Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Скитнишки песни
Моите песни
В Малата планина*
Гълъбинка
Планината пуста
От дол в дол...
Изгнаници
Върхът
Младене, чуеш ли?
„Той не умира”
Планинци
Замъкът на Заград*
Сърдитата скала и влакът
Орлите на Бабини плазове*
Във всемира
„Елате ни вижте!”
Разговор
В природата
Вълшебен пир
Блян в Стара черкова
Беглец
По здрач
Екът на Лакатнишките канари
Каменният кръст
Клисурата
Друг век
Клепалото бие
Трудът
Изворите
Молитва в планината
Горска скитница
Орлицата
В нейните обятия
Цветя
Чети, говедарче!
Хрупат козиците!
Какво ми каза тя
Овчар македонец
Бухалът
Cuique suum
Болната змия
Хайдути
22-та му годишнина
Копнежи
Най-големият
Настъпих чубрика дива...
Сполай
Ямби
Интернационалисти
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Скитнишки песни
Автор:
Вазов, Иван

Молитва в планината

Станaх жив, бодър. Гледам: слънце
на планина златеше връха.
В букака тъмни чувам звънци;
прохлада утринна ми лъха.

На двора неми в тишината
кристален чучур пей гръмливо;
с антична скуфа на главата
игумен крачи мълчаливо.

– Добрутро, отче Филотее!
– Къде така – с божата воля?
– В душа ми нещо сладко пее:
отивам богу да се моля.

Отвън излязох, на посока,
пустинята планинска фанах.
Там, върху канара висока,
един с природата останах.

И в божий храм неръкотворни,
пред туй величье чародейно,
пред тоя мир светлив, просторни –
коленичих благоговейно.

И дълги, дълги там минути
молих се, в вдъхновенье нямо,
слова дълбоки и нечути
устата ми шептяха тамо.

И бога сещах, виждах ясно
в небето, в слънцето заристо,
във мирозданьето прекрасно,
във всеки дъх, шум, шар и лuсто.

Навред той беше – вред изправен:
в душа ми тъмна и в ефира,
премъдър, вездесъщ и славен,
разлян в живота на всемира.

И той ме чуйше – ази знаех –
и мойте болки, скръб, съмненье
и сълзи, що в душа си таех,
приимаше с благоволенье.

Усетих неговата благост
и мир в сърце си облекчено,
изпитах чиста, светла драгост,
като създанье обновено.

Върнах се в двора тих и неми.
Игуменът сърдит се види
и каза ми: – От толкоз време
отключих храма – де отиде?

Седем престола

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания