Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Скитнишки песни
Моите песни
В Малата планина*
Гълъбинка
Планината пуста
От дол в дол...
Изгнаници
Върхът
Младене, чуеш ли?
„Той не умира”
Планинци
Замъкът на Заград*
Сърдитата скала и влакът
Орлите на Бабини плазове*
Във всемира
„Елате ни вижте!”
Разговор
В природата
Вълшебен пир
Блян в Стара черкова
Беглец
По здрач
Екът на Лакатнишките канари
Каменният кръст
Клисурата
Друг век
Клепалото бие
Трудът
Изворите
Молитва в планината
Горска скитница
Орлицата
В нейните обятия
Цветя
Чети, говедарче!
Хрупат козиците!
Какво ми каза тя
Овчар македонец
Бухалът
Cuique suum
Болната змия
Хайдути
22-та му годишнина
Копнежи
Най-големият
Настъпих чубрика дива...
Сполай
Ямби
Интернационалисти
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Скитнишки песни
Автор:
Вазов, Иван

Разговор

Там при Искъра дремливи
вайкаше се планината:
– Де са дните ми щастливи?
Де ми фръкна тишината?

Мирна бях от памтивека,
непристъпна, непозната;
но проникна тук човека
с търнокоп, със чук, с лопата,

накърни се мойта цялост,
мойто девство неначето
и желязото без жалост
бръкна ми в телото клето.

Канарите ми разруши,
рътовете ми пресече,
с шум гранитите промуши,
дупки в тях въртя, изсече.

На усойте ми дълбоки
шумата с барут опърли
и въз Искъра – високи,
дръзки мостове префърли.

Из клисура затрещяха
с пушек колела железни,
пощурели зафърчаха
по яруги и над бездни.

Оттогава мойта строга
тишина вековна фръкна,
възцари се тук тревога
и тя вече не замлъкна!

                *

Чу я влакът фърковати,
кат минуваше из друма,
дим кълбо в небе изпрати,
пuсна, спря се, па u дума:

– Не кълни духа човешки,
че гранита твърд убори,
твойте самотий мъртвешки
на живота че отвори.

Този друм сближи два света –
славно върши той дело си –
и на мойте колелета
цяло бъдеще се носи.

Твойта красота в забвенье
не е вече в таз минута,
няма скрита тя да вене,
необичана, нечута.

Милиони очи жедни
теб се радват, възхищават.
Твойте пазви ненагледни
на света достъпни стават;

твойте пазви, твойте тайни
и съкровища безвестни...
Грях е да стоят незнайни
божий дарове чудесни.

Там, де мина – възвестявам
край на дрямка, пробужденье,
там, де ази прогърмявам –
бликват сили, възрожденье.

Планинице, не оплаквай
тишината си безпечна,
на живота не натяквай:
вечен сън – туй смърт е вечна!”

Много йощ би казал влака –
планината да раздума,
но не можеше да чака –
свuрна пак, пое си друма.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания