Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Лица от големите портрети
Показалец
Буква А
Буква Б
Буква В
Буква Г
Буква Д
Буква Е
Буква Ж
Буква З
Буква И
Буква Й
Буква К
Буква Л
Буква М
Буква Н
Буква О
Буква П
Буква Р
Буква С
Буква Т
Буква Ф
Буква Х
Буква Ц
Буква Ч
Буква Ш
Буква Ю
Буква Я
  
Виж още:
Други литературни произведения /Мемоарна литература
Лица от големите портрети
Автор:
Цонев, Киряк
            

Буква А

Абделазиз Бутефлика* (1938) – алжирски политически деец, участник в освободителната война (1954–1962), министър на младежта и спорта, министър на външните работи (1965–1979), живял впоследствие в изгнание, от 1999 – президент на Алжир.

Абдул Азиз Хигази (1924–1985) – египетски политически деец, инженер, министър-председател (1974).

Абдул Кадер ал–Джазаири (1808–1883) – алжирски национален герой, ръководил въоръжената съпротивата срещу френските колонизатори (1832–1848), заточен в Дамаск – Сирия, където активно защитава християнското население срещу мюсюлмански фанатици. Умира в Дамаск. След алжирската революция тленните му останки са пренесени в родината.

Абдул Керим Касем (1914–1963) – иракски политически деец, генерал, ръководител на републиканската революция 1958 г. Свален чрез военен преврат и убит.

Абдуллах ал–Ахмед (1936–2000) – сирийски синдикален деец, председател на сирийските профсъюзи (1972), член на регионалното ръководство на партията Баас.

Абдуллах ал–Джабер ас–Сабах (1890–1985) – кувейтски политически и културен деец, бил последователно министър на културата, министър на икономиката, министър на туризма. Един от най–изтъкнатите членове на управляващата емирска фамилия Сабах.

Абдуллах ас–Салал (1900–1975) – севернойеменски политически деец, маршал. Възглавил републиканския преврат в Северен Йемен (1961). Свален с военен преврат, оттегля се от политическа дейност.

Абдул Рахман Ареф (1914–1965) – иракски политически деец, генерал, участник в републиканската революция, отстранен от Абдел Керим Касем, президент след убийството му (1963–1966), загинал в самолетна катастрофа.

Абдул Салям Ареф (1916–1975) – брат на Абдул Рахман Ареф, иракски политически деец, генерал, началник на генералния щаб, станал президент след гибелта на брат си, отстранен с военен преврат на партията Баас (1968), умрял в изгнание.

Абдул Салям Джалуд (1938) – либийски политически деец, майор, участник в републиканската революция 1969 дясна ръка на полк. Муамар Кадафи, след 1995 се оттегля от активен политически живот.

Абдул Уахаб ал–Бишри (1915–1990) – египетски политически деец, инженер, министър на военната промишленост (1965–1967).

Абдул Фатах Исмаил (1928–1987) – южнойеменски политически деец, ръководил йеменските синдикати в Аден преди независимостта, активен участник във въоръжената борба срещу британския колониализъм. Впоследствие – генерален секретар на Йеменската социалистическа партия, марксист, убит по време на опит за преврат на Али Насър Мохамед.

Абдул Халим Хаддам (1936) – сирийски политически деец, бил е министър на икономиката и министър на външните работи, вицепрезидент.

Абдул Хамид Хамруш (1930) – египетски журналист, търговски директор на ИК “Гумхурия”, основана от Гамал Абдул Насър.

Абу Муса – палестински политически деец, през 1984 се опитва да отстрани Ясер Арафат, създавайки под сирийско влияние паралелна на неговата организация “Ал–Фатах”.

Авенариус, Рихард (1843–1896) – швейцарски философ, един от основателите на емпириокритицизма, автор на “Критика на чистия опит”.

Аврамов, Лъчезар (1922–2003) – партиен и държавен деец, емигрант в СССР (от 1938), прехвърлен в България с групата на парашутистите, заловен, осъден на доживотен затвор (1941), кандидат–член и член на ЦК на БКП (1954–1971), секретар и кандидат–член на Политбюро (1966–1971), министър на външната търговия (1962–1966), зам.министър–председател (1966–1971).

Азиз Сидки – египетски политически деец, инженер и икономист, министър–председател (1972–1973).

Али Абдуллах Салех – севернойеменски политически деец, полковник, дошъл на власт чрез военен преврат, президент на Йеменската арабска република (Северен Йемен) от 1980, президент на обединен Йемен (от 1990).

Али Антар – южнойеменски партиен и държавен деец, генерал–майор, участник в антибританската въоръжена съпротива, министър на отбраната (от 1973), убит по време на опита за преврат на Али Насър Мохамед (1988).

Али Насър Мохамед – южнойеменски партиен и държавен деец, министър–председател, президент, генерален секретар на ЦК на Йеменската социалистическа партия, опитал се чрез преврат да се освободи от своите “съперници”, но несполучил, живее като емигрант в Сирия.

Али Сабри – египетски държавен деец, близък сътрудник на Гамал Абдул Насър, смятан за негов наследник. Отстранен и осъден от Ануар Садат.

Ал–Уафд (Вафд) – букв. “делегация”. Най–голямата политическа партия в Египет, осн. 1918 от Саад Заглул, ръководител на национално–освободителното движение в Египет, но чрез преговори с английските колониални власти. От 1927 я ръководи Мустафа Наххас паша. Няколкократно отстранявана със сила от властта. Разпусната 1952.

Ангелов, Ангел (1927–2004) – дипломат, инженер, посланик в Ирак (1976–1987).

Андреев, Георги (1920) – земеделски деец, посланик в Осло.

Антов, Асен (1916–2001) – адвокат, секретар на Столичната адвокатура.

Ануар Садат (1988) – египетски държавен деец, участник в републиканския преврат 1952, заемал различни държавни постове. От 1970 г. до смъртта си – президент на Египет. Водил войната с Израел през 1973 Сключил сепаративния Кемп–Дейвидски мир с американско посредничество. Убит по време на военен парад.

Арабски социалистически съюз – единствената политическа организация (партия) в Египет след разтурването на политическите партии от Гамал Абдул Насър през 1954. Създадена през1963 от него като “общонародна организация” със “социалистическа ориентация”, в която са представени “всички политически слоеве”. След 1970 г. по времето на Анауар Садат се разделя на няколко политически партии и е разпуснат. Едноименни организации върху същите принципи са основани в други арабски страни – Либия, Сирия и др.

Арудж (вж. Хайредин Барбароса)

Атанасов, Георги (1933) – историк, първи секретар на ЦК на ДКМС, член на ЦК на БКП (1962–1990), кандидат-член и член на ПБ, министър-председател (1986–1990).

Ат–Тахар Уаттар (1930) – алжирски писател с леви убеждения, участник в алжирската съпротива. Автор на романи (”Аса” е преведен на български).

Ахмед ал–Гафари (1936) – сирийски политически деец, завършил образованието си в България, член на ръководството на Сирийската компартия.

Ахмед ал–Хатиб (поч. 1994) – сирийски политически деец, председател на Съюза на учителите, президент (1970–1971).

Ахмед бен Белла (1916) – един от ръководителите на алжирската съпротива срещу френските колонизатори, първи президент на независим Алжир (1959–1965), отстранен с военен преврат, прекарва в затвора до 1980, впоследствие живее в емиграция.

Ахмед Бехаедин – египетски журналист с лява ориентация във в. “Ал–Ахрам”.

Ахмед Кефтаро (1914) – сирийски религиозен деец с умерени възгледи, главен мюфтия на Сирия (от 1967).

Ахмед Мурад – сирийски политически деец, икономист, министър на икономиката (1966–1968), професор в Дамаския университет.

Ахмед Талеб Ибрахими (1925) – алжирски политически деец, писател, участник във въоръжената съпротива, осъден на доживотен затвор от френските колониалисти, министър на външните работи (1986–1988).

Ахмед Хамруш (1924) – египетски политически деец–комунист, журналист.

Ахмед Хасан ал–Бакр (1914–1978) – иракски политически деец, генерал–майор, ръководител на партията Баас в Ирак до 1978, министър-председател (1963 – отстранен с преврат) и президент (1968–1978), отстранен от своя племенник Саддам Хюсеин.

* Поради специфичността на арабските имена, те са дадени в азбучна последователност на малките имена. – Б. а.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания