Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Статии и очерци
За пролетта
Парнас
Новият
Как ги почитаме
Литературно възпитание
Чичовците
Съдбата на книгата
Защо не ми се ходи в Народния театър
Велико име – велик пример
Гримаси в страниците на Златорог
Кога се смеят боговете
Как съм се учил да пиша
Детската литература
Света гора има, свето поле няма
Едно сърце младо изгоряло
Ежби и злоби
Литературният вестник
За българската книга
Литературни премии
Иван Вазов
Нашата земя
Пазете се от лихвари
Пътувай
Златна книга за нашите деца
Вазов отдалече
Калина-Малина – златно сърце
Поощрение на литературата
Нашата селска разговорка
Злободневки
Сава Огнянов
В Нанси
Петър Раков
Флорентийска вечер
Българският писател
Еленово царство в народния театър
Неоснователна подозрителност
Какво става в Македония
След мъртвия сезон
Няколко къси разговора с др. Георги Димитров
Българановците
Ехо на "Как ги почитаме"
Писмото на Иван Вазов
Народно събрание
Нещо за себе си
Наслада
Изложбата на П. Морозов
На връх Черни връх
Писателите и войната
Малкият разказ
Литературни брожения
Далила
Литературна картина
Цанко Церковски
За едни майка, за други мащеха
Нашите литературни списания
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Статии и очерци
Автор:
Елин Пелин

Гримаси в страниците на Златорог

“Златорог”, който провлече цяла година едно скучно съществувание, тържествено празен, като вегетариански магазин в касапска махала, беше на умиране. Издателството “Ал. Паскалев”, което с името на фирмата си придаваше известно значение на списанието, след дълги молби на редакторите му, по милост реши да продължи издаването му, с условие, че то ще се отърси от дремливия дух и ще стане по-живо, по-бойко и по-темпераментно ще засяга злободневни литературни въпроси.
И след като прочетохме една дълга нескромна покана да се пишеме спомоществователи, направена във вид на циркова реклама за “дресирани свински прасета”, можахме да видим чак в края на април януарската и февруарската книжки на “Златорог”, излезли заедно
Освен литературния отдел тук вече може да се види и началото на новата програма, която редакцията е заставена да води – да оживи литературния дух и с будност да следи злободневни литературни въпроси.
Главното командуване на тая работа е подел редакторът на списанието Владимир Василев, почитан като голям литератор в юридическия свят.
От тясното кръжило на своята рамка, неподвижно закована на сцената, той прави няколко смешни автоматични гримаси с плезене, блещене и многозначително повдигане на вежди към публиката, която остана много равнодушна към списанието му, към писателите, които нарича безхарактерни, към “Развигор” и главно към Ал. Балабанов, който го осмя за неговата предвзета статия, с която откри появата на “Златорог”.
Владимир Василев прави тия гримаси с жълтозелен цвят на лицето, което показва, че жлъчката му е прекомерно увеличена.
Сръднята му срещу публиката е справедлива, защото тя остана много индеферентна към неговото списание, както може би ще остане. Каква проклета публика наистина! Каква несериозна сбирщина! Как могат да съществуват на земята такива хора! Вместо да се заключат в стаите си и да заровят главите си в “Златорог”, с усилие, с мъка да почерпят знание и духовна светлина, те ходят по кафенетата и купуват съвсем други книги, които нямат нищо общо с високото изкуство на литературните йезуити.
Онова, което е култивирало “безхарактерността” на писателите да излизат по всички “литературни естради”, не се дължи на “голямата продуктивност”, нито на “хитрия практицизъм” – “да бъда добре с всички, защото не се знае какво може да излезе”. Тая безхарактерност се диктува от по-голямата безхарактерност на редакторите, които са повечето хора не на мястото си, които, за да спечелят име, търсят чужди фирми, та да спечелят сътрудници. За пусталите си. списания си служат с нечестни похвали, с неискрени реклами, с високопарни критики, със самозабрава провъзгласяват от скромните дарования гении, равни на Толстой, на Достоевски и пр., и пр. Защото списанията се уреждат с чисто спекулативни намерения, А какво общо има нашият писател със спекулацията? Той не може да спечели пари. Той живее малко гузен сред нашето общество. За него остава една чест – да го пишат между постоянните сътрудници на едно списание, което почва обикновено с голям апломб за чисти литературни намерения.
За професор Балабанов Владимир Василев пише: “Най-типичен пример на тая специална българска приспособимост в областта на литературата, на това подло лавиране между “стари” и “млади” “генерации”, на плахо стоене между два стола е – на мнозина може би неизвестната статия на наш професор (името му не иска да спомене) “Списания и списатели”.
Балабанов написа тая статия по повод появата на “Златорог”. В нея той изтъкна фалшивата и неискрена статия на Владимир Василев за разказите на Йордан Йовков “Маршът на победата и на смъртта”. Това беше една статия “универз”. Тя може да се приспособи за всички гении в световната литература, стига името на Йовкова да се смени с друго някое. Балабанов изобличи фалшивия тон, безграмотността, незнанието и неразбирането на известни чужди изрази и липсата на литературен вкус и разбиране у автора.
Тая статия не остана неизвестна, както казва Владимир Василев, нещо повече, тя направи известна неговата статия и донякъде възбуди у публиката интерес към “Златорог”, за което Владимир Василев трябва не да го ругае, а да му благодари.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ