Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Книга за българите
Днешните българи
Описателни страни
Основни черти на народната ни психология
Сравнителна характеристика на българските етнически групи
Общи черти
Политически темп и гражданственост
Далечен паралел
Pro domo sua
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Книга за българите
Автор:
Страшимиров, Антон

Pro domo sua

Големият немски хуморист, познатият и у нас г-н Рода Рода, ме взе настрани, загледа ме със своите смеещи се очи и ми прошепна:
– Кажете, за Бога, какъв процент от населението в Македония е сръбско?
Аз се разсмях: добрият писател беше отсякъл такава гримаса, като че ли се готви да ми съобщи най-смешното из своите впечатления от страната ни. но моят неволен смях даде тон на разговора.
– Защо ми се смеете? – разсмя се и той.
– В Македония няма сърби, господине, съвсем няма – казах аз.
– Да? Може би изключение прави само сръбският министър-председател Пашич, който е от Тетово в Македония?
Аз за пръв път слушах легендата, че Пашич бил от Тетово. Разкрих пред хумориста картата на Балканите и му посочих Тетевен – сред България, в Стара планина.
– Тетово и Тетевен еднакво звучат, нали? – разсмях се аз пак. – Сърбите се шегуват, колега. През първите години на миналото столетие руските войски изтеглиха стохилядно българско население от Видински окръг, за да поселят своите южни татарски провинции. Тогава обезлюденото Видинско се засели от колонисти из гъсто населения Троянски Балкан (от Тетевен и околността). Те заеха целите Кулска и Зайчарска околии. А обезлюдените Видинска и Неготинска околии бидоха населени с власи, които едрите турски земевладелци привлякоха от Карпатите. Тук, в Неготинско, беговете привлякоха и десетина сръбски села иззад Копаоник планина. Ето тези сърби са единствените в Моравско. Едно от тези села е в България – Бракевци. И до днес населението по двете страни на Тимок познава това село като сръбско и с него бракове не сключва...
– Е, да, да, но Пашич?
– Родителите му са от Тетевен в Стара планина, а не от Тетово при Шар. Сам Пашич е роден в Големи извор при Зайчар и не крие, че е българин. При Зайчарската буна през 80-те години Пашич избяга в България, посели се във Видин, ходи и в Тетевен, та откри своите родове.
– Nein... Това е хубава шега! – засмя се по свой ред добродушният хуморист. – Значи сърбите са добри американски вестникари-  продължаваше той да се смее. – "Лъжете, все ще има някой да повярва!"
– Те са принудени да бъдат такива – подхванах аз. – В сръбските предни слоеве няма нито една фигура на човек, роден в Македония, защото в Македония наистина няма никакви сърби.
– Това е интересно – осериози се немецът и седна с бележника си до маса. – Кажете ми, моля ви се, нещо... непрофесорско, нещо тъй картинно, от което истината да избликне изеднъж, като... знаете, като смях!
– Е, това може да направите само вий! Аз ще ви дам суровия материал. Пишете. Ние сред славянските племена сме това, което са шведите за немския свят: в миналото си имаме своя Симеон Великий, като тях и пак като тях само ние сред славяните поставяме члена на съществителните и прилагателните имена зад думата. Може би затова българите, където и да живеят, търсят България и в нея се прибират. От живите днешни наши държавници в Македония са родени: министърът на правосъдието Хр. Г. Попов (Гевгели); бившият президент министър и шеф на стамболовистите д-р Н. Генадиев (Битоля); бившият финансов министър и лидер на демократите Андрея Ляпчев (Ресен); бившият министър на просветата и после на железниците Апостолов (Лерин); шефът на тесните социалисти Дядо Благоев (Велес); лидерът на широките социалисти д-р Джидров (Щип); лидерът на радикалите Илия Георгов (Велес); лидерът на демократите Славчо Бабаджанов (Охрид). От духовните ни йерарси македонци са: старозагорският митрополит дядо Методий Кусевич (Прилеп); гюмюрджинският митрополит Теодосий (Скопие) и всичките ни владици в Македония, с изключение на охридския Борис (Стара Загора). От военачалниците ни: командващият до неотдавна І армия генерал Бояджиев (Охрид); покойният началник на Генералния щаб генерал Жостов (Неврокоп); началникът на ХІ дивизия генерал Златарев (Охрид); директорът на прехраната генерал Протогеров (Охрид); началникът на Драмската област генерал Танев (Велес); бригадирът Кюркчиев (Прилеп); бригадирът Наумов (Прилеп); командирите на полкове братя Венедикови – трима: единият военен писател и редактор сега на „Военни известия” (Разлог); генералщабните полковници Дрангов (Скопие), Дървингов (Кукуш), Стрезов (Охрид), Живков (Щип), Семерджиев (Драма), Писанов (Охрид); началникът през 1915 година на конната дивизия полковник Стойков (Неврокоп); санитарните полковници, подполковници и майори: д-р Руменов (Крушово), д-р Сарафов (Неврокоп), д-р Тенчев (Кукуш), д-р Иванов (Скопие), двамата д-р Татарчеви (Ресен), д-р Кушев (Велес), д-р Станишев (Кукуш), д-р Башев (Велес), д-р Кусев (Прилеп), д-р Николов (Битоля), д-р Гологанов (Демир Хисар); д-р Динов (Дебър), д-р Настев (Солун). И още кръгло 400 наши офицери от действащата армия са родени в Македония. От днешните ни дипломати: Димитър Ризов (Битоля); Рачо Косев (Щип); Симеон Радев (Ресен); Ж. Добрев (Драма); Тома Карайовев (Скопие); П. Дорев (Лерин). От днешните ни професори и учени: д-р Ив. Георгов (Велес); д-р Милетич (Щип); историкът Балсчев (Охрид); професорът по английски език Стефанов (Разлог); д-р Ал. Балабанов (Щип). От писателите и журналистите ни: Антон Драндар (Велес); Тодор Траянов (Велес); Христо Силянов (Костур); Спиро Гулапчев (Дебър); Крапчев (Прилеп); Спространов (Охрид); Матей Геров (Тетово); Н. Пасков – редакторът на „Пряпорец” (Неврокоп); Баждаров – редактор на „Родина” (Сер); Хр. Матов (Струга); Никола Наумов (Щип); д-р Стрезов (Охрид); редакторите на „Echo de Bulgarie” Милев (Костур); Робев (Битоля). От висшите ни магистрати и бюрокрация: прокурорът на касацията Каранджулов (Велес); прокурорът на апелацията Миланов (Кукуш); окръжният управител Перилингов (Костур); началникът на отделение в Министерството на просветата Ив. Дорев (Лерин); председателят на Военния съд в София Челбов (Велес); окр. управител Ст. Белев (Охрид); началникът на тайната полиция Д. Георгиев (Струмица); кръгло 500 гимназиални директори и учители, още толкова основни учители в царството и други 2000 в Македония (турските власти не допущаха да учителстват в Македония родените в царството българи). Цяла плеяда адвокати, инженери, архитекти, финансисти и други такива държавни и общински чиновници в България са родени в Македония. За да ги изброим, ще трябва да прибегнем до помощта на нашата Дирекция на статистиката...
– Ах, не – скочи хумористът, – няма вече място в бележника ми. При това изглежда, че всички образовани хора в България са родени в Македония?
– Не всички, но добрата половина. Македония е най-планинската част от българските области, затова там са най-спекулативните българи. Те от памтивреме заобикалят цялото земно кълбо, те търсят поминък, те са културтрегерите на нацията. Българското национално движение, българското училище, писателството и книгопечатането почват в Македония (Охрид, Скопие, Дойран, Тиквеш, Тетово).
– Но по същия ред за поминък те – хората от Македония – можеха да емигрират и в Сърбия... да бъдат и там културтрегери, не? – отсече пак комична фигура добрият хуморист.
– Не, за щастие: в Сърбия не употребяват члена...
– Но, милий, Пашич го е забравил, макар родителите му да са от сред България.
– Пашич не е забравил члена, господин Рода Рода: той признава своя български произход, макар да е роден в Сърбия. Преди него – и преди съществуването на България – Сърбия е имала и друг българин – президент министър при княз Милуша – Михаил Теодоров Германов. Тоя вече бе наистина от Македония, от Разлога. Но неговите потомци се прибраха в България. Днешният директор на Етнографическия ни музей Костов е внук на Германова. Аз твърдо вярвам, господин Рода Рода, че същото ще извършат и потомците на тоя злополучен Паши. Но ще заварят може би вратите вече затворени...
Посмяхме се и аз добавих:
– Нали искахте нещо непрофесорско, ето още: преди половин век, когато не съществуваше българска държава, от Сърбия са прескочили в Македония сръбски учители. Но защото в Македония няма сърби, те са се побългарявали, участвали са в българските въстания и техните внуци са сега между нашите професори и писатели...
– Ай, куриозно! – стана искрено удивен германецът, но после той отсече пък комична мина и пришепна: – Това може да се провери, нали?
– За щастие, да: хората са живи, те са тук, в София...
– Ай, ай... Но тогава... нима и в ново време сърбите не са могли да откъснат никого от Македония?
– Никого. Бихме ги на Сливница, та те се опитаха да се реваншират на културно поле: привлякоха в белградската Велика школа 40 матуританти от българските гимназии в Македония. Привлякоха ги с държавни стипендии, но и след като им позволиха да се прононсират в самия Белград за българи. Това трая обаче само една година. През следната година белградското професорство предложи на българските си студенти да се обявят за сърби или да напуснат Великата школа. Цялата група от 40 студенти вкупом напусна Белград и дойде в София. И ние бяхме принудени прибързано да открием у нас висше училище, за да ги приберем... От тази група се явиха после крупните фигури: основателите на революционната организация Петър поп Арсов (Азот) и Дамян Груев (Смилево); дипломатът Тома Карайовев и журналистът Никола Наумов... Тези хора са също живи (освен Дамян Груев, уви!) и също са в София, господин Рода Рода...
– Да, да... аз се отказах вече да проверявам – смееше се добродушно немецът. – Но мен все пак ме удивлява историята с Пашича: той признава, че е българин, а води лично най-българоубийствена сръбска политика...
– Какво би друго правил, щом се е издигнал до най-високото държавническо стъпало в Сърбия. И ние у нас имаме двама сърби на висока обществено-политическа кариера: д-р Ораховец от Черна гора и д-р Табурнов от Херцеговина. Дошли у нас при създаването на България, натурализирали се и се проявиха. Д-р Ораховец дваж беше директор на санитарната ни дирекция (което у нас се равни с министерски пост) и е днес най-старият лидер на демократическата партия. А д-р Табурнов беше парламентарен оратор и дясна ръка на днешния ни финансов министър д-р Тончев в неговата младолиберална партия. Те бяха добри български политици, както Пашич е добър сръбски такъв.
– Очевидно двата народа са много близки и могат да се преливат един в друг? – отсече хумористът.
– Колкото германци и шведи – смъкнах аз.
– Нима?
– Ето, сърбите нямат и до днес нито една творческа фигура не само от Македония1, но и от цялата Моравска област. Само през последното десетилетие се яви в Сърбия писателят Станкович от българския град Враня на Морава. Той биде обявен за най-горещия темперамент, какъвто се е явявал досега в сръбската художествена литература. Но сръбският професор и литературен критик Скерлич в най-новото издание на своята „История на съвременната сръбска литература” пише за Станковича: „Той прави груби синтактични грешки и е писател само на сексуални теми: у него няма национален и граждански темп.” По Морава живеят българи, какъвто е и Станкович, а между двата народа има бездна психично различие: за Станковича от Морава е чужд геният на сръбския език, както и националният и гражданствен дух на сърбите.
– Творческите натури са загадка – каза вече разсеяно моят събеседник. – Те не могат... и не бива да служат за принципиални изводи... Нима македонци, които са възприели сръбска култура, не биха могли да бъдат например добри сръбски офицери?
Аз се видях смутен. Двата народа – сърби и българи – са толкова чужди помежду си, че сърбите след 30-годишна систематична пропаганда в Македония нямат и днес в армията си каква да било група офицери, родени в Македония. За мен няма съмнение, че това се дължи преди всичко на по-високата психична култура у българите: ние сме по-стар народ, с много по-плътни и по-трайни психични настроения от исторически преживелици. Българинът е пренебрежителен, дори горд спроти сърбина, без да го мрази, когато гърците ние мразим, но попаднем ли в тяхна среда, възприемаме всичко тяхно и се претопяваме. А тази същност аз не можах да обясня на моя събеседник – голям немски писател: боях се от нескромност...
– Действителността отрича и това ви допущане – смънках аз. – След неуспеха си с 40-те български гимназисти сърбите сведоха своята пропаганда в Македония до семпло подкупничество: предлагаха месечна заплата всекиму, който се прононсира за сърбин. Ето децата на тези редки единици биваха отвеждани в Сърбия, където ги настаняваха по училищата. Някои от тях свършиха сръбската военна школа и станаха пламенни сръбски пионери за революционна акция в Македония. Единият от тези хора – Тошкович (от Тиквеш, с висше образование), беше даровит човек, а другият – Герджикович (от Гевгели, действащ офицер), изглеждаше по-ограничен, но бе дълбоко честен и правдив момък. При всеобщото българско въстание в Македония през 1903 г. тези сръбски агенти – Тошкович и Герджикович – предложиха на нашия Централен революционен комитет да ги приемем в борческите редове. Нашите хора допускаха, че тези македонци – сръбски пионери, търсят нашата среда, само за да си създадат база за въображаема по-нататъшна сръбска дейност в Македония. Но ги приеха: в Македония няма сърби, какво можеха да направят двама агенти? Така Тошкович и Герджикович се явиха в македонските борчески редове и обходиха комай цяла Македония. Резултатът от това бе неочакван и за самите нас: у двамата сръбски пионери проговори българската кръв, те ни се откриха и се върнаха вече в Белград като наши агенти. Тям се дължи закриването на сръбските училища и дигането на сръбската пропаганда от целия Битолски вилает веднага след въстанието. Но в Белград скоро подобряха станалото в душите на двамата си възпитаници и ги хвърлиха в тъмница. Тъй като скандалът можеше да се разрасне – българската македонска революционна организация би могла за главите на Тошкович и Герджиков да снема в Македония няколко глави на сръбски агенти, висшите сфери в Белград употребиха нови средства да подкупят повторно двамата си офицери. Те успяха само с Тошкович: сродиха го с двора си, ожениха го за внучка на крал Петър и го задържаха, като го отстраниха от македонската си пропаганда. А Герджикович можа да избяга в Черна гора и оттам се прехвърли у нас. Той участва докрай в южните ни борби и умря в мизерия (от туберкулоза) като администратор на "Конституционна заря" (солунския вестник на санданистите след хуриета).
Лицето на моя събеседник вече не се смееше. Той ми каза тихо:
– След всичко това аз се чудя само на едно: щом добрата половина от образованите хора в България са македонски уроженци, защо те не се организират и не излязат с един мемоар пред европейските народи?
Аз се изненадах: това не е текнувало никому от нас. Навярно защото нашите образовани хора не се чувстват мизийци, тракийци, македонци. И казах:
– Но спорят за Македония само сърбите! И затова ние ги бием. А инак у нас никой не се чувства нещо отделно, никой не е тракиец, мизиец или македонец, та няма как македонците отделно да излязат в защита на своята област!
– Е, да, но друго е всичко туй да ми го изложат македонски уроженци, друго е да го слушам от вас!
– Да? – наведох се аз до ухото на добрия немец. – Но, колега, и аз съм от Македония!

_ _ _ _ _ _

1 Сръбският драматург Нушич е от цинцарската паланка Магарево при Битоля. Двете там цинцарски паланки Търново и Магарево са преселенци от Яснополе в Епир след разпадането на тоя влашки културен център. Тези цинцари дадоха цял ред видни хора на Румъния, Гърция и Сърбия.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания