Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лица от големите портрети
VI. С йеменците
С йеменците
Одеялата на „Чапаев”
Странното комюнике
Прием в Аден
Чувал кафе
  
Виж още:
Други литературни произведения /Мемоарна литература
Лица от големите портрети
Автор:
Цонев, Киряк

С йеменците

Още от студентските години, когато професорите ни четяха специализираните курсове лекции за арабите, Йемен заемаше значително място в техните разкази. Не само като страна, останала единствена относително независима от всепоглъщащото османско нашествие. Сред относително еднообразната история на тази страна те търсеха неповторимото, своеобразното, оригиналното – и то по принцип винаги бе свързано с нейната изостаналост.
До 1967 г. съществуваше един Северен Йемен, със столица древната Сана, наследник на библейското царство на Балкис – Савската царица. Той отначало бе кралство, но през 1962 г. стана Йеменска арабска република. Срещу нея се втурнаха роялистите, на нейна страна застана Египет, който изпрати там дори свои войски. При това положение бе естествено симпатиите на социалистическите страни да са с властите в Сана. Именно през този период, през 1964 г., малко след установяването на дипломатически отношения, България сключи уникалния за онова време Договор за дружба с Йемен, а посещението на президента Салал в София бе първото посещение на арабски държавен глава в България и първи подобен договор с арабска страна.
По същото време в Южен Йемен, откъснат от Севера и превърнат в британска колония още през 1839 г., се разгоря антиколониална въоръжена борба, която въпреки острите противоречия между отделните групировки на съпротивата завърши с обявяването на независимостта на Република Южен Йемен, преименувана след това в Йеменска народно-демократична република, със столица Аден. Начело на страната застанаха марксистки сили. Водени от идеологически съображения, социалистическите страни твърдо подкрепиха новата държава.
Двете йеменски държави обявиха като основна своя цел обединението си в една. Това бе естествен стремеж на двете половини от този единен всъщност народ. Същевременно режимите и в двете страни се стремяха да осъществят това обединение именно под своя егида. Естествено, симпатиите на социалистическите страни бяха на страната на Юга с надеждата, че единен Йемен ще бъде социалистическа държава. През 1981 г. България сключи Договор за приятелство и с Аден, който практически бе насочен срещу Сана и неговите цели противоречаха напълно на целите на идентичния договор със Севера.
Обединението на двете йеменски държави стана след много перипетии, преврати и конфликти през 1990 г. Правителството на обединен Йемен обяви, че признава всички споразумения с Юга за свои. И се получи уникален исторически прецедент – България досега има с Йемен два договора за дружба, като нито един от тях не е анулиран...
Когато започнах контактите си с южнойеменците, от първоначалната “тройка” висши ръководители бяха останали двама. Салем Рубея Али бе разстрелян по бързата революционна процедура след формален половинчасов съд като “предател на революцията”. Дни преди това той бе устроил клопка на севернойеменския си “брат” Гамши, бе му изпратил куриер с лично писмо в запечатана чанта, която той трябвало да отвори пред севернойеменския президент. Без да предполага дори за съдържанието на “писмото”, куриерът, пратеник с министерски ранг, е приет веднага, отваря чантата според нарежданията и тя избухва. Разбира се, и двамата – севернойеменският президент и куриерът на южнойеменския президент – загиват, но това предумишлено убийство предизвика военни сблъсъци между двете държави, за които Югът не бе подготвен.
Впрочем тези методи на иначе постоянно мънкащия под носа си като момиченце, неподготвило урока си, Салем Рубея Али бяха известни отпреди. Непосредствено след революцията много местни шейхове се обявяват срещу централното правителство и страната е заплашена от гражданска война. По стар арабски обичай президентът ги поканва на голям моабет, за да потърсят общ език. Те, верни на същите тези древни нрави, пристигат с целите си фамилии и охрани. Той ги изолира в една от резиденциите си, всички сядат да ядат и пият и в един момент, също по стар обичай, изскачат джелатите и за броени минути страната остава без шейхове. Въобще – революционно клане, което, обективно погледнато, спасява страната от може би по-жестоки кръвопролития.
Не го познавах, защото по време на неговото посещение в София аз работех зад граница.
След смъртта му и първото посещение на Абдул Фатах Исмаил – генерален секретар на ръководната марксистка Обединена политическа организация Национален фронт, съкратено ОПОНФ, по-късно – Йеменска социалистическа партия, България се превърна в “комшийска махала” за южнойеменските лидери. Не знам дали някой би могъл да преброи колко посещения и на какви равнища са идвали те у нас. Официални, партийни, държавни, държавно-партийни, президентски, премиерски, отделно – министър на външните работи, партийни консултации, консултации между външни министерства, икономически, смесени комисии, обществени организации, на лечение, на почивка – и какво ли не. Казвам – идвали, защото почти никой от българските ръководители не смееше да стъпи в Южен Йемен. И не горещините бяха основната причина, макар че вероятно и бедният местен пазар, където може да се купят само корали, миди, разни видове ракообразни и чучела на странни риби, и липсата на елементарни хотели с нормална питейна вода биха могли да се посочат като поводи. А защото се знаеше – щом се появят южнойеменците, България пак трябва да дава нещо. Без надежда, че някога то ще бъде платено, въпреки външно перфектните сделки. Тодор Живков се остави с голям труд да бъде убеден и постоя буквално няколко часа в Аден след обиколка при приятелите си в Африка, но неговата задача бе да помирява жестоко скаралите се президент-премиер и генерален секретар на партията – конфликт, прераснал впоследствие в гражданска война, в която и двамата платиха скъпо за желанието си да са единствени войводи на бащината дружина. Горчив бе опитът на премиера Станко Тодоров – Живков го накара да отиде и той бе просто изнуден да подари осем милиона лева за изграждане на представителен хотел в Аден. Но Младенов така и не стъпи там. Единствен, който се печеше на южнойеменския огън в буквалния смисъл на думата, бе министърът на металургията и минералните ресурси и председател на смесения комитет Стамен Стаменов, който се вбесяваше само като чуеше за Южен Йемен и редовните обективни провали на нашите предприятия в тази страна.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания