Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Кликни, за да купиш.
   Източник: Тодор Живков - мит и истина  

Начело на “ювелирно” мероприятие

Т. Живков има вроден усет да надушва настроенията сред висшия ешелон на властта, което му помага да се справя своевременно. Пък и падането на Хрушчов създава реална възможност за организирана акция срещу него. “За нас беше ясно – спомня си генерал Мичо Ерменов, – че с Живков катастрофата е неизбежна. Вместо да изчаквахме, опитахме се да я предотвратим”.
Но и “червената лампичка” на всесилните служби от ДС предупреждават: “Внимание! Подготвя се заговор!” Още при първите сигнали за подозрителната група от бивши партизани (Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня, генерал Цвятко Анев и др.) карат Живков да бъде нащрек. Той лично се разпорежда на шефовете на МВР и Държавна сигурност за нейното проследяване, подслушване и разгромяване. Това обаче не му пречи да се дистанцира от проведеното “ювелирно” мероприятие срещу т. нар. заговорници.
“Лъже – ще каже една от жертвите му, полк. Иван Велчев. – Той непосредствено ръководеше Мирчо Спасов и бандата за разправа се ръководеше лично от Т. Живков чрез дясната му ръка генерал Спасов. Всичко се правеше с негова лична благословия”.
Като потвърждение на казаното от полковника са няколкото факти от обемистите материали по случая.
Веднага след получения сигнал от Русе за замисления заговор министърът на вътрешните работи генерал Дико Диков и неговият заместник, отговарящ за службите на сигурността, генерал Ангел Солаков отиват при Живков. “Направи ми впечатление – ще напише в мемоарите си “Председателят на КДС разказва” Ангел Солаков, – че Тодор Живков го посрещна с голяма тревога”. Той нарежда ръководителите на силовото ведомство да оставят “всяка друга работа” и да го информират всекидневно за направеното по сигнала. По негово указание е създадена специална оперативна група за бързото и точно изясняване на целите, състава и връзките на заговорниците. Затова са ангажирани 200 елитни служители на Държавна сигурност. Прави се тайно подслушване и записване специално за него. Когато обект на наблюдение става един от заподозрените – военният комендант на София генерал Цвятко Анев, в сградата на МВР е проведено специално съвещание, на което е поканен и генералът. Докато трае двучасовият “спектакъл”, хора от специалните служби вземат шапката му от гардероба и в кокардата монтират изводи, вградени в околожката на шапката. На излизане от “съвещанието” генерал Анев коментира пред свое доверено лице: “Мама му стара, дали не знаят нещо за нас? Тревожи ме това повикване”.
След неколкомесечна “ювелирно” изпипана работа оперативните работници от службите за сигурността разплитат мрежата на заговора. Всички участници са разкрити, арестувани и “заговорът” е предотвратен. В знак на благодарност Живков възкликва: “Другарите от Държавна сигурност са маладци – те внедриха свой човек и в политическия, и в идеологическия им център. В Русе внедриха двама души сред югославската и гръцката емиграция. В Министерството на народната отбрана внедриха свой човек, цели томове от материали са събрани... Юнаци!”
Живков е в центъра и на по-нататъшната разправа със заговорниците. Когато генералите от МВР не могат да си отговорят на въпроса – дали по случая да се организира съдебен процес, или той да приключи с партийни и служебни наказания (естествено, най-тежките), те отиват на доклад при него. “Решението на Тодор Живков беше – ще си спомни генерал Солаков – делото да завърши със съд на главните заговорници, колкото се може обаче те да бъдат по-малко”.
Съобразителният Живков не може да си позволи на подсъдимата скамейка да попаднат 100-тината арестувани висши офицери – сам по себе си този факт би го компрометирал. Затова в съда попадат само ръководителите, срещу които той говори с езика, изваден от папките на 50-те години. За да ангажира и Москва, Живков ги обвинява в антисъветизъм и прокитайска ориентация. Колкото и оскъдна да е информацията (процесът срещу превратаджиите се провежда при закрити врата), тя стига определени среди във версията на ЦК и неговия първи секретар.
Строго погледнато, няма юридическо основание заподозрените да бъдат изправени пред съда по съответните членове на Наказателния кодекс. Но Живков продължава да насъсква: “Всички недоволни – отсича той – бяха сталинисти и маоисти!”
И настоява за по-тежки присъди. “В други страни за военен преврат на смърт отиват! Няма такава държава, която да не е съдила хората, които правят военен преврат...”
От Москва обаче го усмиряват. “Когато тук дойде Суслов (член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС – б. а.) – спомня си генерал Мичо Ерменов, – отношението към нас в ареста се промени рязко. Живков се стъписа от това колко много хора бяха разкрити, организирани в организации срещу него”.
Излежали присъдите си (от 8 до 15 години затвор), трийсет години по-късно някои от тях чрез печата разказват своята истина. В интервю от януари 1996 г. о.з. генерал Цвятко Анев, връстник на Живков, заявява: “Никакви военни преврати. Живков трябваше да се снеме от ЦК, като ние парираме охраната му и създадем условия. Трябваше да оставим ЦК да го свали на пленум. Ние искахме да обезпечим свободна работа на ЦК. Там сили, които не одобряваха политиката на Живков, съществуваха”.
И като припомня, че самият Живков идва на власт чрез преврат на партиен пленум, “простият генерал” (Т. Живков) никак не е бил прост, щом използваното от него оръжие го насочва срещу притежателя му. “Когато Горуня ме попита за първи път – как смяташ да решиш въпроса с Живков, – аз отговорих: само по пътя на Тодор Живков”.
Версията на Анев я потвърждава и о.з. полковник Иван Велчев: “Махането на Тодор Живков трябваше да докара колективно ръководство, а не едноличен господар. Никой от нас не си е въобразявал, че ще решава с щикове партийните проблеми”.
На обществеността става известно и словото, което о.з. генерал Любен Динов е трябвало да произнесе пред съдбовния за страната пленум: “Поради това, че Тодор Живков няма нужните качества... предлагам да бъде освободен от незаконно заетия пост...”
Само седем дни не стигат за произнасянето на тези изстрадани думи.

     
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания