Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Скитнишки песни
Моите песни
В Малата планина*
Гълъбинка
Планината пуста
От дол в дол...
Изгнаници
Върхът
Младене, чуеш ли?
„Той не умира”
Планинци
Замъкът на Заград*
Сърдитата скала и влакът
Орлите на Бабини плазове*
Във всемира
„Елате ни вижте!”
Разговор
В природата
Вълшебен пир
Блян в Стара черкова
Беглец
По здрач
Екът на Лакатнишките канари
Каменният кръст
Клисурата
Друг век
Клепалото бие
Трудът
Изворите
Молитва в планината
Горска скитница
Орлицата
В нейните обятия
Цветя
Чети, говедарче!
Хрупат козиците!
Какво ми каза тя
Овчар македонец
Бухалът
Cuique suum
Болната змия
Хайдути
22-та му годишнина
Копнежи
Най-големият
Настъпих чубрика дива...
Сполай
Ямби
Интернационалисти
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Скитнишки песни
Автор:
Вазов, Иван

Иван Минчов Вазов (27.VI.1850, Сопот - 22.IX.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката 'Майска китка'). През 1870 г. в 'Периодическо списание на Браилското книжовно дружество' излиза и първото му публикувано стихотворение 'Борба'. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в 'Периодическо списание', списание 'Читалище', вестник 'Отечество', вестник 'Свобода' и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание 'Наука' - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла 'Епопея на забравените', стихотворенията 'Българският език', 'Към свободата', 'Не се гаси туй, що не гасне', 'Новото гробище над Сливница', повестите 'Немили-недраги', 'Чичовци', разказа 'Иде ли?' и др.

През 1897 г. Вазов става министър на народното просвещение в кабинета на Стоилов, отдръпвайки се от писателското поприще поради разочарованията, които му донася острата критика на романа 'Нова земя'. Известно време авторът остава верен на решението си да не твори повече.

През лятото на 1899 г. той прави няколкодневно пътуване из малката Стара планина към Искърския пролом и музата му се активира. Тогава той написва стихосбирката си 'Скитнишки песни', в която излага новите си настроения.

Поради тази причина Вазов е точен, когато слага подзаглавие на стихосбирката си: 'Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина'. Това са произведения, родени от съвсем конкретни наблюдения. Подобно на 'Италия' и 'В лоното на Рила' те отново в своята цялост представляват един своеобразен лирически пътепис.

'Скитнишки песни' е една от малкото Вазови стихосбирки с едно издание от периода преди войните. Родена за кратко време, от единни впечатления, той очевидно е смятал книгата си за нещо завършено в идеята и реализацията ?.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания