Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лица от големите портрети
VIII. С кувейтчаните
Дисциплината на дневния режим
Петрол и вода
Колко струва един завод?
Цената на златото
Историята на една принцеса
Пример за политическа глупост
И нещо за ислямските фондове
  
Виж още:
Други литературни произведения /Мемоарна литература
Лица от големите портрети
Автор:
Цонев, Киряк

Дисциплината на дневния режим

Покойният шейх Абдуллах ал-Джабер ас-Сабах, първият кувейтчанин, с когото се запознах в живота си, бе доайен на емирската фамилия Сабах на Кувейт. Само случайността не го бе направила емир – просто защото по сложната процедура за избор на поредния владетел било ред на клона Салем, а не на клона Джабер от рода Сабах. Така повелил прадядото Мубарак – клоновете на двамата му синове Салем и Джабер да се редуват на престола. Но като най-възрастен в рода той единствен имаше правото да носи оккал не от черен, както е практиката, а от четириредов позлатен шнур, какъвто и емирът няма право да носи! А и бе навремето един от най-просветените хора на Кувейт, един от основателите и покровителите на кувейтската преса и раждащата се в Кувейт модерна култура.
По онова време, непосредствено след близкоизточната война през 1967 г., използвайки повишения си авторитет сред арабите, българските вождове се бяха втурнали да търсят в арабския свят и някакви материални дивиденти. В Кувейт естествено бе да се търсят петрол и финансови вложения в български банки. Именно с тази цел бе установен контакт с този влиятелен шейх, който бе посещавал вече България като председател на съдийското жури на някакви състезания около Добрич по... парашутизъм. Вчерашният бедуин – парашутист! Както и да е...
За това посещение са ми разказвали приятели. Шейхът имал навик да си ляга вечер в осем и да става сутрин в пет. Нищо не можело да наруши режима му! Нашите били доста смутени, не били свикнали те на такъв ред, липсвали им нощните яденета и пиенета, а той – едно кисело мляко и чаша вода! И, разбира се – никакво пиене! Та първата сутрин забелязали, че шейха го няма. Било около осем сутринта. Потърсили го – и не го открили в стаята му. Ужас!
Какво станало? Сутринта господинът станал рано, както обикновено, и излязъл да се поразходи край морето – тогава такива високи гости настаняваха в хотел “Интернационал” на Златни пясъци, той бе най-висшата категория. Видял първия автобус за града и без да му мисли много, се метнал на него с рядката си и малко позната навремето за българите арабска “рокля” – джалбаба и скъпо горно наметало, с куфия и оккал на главата. Не му искали билет, усетили, че е човек от специална категория. Представям си с какво любопитство го наблюдавали варненските зевзеци! Слязъл той в центъра и тръгнал да се разхожда. Час, два... Първите магазини вече били отворили и той почнал да ги разглежда, събирайки около себе си купчина мургави сополиви наши братчета....
А охраната, когато разбрала доста късно сутринта, че шейхът е изчезнал, изпаднала в тревога и вдигнала на главата си цялата варненска милиция! Не е малко това – да изчезне цял шейх милиардер! Из целия град тръгнали милицейски коли с радиостанции. И – въздишка на облекчение – открили го в един магазин. Докато охраната се добере до него, го следели най-стриктно и съобщавали по радиостанцията (тогава джиесемите още не бяха открити) в “центъра” – сега влезе тук, сега излезе от тук! Е, после го върнали в хотела... Така и във Варна волната бедуинска душа си казала думата...
... Вече се мръкваше, когато стигнахме в неговия дворец на официална вечеря. Най-напред всички влязоха в синия салон – той бе само за ръкуване с гостите и за общи приказки, по време на които се обръща някоя и друга чаша плодов сок. После всички минават в червения салон. На огромната маса са сложени в позлатени подноси най-изискани по местните стандарти ястия, приборите са също позлатени, а може да са и от чисто злато – не знам! Над главите виси огромен кристален полилей – според думите на стопанина, който усеща възхищението на гостите от него, той тежал шест тона, специална поръчка и доставка от Чехословакия, и бил най-големият в целия район на Залива...
Винаги с него бе неговият секретар – очевидно скопец, от старите роби преди независимостта, изключително дебел мъж. Бе много добър като бизнесмен, постоянно се оплакваше от болен стомах, а ядеше за петима, пиеше повече от европейците, а допускам да е бил използван от шейха на млади години и за други цели като всеки евнух. Но този шейх напусна приема, който се даваше от негово име, точно в осем вечерта – времето, когато според неговия режим трябвало да си ляга...
Този само двуетажен дворец бе нещо уникално. Ние бяхме в централната сграда, а около него имаше четири малки дворци – по един за четирите съпруги, които... нямаха долни врати за излизане! Целият втори етаж – спалните на шейха, на централната сграда, която имаше кръгла форма, бе опасан изцяло с широка кръгла тераса. Всяко от четирите дворчeта също имаше тераска, свързана с нещо като гърбаво висящо мостче с “центъра”. Така че ако някоя съпруга пожелаеше да излезе от своя “дом”, тя трябваше непременно да мине от своите спални, по своята тераска, по гърбавото мостче, към терасата на мъжовите си спални, а оттам – през спалните на съпруга си да излезе под погледите на бдителната охрана, и то вероятно след като предварително е получила съгласието на съпруга си, защото би трябвало да я чака кола – в Кувейт и въобще в страните в Залива, като се изключат слугините – разни филипинки, тайландки, индийки и т. н., – е невъзможно да се види местна уважаваща себе си съпруга без суперскъпа кола! А нашият домакин по тези мостчета можеше да има на разположение всяка от съпругите си, когато поиска. Твърдяха, че той имал едновременно не повече от четири жени. Щом му хареса нещо новичко, по-младо, той избира онази, която му е омръзнала най-много, и є казва: “Хайде, моето момиче, значи благодаря ти, децата ти остават при мене, бъди спокойна, аз ще ги отгледам, ето ти едно чекче от пет милиончета, живей си живота както искаш, свободна си, талак, талак, талак!” Последното означава “развод”. В арабския свят право на развод по законите на шариата има само съпругът. А щом тази дума е казана три пъти – връщане назад няма, взема си момичето чекчето, събира си багажиерата, качва се на своята суперскъпа кола, купена през щастливото време, и след един час вече е вън от миниатюрната държавица!
... За последен път се срещнах с шейх Джабер на погребението на алжирския президент Бумедиен в края на 1978 г. Той водеше кувейтската делегация (починалият алжирски лидер бе по-млад от него поне с трийсет години!). Бе се посмалил на ръст, но продължаваше да бъде все така бърз и пъргав, с отсечени движения. Познавахме се добре от няколкото ни срещи, той ме позна и сега, мисълта му бе ясна и логична, заговорихме се и някак си на шега го запитах:
– Абе шейх, каква е тайната ти, че си винаги такъв млад?
Той ме изгледа хитро изотдолу, позасмя се със специфичната си хитра усмивка и каза:
– Да не би да не я знаеш, че ме питаш?... Хе-хе... Трябва да четеш и английски книги, за да я разбереш!… Знаеш я ти, пък и доста по-млад си... Аз се старая да се поддържам, но годините си казват думата... Хе-хе!...
Той имаше предвид една книга, издадена в Англия, където главен герой бе самият той. А тя се казваше “Петдесетте жени на шейх Джабер”. Петдесет – до издаването є. А колко после – Аллах знае! А някакви вестници бяха публикували излияния на една от съпругите му – бил в леглото като младо момче, твърдеше тя!
Бе вече над деветдесетте...
След две години и той вече не бе между живите...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания