе – провисване на влакното между върха на пръта и плувката, е значителна. Методът не е добър и когато рибата се е дръпнала по-далеч от брега или е близо до дъното, но на голяма дълбочина. Най-лошото обаче е, че при неочакван удар на нещо наистина голямо положението е неспасяемо, в смисъл че неминуемо губим и трофейния екземпляр, и "нервите" си поне за месец напред.

Въдица с макара – по-големи възможности

Поставянето на макара и водачи превръща риболовния прът в едно много по-усъвършенствано оръжие. Практическата далечина на замятане, а това означава и облавяне на значително по-широка площ, става неколкократно по-голяма. Освен това възможността за контролирано водене на засечената риба нараства от наличието на добър запас от влакно на шпулата на макарата. В действие влиза и механичният є аванс, който предотвратява скъсването на линията при резките и мощните удари на борещата се риба. Така че дори и при риболов на леко напълно оборудваният телескоп има редица предимства, и то главно по отношение на далечината на замятане, дълбочината на поднасяне на стръвта и най-важното – дава повече сигурност при изваждането на улова.
Основният му недостатък в сравнение с пръта без макара обаче си остава непоправим – теглото на такъма, който направо ни "откъсва" ръцете в края на излета.
Естествено, наличието на подходяща спинингова макара на пръта дава и други специфични възможности на въдичаря. Той може да риболовства с изкуствени примамки, които работят само при обирането на влакното – блесни, воблери, булдо с изкуствени мухи и т.н. Риболовната макара също така ни позволява и далечно замятане на стръвта навътре във водоема. Утежняването в случая е значително, а далечината на поднасяне на стръвта – респектираща.
Разновидност на риболова с макара е и т. нар. мухарство. При този специфичен метод обаче цялата техника на риболов е твърде особена, за което се използват друг род принадлежности. Като се почне от пръта и макарата и се стигне до употребата на специални синтетични шнурове, конични поводи и изкуствени мухи.

Основни монтажи на линията

В риболовната практика са се обособили два главни способа на монтаж на линията – на леко, когато стръвта е поднесена с плувка, и на тежко, когато тя се замята с тежест на дъното.
Възможно е и комбиниране при монтажа на линията – т. нар. полутежко, което е специфичен метод за речен риболов на черна мряна и балканска пъстърва.

Видове плувки и утежнения

НА ЛЕКО.
Неподвижна плувка
Има два класически начина за построяване на линията при риболов с плувка. Първият е по-подходящ за дребни и средни риби във водоеми с неподвижни води или реки с бавно до умерено течение. Тук плувката се фиксира чрез пръстени от шлаух (шалчета) на нужната дълбочина, утежнява се с необходимия брой сачми, които я балансират заедно с тежината на стръвта. Класическият риболов на перо, както още се нарича този вид линия, е отличен начин за действие в близост до брега, в речни вирове и бързеи и в сравнително по-плитки води. Главният му недостатък е в невъзможността стръвта да се подаде на по-голяма дълбочина, отколкото е дължината на пръта.

Подвижна плувка

За да се компенсира това неудобство, още през миналия век в английската риболовна школа започва употребата на подвижната плувка. При нея имаме халкичка или две халкички, през които основното влакно може свободно да преминава. Така при обиране на линията подвижната плувка има възможност да слезе чак до възела на повода или дори до утежняващите сачми. При замятане тя лети близо до утежнението и чак след като падне във водата, тежестта повлича линията през нейните халкички. Фиксирането на избраната дълбочина става чрез малки пластмасови или силиконови сцепени перли, с възелче от тънък ластик или памучен конец, които се поставят някъде по основното влакно над подвижната плувка. Предназначението им е, когато тежестите повлекат основното влакно и то се изниже до избраната дълбочина, стопперлата или възелчето да заседнат в халкичката на плувката и тя да поеме обичайната си роля на показател на кълването.
С подвижна плувка стръвта вече може да бъде поднесена на значителна, много по-голяма от дължината на пръта, дълбочина. Размерите и товароносимостта на подвижните плувки правят възможно и използването на достатъчно тежест за далечни замятания навътре. Ето защо подвижните плувки се употребяват предимно в язовири, където се гони по-едра риба далеч от брега и на значителна дълбочина. Неслучайно класическият подход за риболов на шаран на яз. "Антонивановци" преди години като че ли легитимира този метод у нас.

Булдо
вместо плувка

Отлична разновидност на риболова на леко е и употребата на пълнещо се с вода булдо вместо плувка. Този монтаж е типичен за гоненето на речен кефал и пъстърва на малка рибка в родопските язовири "Доспат", "Тошков чарк" и "Васил Коларов". Напълненото с вода булдо е достатъчно тежко за замятания докъм 30–40 метра, а прозрачността му не плаши зоркия иначе хищник при атаката на стръвта.
Булдо вместо плувка

НА ТЕЖКО
 
Целта на монтажа на тежко е без много помайване стръвта да замине навътре и да потъне максимално бързо до търсената работна дълбочина. В случая обаче утежняването на линията е значително и се налага употребата на специални пръти за дънен риболов.
Утежняването се извършва с монтирането на оловни тежести към основната линия. В зависимост от начина на поставянето им различаваме няколко подхода в съставянето на риболовната линия.

Подвижно олово

Монтаж с подвижно олово

При този монтаж оловната тежест се поставя над повода със стръвта, най-често като се нанизва на основното влакно преди клупа за съединяване с повода. Понякога, когото отворът в кръглата или елипсовидна тежест е относително с голям диаметър и възелът на клупа при основното може да премине през него, се налага и употребата на долен ограничител (сцепена пластмасова перла). Действието на така съставената линия търси по-малкото съпротивление в момента, в който рибата поеме стръвта и тръгне да се отдалечава с нея в устата си. Методът е подходящ за гоненето на хищни видове (бяла риба, речен кефал, сом), но при сравнително чисти дъна – пясък, чакъл, глина. В случай, че по дъното има водорасли или мека тиня, рискуваме стръвта ни да падне сред тях или да потъне и търсената риба трудно да я забележи. Ето защо понякога този метод се комбинира с малко парченце корк на повода или на стъблото на самата кука. Това я издига от дъното, като в същото време се запазва и основното предимство на подвижното олово – малкото съпротивление при момента на повличане на стръвта.
В английската риболовна практика подвижното олово често се монтира и на къс повод, прикрепен чрез вирбел към основното влакно. У нас този метод е побългарен чрез монтаж с малко копче, едната дупка на което е нанизана на основното влакно, а за другата е вързан поводът на оловото.

Долно неподвижно олово

Монтаж с неподвижно олово

Линията, при която оловото е монтирано в края на основното влакно, а куките със стръвта са над него, е с долно неподвижно утежняване. Това е типичният монтаж за търсене на костур, каракудаплатика и бабушка на дъно. След замятането линията се изпъва и тъй като тежестта остава най-долу, куките със стръвта застават на известно разстояние от дъното. Така се избягва скриването на стръвта в придънната растителност. Монтажът е известен повече като на чепаре и наистина върши добра работа не само при риболова на изброените видове, но и при улова на скобар, черна и бяла мряна, речен кефал и други. Съчетаването на долното неподвижно утежняване с монтирана по-нагоре хранилка също е начин да се разшири приложението му.

Дунавско плоско
олово

Монтаж с плоско (дунавско олово)

Цялата специфика на дунавското олово е в това, че то има формата на дебела плочка, за да не се търкаля по дъното от силното речно течение. Естествено, методът с такова утежнение е приложим и във всяка друга река, в която течението отнася стръвта от желаното място.

ПОЛУТЕЖКО
Монтажът на полутежко е типично нашенска речна техника за риболов на черна мряна, но може да се приложи с успех и за търсене на пъстърва. Специфичното при него е, че не се цели далечно замятане, а по-скоро "преслушване" на вировете и
бързеите, които държат тези риби. Обикновено се използва при леко размътена от дъждовете вода и почти винаги с естествена стръв, която се подава в желаното място с телескоп. Най-често оловото е голяма пробита сачма или малка кръгла стандартна тежест, която се слага на основното влакно над клупа за повода.
Цялата прелест в този монтаж е, че оловото може да се търкаля по дъното, но бавно, като задържа апетитната стръв достатъчно дълго в полезрението на мряната или пъстървата.
Всичко останало е като при монтажа с подвижна тежест. Въдичарят държи винаги линията изпъната, а засичането става веднага след като се почувства придърпването на мряната или ударът на пъстървата на върха на пръта.
Видове монтажи

   Последна актуализация: 06.02.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания