Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Книга за българите
Описателни страни
За шопите
За мизийците
За загарците
Рупци и македонци
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Книга за българите
Автор:
Страшимиров, Антон

За загарците

Българската етническа група, която на много места сама нарича себе си загарци, населява долината на Марица и източното продължение на Тракия, като прекосва в тясна ивица Тунджа в средното и? течение (при Ямбол) и стига бреговете на бургаските блата (не бреговете на Черно море обаче!).
Характерното в диалекта на загарците „жа дода” или „за ида” почва от Копривщица в Стара планина, а се чува в Чиксалана и на Татар Пазарджик, макар че в Копривщица има и до днес гражданственост рупският член на множественото число то, вместо те (нивето вместо нивите), а в Татар Пазарджик още се слуша характерната подробност в рупското наречие хи вместо трето лице на местоимението от женски род и?.
Загарците достигат северните поли на Родопите и южните на Средна гора, а в самото широко Тракийско поле под Хасково се втурват и по долното течение на Марица. Тук те ще да са привлечени от тучната работна земя в по-ново време, когато ръчната българска индустрия в Копривщица, Самоков, Чипровци и Пирот създава българското спекулативно пилигримство до Цариград и до вътрешна Мала Азия. Следи от цели загарски квартали има в Лозенград, в Одрин, в Димотика, в Силиврия, а намерихме 20 семейства загарци и в Булустра, при устието на Места. Първи пионери на загарското преселничество на югоизток ще да са войнигарите панагюрци, които всяка година са ходили на чети да прислужват по султанските и пашовските конюшни в Цариград. А след тях вървят копривщенци. Днешните гърци в Димотишко, в Чанта и в Силиврия не крият, че бащите им са били или от Отлукьой (Панагюрище), или от Авраталан (Копривщица).
Бургаско представлява характерна пъстрина от трите български етнически групи: загарци, мизийци и рупци. Групите не са заселвали общи села – делят се в самостойни селища и до днес. Знаят се – и се гордеят – с груповите си названия (мизийците се зоват богойци). Рупците препасват еднодънните си тъмнобозави потури със сини, морави или кафяви пояси; мизийците – с яркочервени пояси, а загарците често пристягат само с ремък своите двудънни потури, които напомнят анадолските шалвари. Мизийската къща е едноетажна, покрита с керемиди, оборът е отстрани, домакинството е разностранно: земеделие, скотовъдство, пчели, много домашни птици. Къщата на рупеца е обикновено двуетажна, като в долния етаж е оборът. Той е скотовъдец, дървар и въгляр, а обича и лова. У рупците няма правдивостта на богоеца: те са сравнително гръцки игриви, но са по-кротки от богойците, макар да не са по-малко честолюбиви; почитат чуждото, боят се от властта – раболепни са към нея; не обичат съд и разправии и сравнително дават най-малък процент престъпления. Богойците са сурово мъжествени, но сексуално са обуздано строги, а рупците са женствени и също сексуално много въздържани, когато рупките край славата си на хубавици не са опазени и от друга слава. Противовес на богойци и на рупци са във всяко отношение загарците. Те са страшно лакоми за земя и за тучни ниви се заселват дори в блата: стихията им е оран и жетва. Живеят почти в хижи, покрити с ръжена слама, и в дворищата им „момината градинка” или липсва, или далеч не е свидна като при богойци и рупци. И на всяка стъпка загарците издават суровите си печенешки нрави. Жените им са мъжествено строги и все пак неспокойният загарец протрива досущ недвусмислено чуждите прагове. Само сред загарци бе възможна следната история, която изобщо е съвсем нова за българския живот.
В едно бургаско село от загарци един семейник, баща на деца, човек с прогимназиално образование и кмет в селото си, хлопал през нощи на вдовишка врата. Вдовицата една вечер го причаква с кримка пред вратника си и го прострелва в корема. Още през нощта доведоха злополучника в Бургас и лекарите свиха рамене: той беше безнадежден. Загарецът – мургав, със смоляночерни мустаки и с големи уста – беше все още някак настървен и не изглеждаше да се кае. Той настоя да му се открие истината, „самата истина”. И като я чу, сякаш се успокои. „Така! Защо жа плачете на чужд гроб?” – каза той тъмно. И после извърши следното: поръча да натоварят бомба ракия на волски кола и на утрото я поведе към селото си, следвана от тая, в която лежеше сам той, вече мъртвоблед, но все още зъл... А в селото злополучникът спрял колата сред стъгдата, казал да повикат връстниците му и ги накарал да пият, докато издъхнал...
Случката дълго вълнуваше целия край. Рупците не доизслушваха пикантните подробности – чужди са тям тъмните похоти на загареца. Може би защото рупките са по-достъпни. А богойците разпитваха мрачно любопитни за трагедията на загареца. Те в нея търсеха някаква важна за самите себе си загадка и искрено се учудваха на загареца: „Корава душа, брей, това се вика мъж!”

_ _ _ _ _ _

Пазарните центрове на загарците са главно Пловдив и Стара Загора. Те играха първостепенна роля в народното възраждане и бяха средище на българското просветно дело.
Веднага след Освобождението обаче в Тракия, макар отделена в автономна област, избухна остра имуществена пертурбация. Благодатните тракийски равнини бяха през вековете на робството обсебени от властните бегове и превърнати в оформени наследствени владения. Сега, при автономията, беговете бързаха да ликвидират тези си имоти, за да се изтеглят в Турция. И лакомите за земя загарци се нахвърлиха да купуват земи. А пари те нямаха, нито пък имаше още кредитни учреждения в страната. Така тракийските градове се превърнаха в лихварски вертепи и светлото гражданско ниво в Тракия се понизи до неузнаваемост.
След Съединението този процес на гражданствен упадък в Тракия отиде дотам, че днес, като изключим Казанлък и Сливен, в Южна България ние нямаме градове, които да стоят в културно отношение по-горе от ония в Западна България...
Причините за това печално явление са предимно политически. Но областта преживя и дълбок икономически крах.
Окончателното наше откъсване от широките пазари на Турция разори най-културната част на Тракия: пропадна цялата ръчна индустрия на Сремската долина и голямото търговско значение на Пловдив. Обезлюдиха се за един момент паланките ни от Клисура до Калофер (Копривщица вече не може да се поправи). София рекрутираше интелигенцията си предимно оттук. Съединението със Северна България довърши това ограбване на интелигенцията на Тракия за сметка на София: лиши се и Пловдив от плеядата народни вождове, те се прехвърлиха в София.
Но особеният политически характер на Съединението се яви като дълбок психически прелом в гражданския живот на Тракия.
Ужасите на българските въстания и кръвопролитните разорения на Освободителната война еднакво силно паднаха изключително върху Тракия: Пловдив цял се покри в траур от турските бесилки, а после, през войната, Стара Загора се превърна в купчина развалини.
Така последвалото Освобождение никъде в България не ефектира тъй силно народните маси, както в Средна Тракия: благодарността към Русия беше култ у горещите по темперамент загарци...
А Съединението стана мимо освободителката, та ни смрази с нея. И горещите загарци възкипяха в тъмна борба против егото на собствената си държава, против смелото националистично ръководство на интелигенцията, че едва ли не и против народа си...
Пазарните центрове на загарците – тракийските градове, които до неотдавна бяха светилища на племето, сега се превърнаха в арена на свирепи борби и имаше моменти, когато например Пловдив и Т. Пазарджик имаха изглед на кръвожадни вертепи. Едни от старите народни вождове в тях бяха измрели, други втънаха в мрак през периода на лихварската игра с тъмната жажда на загареца за земя, а трети се бяха прехвърлили в София. И сега за водители в неистовите борби изпъкваха често много случайни и твърде опасни авантюристи. А държавното ръководство, като се противопоставяше все по-остро срещу русофилската афектация на загарците, виждаше се принудено да прибягва както до безогледни злоупотребления с властта, така и до наемничеството на меншествата (неприобщените още към българска гражданственост павликени, гърци, турци и цигани). И общественият живот в Тракия се омърси дотам, че когато в началото на сегашното десетилетие (току пред войните) в България се много изостри подражателният период (младите генерации бяха в непонятен делириум от всичко чуждо и отричаха всичко домашно), тогава Южна България даде поразителни ексцеси: в кроткия и културен Казанлък добри бащи кръщаваха децата си с името Санин (герой на един всеотричащ руски роман); в Стара Загора имаше тайно ученическо дружество за самоубийства, а в Пловдив... учениците почнаха да убиват учителите си!
Горещ и дълбок е темпераментът на загарците: те бяха първи в най-светлите обществени прояви – Възраждането и въстанията; те се оказаха и най-крайни в падението. След войните налага се дълг на ръководните слоеве да обърнат особено внимание за обновяването на живота в светлите някога средища на загарците Пловдив и Стара Загора. Трябва да се подберат хора за учителско тяло, за администрация и за управленията на народната и земледелческа банка. Нацията тепърва има да очаква ценен влог от загарците за оформянето на общонародния творчески гений.
Ако можеше да се прокара железница от Пловдив направо през Егея, би се ускорил денят, в който Южна България пак ще заеме своето първо положение в живота на страната. Но едва ли е възможно това: Пловдив е зад чертата на необятно широките и страшно разбити Средни Родопи.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания