Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Скитнишки песни
Моите песни
В Малата планина*
Гълъбинка
Планината пуста
От дол в дол...
Изгнаници
Върхът
Младене, чуеш ли?
„Той не умира”
Планинци
Замъкът на Заград*
Сърдитата скала и влакът
Орлите на Бабини плазове*
Във всемира
„Елате ни вижте!”
Разговор
В природата
Вълшебен пир
Блян в Стара черкова
Беглец
По здрач
Екът на Лакатнишките канари
Каменният кръст
Клисурата
Друг век
Клепалото бие
Трудът
Изворите
Молитва в планината
Горска скитница
Орлицата
В нейните обятия
Цветя
Чети, говедарче!
Хрупат козиците!
Какво ми каза тя
Овчар македонец
Бухалът
Cuique suum
Болната змия
Хайдути
22-та му годишнина
Копнежи
Най-големият
Настъпих чубрика дива...
Сполай
Ямби
Интернационалисти
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Скитнишки песни
Автор:
Вазов, Иван

Сполай

Прощавай, планина зелена,
ти, пазво горска и засмена;
отивам, сбогом веч остай!
За толкова цветя и песни,
мечти и блянове чудесни,
за толкоз дарове: сполай!

Бъди сe красна, сe тъй дива...
И твойта самота еклива
тревога зла да не познай.
Живях и ази без тревога
у теб, в съседството на бога,
по твойте върхове: сполай!

Изпитах прясно вдъхновенье
и ново в тебе наслажденье –
тям споменът ще вечно трай.
На теменужката шарът u,
на твойта чубрика дъхът u
в душа отнасям аз. Сполай!

В мирът на твоята природа
вкусих от хубост и свобода,
станaх поет пак в твоя рай
и връщам се в света коварен
прегънат oдве, претоварен
със песни, здравие... Сполай!

1899

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания