Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Скитнишки песни
Моите песни
В Малата планина*
Гълъбинка
Планината пуста
От дол в дол...
Изгнаници
Върхът
Младене, чуеш ли?
„Той не умира”
Планинци
Замъкът на Заград*
Сърдитата скала и влакът
Орлите на Бабини плазове*
Във всемира
„Елате ни вижте!”
Разговор
В природата
Вълшебен пир
Блян в Стара черкова
Беглец
По здрач
Екът на Лакатнишките канари
Каменният кръст
Клисурата
Друг век
Клепалото бие
Трудът
Изворите
Молитва в планината
Горска скитница
Орлицата
В нейните обятия
Цветя
Чети, говедарче!
Хрупат козиците!
Какво ми каза тя
Овчар македонец
Бухалът
Cuique suum
Болната змия
Хайдути
22-та му годишнина
Копнежи
Най-големият
Настъпих чубрика дива...
Сполай
Ямби
Интернационалисти
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Скитнишки песни
Автор:
Вазов, Иван

Орлицата

Тогава виждам що й липсвало мене
и аз честит да бъде на светът.
        „Цариградски сонети”
                                  К. Величков

По урвите ли стръмни лазя,
над тъмни ли надниквам бездни,
през диви ли пустини газя,
мечтая ли под свода звездни;

в дъбрава ли вековна крача,
мил славей слушам ли в листата –
един товар на себе влача –
товар лют на самотата!

Скалата ми гласа повтаря,
гората тихо с мене стене
и планината ми разтваря
обятията си зелени.

Но сърце пусто сe жъдува! –
За дума топла чезне, гние:
обятья живи то бълнува,
обятия, де сърце бие;

сърце човешко и екливо –
да тупа с мойто в скръб и радост,
що помни, трепка, сеща живо,
любов познава, блян и младост.

По здрач стоях пред канарата
на Искъра, кой вечно шъпне.
Видях орел плюшнa крилата,
кацнa на върха й непристъпни.

И там остана неподвижен,
със поглед вперен в висовете.
Видя ми се, че е загрижен
и по съдбина брат мой клети.

Нощта прихожда – той едничък
стои печален на скалата.
И той, кат мен, в света самичък
нощта посреща и зората!

И на душа ми леко стана,
че друга твар дели съдба ми
и носи в сърце съща рана –
животът двама ни измами!

Внезапно сянка над мен мина:
към върха стрелна се орлица.
Съгледах: бяха там двамина!
И буза ми парнa сълзица.

Черепишки манастир

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания