Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Скитнишки песни
Моите песни
В Малата планина*
Гълъбинка
Планината пуста
От дол в дол...
Изгнаници
Върхът
Младене, чуеш ли?
„Той не умира”
Планинци
Замъкът на Заград*
Сърдитата скала и влакът
Орлите на Бабини плазове*
Във всемира
„Елате ни вижте!”
Разговор
В природата
Вълшебен пир
Блян в Стара черкова
Беглец
По здрач
Екът на Лакатнишките канари
Каменният кръст
Клисурата
Друг век
Клепалото бие
Трудът
Изворите
Молитва в планината
Горска скитница
Орлицата
В нейните обятия
Цветя
Чети, говедарче!
Хрупат козиците!
Какво ми каза тя
Овчар македонец
Бухалът
Cuique suum
Болната змия
Хайдути
22-та му годишнина
Копнежи
Най-големият
Настъпих чубрика дива...
Сполай
Ямби
Интернационалисти
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Скитнишки песни
Автор:
Вазов, Иван

Какво ми каза тя

„Угасналият поет Вазов е излязъл
пред обществото с едно улично стихотворение:
„Недей”, с което съветва Н. Ц. В. княза и пр.”
(Думи на един официозен вестник от 18 юни 1899 г.)

Угаснал ме поет във гняв нарекоха
               добри ми душмани,
присъда страшна злостно те извлекоха
               из моето мълчанье.

Пойдох при Музата си аз, в природата,
               в недрата горски тихи
(тя там живееше, посред свободата),
               скръбта си поверих u.

Изслуша ме приветливо девицата,
               към свод посочи, рече:
– Поете мой, угасна ли зорницата,
               като я няма вече?

Виж как се лей, шуми рекичката –
               тя вчера бе пресекла.
Дъждец валя таз нощ в гори – водичката
               тече пак, де е текла!

Цъфтят сега цветята красни, злаците –
               зимъска – ще черенеят;
запели сладко славеи в шумаците:
               ще млъкнат – пак да пеят.

Звучеше – млъкна – пак ще екне лирата,
               да учи, пей, бичува.
От малкий брат до тоз, що грей в порфирата –
               гласа u всяк ще чува.

Из лириния звън светата истина
               излазя по-красива,
през песниковото сърце пречистена –
               тя чудна мощ добива.

Разгласяй я, втълпявай я в сърцата ти,
               те жадни са за нея,
та нека фърля кал върху крилата ти
               глупецът и злодея!

Светилото, що пална бог в челото ти,
               то трябва да светлее!
Бедите могат съкруши живота ти,
               но то ще сe да грее.

Туй, що е вечно, то живее всякога
               въпреки ярости ужасни,
ти сам нали казал го беше някога:
                „Не се гаси туй, що не гасне”?

Юни 1899

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания