Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Статии и очерци
За пролетта
Парнас
Новият
Как ги почитаме
Литературно възпитание
Чичовците
Съдбата на книгата
Защо не ми се ходи в Народния театър
Велико име – велик пример
Гримаси в страниците на Златорог
Кога се смеят боговете
Как съм се учил да пиша
Детската литература
Света гора има, свето поле няма
Едно сърце младо изгоряло
Ежби и злоби
Литературният вестник
За българската книга
Литературни премии
Иван Вазов
Нашата земя
Пазете се от лихвари
Пътувай
Златна книга за нашите деца
Вазов отдалече
Калина-Малина – златно сърце
Поощрение на литературата
Нашата селска разговорка
Злободневки
Сава Огнянов
В Нанси
Петър Раков
Флорентийска вечер
Българският писател
Еленово царство в народния театър
Неоснователна подозрителност
Какво става в Македония
След мъртвия сезон
Няколко къси разговора с др. Георги Димитров
Българановците
Ехо на "Как ги почитаме"
Писмото на Иван Вазов
Народно събрание
Нещо за себе си
Наслада
Изложбата на П. Морозов
На връх Черни връх
Писателите и войната
Малкият разказ
Литературни брожения
Далила
Литературна картина
Цанко Церковски
За едни майка, за други мащеха
Нашите литературни списания
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Статии и очерци
Автор:
Елин Пелин
Eлин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) (1877–1949) Роден в Байлово, Софийско, днес град Елин Пелин на 18 юли 1877 г. Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов. Псевдонима си Елин Пелин взема под влияние на писателя Тодор Влайков и с идеята да представи горчивата истина за българското село, както е горчив пелинът. През 1895 г. излизат първите му печатни произведения -разказите „Мило е отечеството” и „На майчина гроб”. През първите години на ХХ век издава четири броя на списание „Селска разговорка”, което пише и редактира почти сам. Списанието има голям успех сред учителството, за което е предназначено. Назначен е на служба в Университетската библиотека от министъра на просветата Иван Шишманов и излиза първата му книга с разкази. В периода 1906-1907 г. е командирован е във Франция заедно с поета Пейо Яворов с мотива „да научат език и да видят европейска култура”, „да се поотракат”. Живеят в Нанси и в Париж. След завръщането си е назначен в хранилището на Народната библиотека. Между 1926 и 1944 г. работи като първия уредник на музея „Иван Вазов” в София. Участва в редактирането на хумористичния в-к „Българан” (1908-1909), на литературното списание „Слънчоглед” (1909). Редактор във в-к „Развигор” (1921-1924). Редактира детски издания като „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”. Член е на редакционния комитет на в-к „Септемврийче” (1945-1949). През 1940 е избран за председател на Съюза на българските писатели, както и е член на Българската академия на науките. Умира през 1949 г. в София като отдавна признат класик на българската литература.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания