Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 13.11.2018 
   Източник: Кратка история на България  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - ИСТОРИЯ > История на България

АНТИОСМАНСКА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРИТЕ. Хайдути и въстаници

Първото антиосманско въстание на българите избухва в началото на XV в. (1404 или 1408 г.). То е ръководено от престолонаследниците на Видинското и на Търновското царство - Константин, син на цар Иван Срацимир, и Фружин, син на цар Иван Шишман. Въстаническите действия се развиват по течението на р. Темска между Пирот и Ниш. Въстанието е потушено.
Най-масовата съпротива на покорените балкански народи е хайдушкото движение. През XVI в. хайдушките акции зачестяват. Още през първите две десетилетия на следващото столетие източниците сочат Поморавието, Софийско и югозападните български краища като хайдутски огнища.
В края на 80-те и началото на 90-те години на XVII в. хайдушкото движение в Северна и Северозападна България се разраства поради близостта на тази територия с отвъддунавските княжества и Австрия.
Сериозен опит за отхвърляне на османската власт е Първото търновско въстание, последвало Австро-османската война (1593). Търновският османски гарнизон не е в състояние да се справи с няколкото хиляди въоръжени българи, но много скоро голяма османска армия нахлува в града и избива и поробва въстаниците и мирните градски жители. След погрома около 50 000 български семейства търсят спасение на север от р. Дунав.
По време на войната на Османската империя с Австрия и съюзените с нея европейски държави (1683-1699) в българските земи избухват редица бунтове. Първият от тях е Второто търновско въстание (1686). Инициативата за въстанието е българска, но подготовката му е пряко свързана с дейността на Московския патриарх Йоаким, който се смята за автор на идеята за обединение на балканското славянско население под духовната власт на Московската църква. Главен организатор е българинът Ростислав Стратимирович. Преди пристигането му в Търново през пролетта на 1686 г. един грък издава тайната организация и заговорниците са обезглавени. Градът е разграбен и подпален.

Герб на графовете Пеячевич. Снимка: Архив „Труд"

На 6 септември 1688 г. Белград е завзет от австрийските императорски войски. Това се превръща в знак за въстание в Чипровец и околните му села - Копиловци, Железна и Клисура, в които живеят предимно българи католици. Въстаниците се събират около четите на Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Липсата на добра организация и координация става причина за тежкото поражение на въстаниците. Чипровец е подложен на неколкодневен грабеж и после е опожарен. Разбунтувалият се район почти е обезлюден.
През 1689 г. опитният войвода Страхил извършва няколко въоръжени акции срещу османската власт. Той участва в нападение срещу Кюстендил заедно с немци, маджари и хайдути. След това е един от активните защитници на Ниш. При завладяването на града от османците семейството му е заловено и продадено в робство.
През същата година хайдушкият войвода Карпош, подтикнат от навлизането на австрийски войски в Североизточна Македония, застава начело на опит за освободителен бунт на българското население в този край. Карпош действа предимно в района около Ниш. Той успява да овладее Крива Паланка и Куманово, но бойците му са разбити. Самият Карпош е заловен и побит на кол върху скопския мост.
След 1690 г. османската държава се стабилизира и събира нова значителна армия. Тя започва да печели сраженията с австрийците, които се изтеглят на север. Условия за нови въстания в българските земи няма и броженията на българите след тази година отслабват.
Освободителните движения на българите под османска власт като правило са следвани от изселнически вълни. Компактни маси български изселници се установяват в Трансилвания, където дълго време запазват своя език и народностно самосъзнание. Важна група представляват българите, които се заселват в Банат. Българската емиграция във Влашко и Молдова оказва значително влияние върху културното развитие на тези княжества.

КАРТА ХАЙДУШКО ДВИЖЕНИЕ XVI-XVII В.

назад начало напред

   Последна актуализация: 27.07.2005  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания