Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 01.09.2014 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Български обичаи и ритуали  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - МИТОЛОГИЯ И РЕЛИГИЯ > Религия
                                

ТРАУР

Народът ни жали, тачи своите мъртъвци. Прави го като спазва траур. Знак за него са жалейките по стените и портите на дома, дрехите, а също и поведението на жалещия.
Най-дълбок траур се пази до 40-ия ден, докато душата е още тук, на земята.
Обикновено най-близките роднини пазят траур една или три години.
Жените носят черни дрехи и забрадки. Свалят накитите си. На врата си слагат кърпа “подгушник”, за да ги разпознават върколаци и всякакви демони.
Мъжете ходят гологлави, без шапки, каскети, калпаци и пр. Не се бръснат от една-две седмици до 40 и повече дни. Броят им зависи от близостта на мъжа с покойния.
В Македония в деня на смъртта жените разплитат косите си и ги пускат пред лицето си. След заравянето на починалия се сплитат и се връщат у дома сплетени.
Силна форма на жалене е била самобичуването. Жените скубели косите си, наранявали лицето си и намятали черните кърпи, без да ги връзват на главите си.
В Троян млада невеста жали първите девет дни с най-новата си премяна, след това се почерня.
Има селища (в Банско), в които на погребението жените обличат най-хубавите си дрехи и не носят траур.
По други места стари жени при траур сменят забрадките с бели и обличат елеците си наопаки. Жалейката, окачена на вратата, също е бяла кърпа (пътнечка). В нея се връзват няколко монети и се забожда игла с червен конец. Според някои етнолози по-рано като цвят за траур се е използвал белият. Обличането на дрехите обратно се свързва с желание да се отблъснат злите сили, да се прегради пътят им, да се предпази живият от всичко, което би могло да причини лутащата се душа на починалия. Известен смисъл на заблуда, на маскиране откриват някои учени (Хр. Вакарелски) в целия траур – в начина на обличане, на поведение, на общо излъчване.
Всъщност промяната се налага сама по себе си от граничния момент, в който се намират живите близки. Животът им в действителност е обърнат наопаки. Траурът просто изразява това, позволява на човек да се държи адекватно, да е сам с болката си, извън света около себе си.
В повечето случаи жалейката на вратата е от черен креп.
Много често при смърт на първо дете не се пази траур, не се раздава “задуша”, не се ходи на гроба. Майката слага най-хубавите си дрехи и накити. Прави го “за повторно да не жали”, да не се случва никога вече.

ЗАБРАНИ

До 40-ия ден жените не предат (особено срещу петък), не тъкат, не бродират, не перат в събота през цялата година, не месят кисел (квасен) хляб, за да “не се разтяга душата на умрелия”.
В къща на починал цяла година не се боядисва в черно.
До година не се боядисват яйца и не се слагат кокошки да мътят.
Годеница, която жали, не ходи на седенки, хора и празници, не пее шест месеца или година.
При траур не трябва да се пее, смее, играе, не се свири, въздържа се от всякакви веселби.
Семейството не празнува нито календарни, нито семейни празници.
В дом, в който е имало смърт, до 6 месеца не влизат коледари и лазарки. До една година сватба не се прави.
В Родопите до една година не се употребяват пъстрите родопски възглавници, а други, които наричат “броджени”.
В миналото жалещи жени не миели и не решели косите си.
На места не работят в деня, в който е починал близкият им.
В някои краища не се пие прясно мляко до Гергьовден, заради “прясната душа”.

назад

напред

   Последна актуализация: 20.01.2007  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ