Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Саломе
Предисловие към отделното английско издание
Указание към българския превод
Лица
Сцена
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Британска литература /Драматургия
Саломе
Автор:
Уайлд, Оскар

Сцена

(В двореца на Ирода — пространна тераса пред пиршествена зала. Войници, облакътени на преградата. Вдясно огромна стълба. Наляво, в дъното, стара щерна со зелена бронзова ограда. Лунна светлина.)

Младия сириец. Как хубава е княгиня Саломе тая вечер!

Пажана и Родиада. Погледнете луната. Луната има твърде странен вид. Ще речеш — жена, станала от гроб. Прилича на мъртва жена. Ще речеш, че дири мъртъвци.

Младия сириец. Тя има твърде странен вид. Прилича на малка княгиня под желто покривало — и со сребърни нозе. Прилича на княгиня с нозе като малки бели гълъбици... Бих помислил, че танцува.

Пажа на Иродиада. Тя е като мъртва жена. Тя се движи много бавно. (Шум в пиршествената зала.)

Първи войник. Какъв крясък! Кои са тия червени зверове, дето реват?

Втори войник. Юдеите. Те са всякога тъй. За своята вяра се преиират.

Първи войник. Защо се препират за своята вяра?

Втори войник. Не знам. Те всякога туй правят... Например, фарисеите твърдят, че има ангели, а садукеите казват, че ангели не съществуват.

Първи войник. Аз намирам, че е смешно да се спори за такива неща.

Младия сириец. Как хубава е княгиня Саломе тая вечер!

Пажа на Иродиада. Вие постоянно я гледате. Премного я гледате. Не тряба тъй да се гледа... Може да се случи нещастие.

Младия сириец. Тя е много хубава тая вечер.

Първи войник. Тетрарха изглежда мрачен.

Втори войник. Да, мрачен изглежда.

Първи войник. Той гледа нещо.

Втори войник. Гледа някого.

Първи войник. Кого гледа той?

Втори войник. Не знам.

Младия сириец. Как бледна е княгинята! Нивга не съм я виждал тъй бледна. Прилича на отражение от бяла роза в сребърно огледало.

Пажа на Иродиада. Не тряба да я гледате. Гледате я прекалено!

Първи войник. Иродиада наля питие на тетрарха.

Втори войник. Царица Иродиада — оная ли там, дето има черна митра, осеяна с бисери — и чиито коси са напудрени со синьо?

Първи войник. Да, тя е Иродиада. Тя е жената на тетрарха.

Втори войник. Тетрарха много обича виното. Той има три вида вино. Едно от остров Самотраки, пурпурно като мантията на Цезаря.

Кападокиеца. Аз нивга не съм виждал Цезаря.

Втори войник. Друго от град Кипър, желто като злато.

Кападокиеца. Аз много обичам златото.

Втори войник. А третото е сицилийско вино. Това вино е червено като кръв.

Нубиеца. Боговете на моята страна много обичат кръвта. Два пъти на година ние им жертвопринасяме момци и девици: петдесет момци и сто девици. Но вижда се, че никога не им даваме достатъчно, защото са твърде жестоки към нас.

Кападокиеца. В моята страна засега няма богове, римляните ги прокудиха. Има хора да казват, че те са забягнали в планините, но не го вярвам. Аз прекарах три нощи из планините, като ги търсех навред. Не ги намерих. Най-накрай аз ги виках по имена, но те не се явиха. Мисля, че са измрели.

Първи войник. Юдеите се кланят на един бог, когото човек не може да види.

Кападокиеца. Аз не мога да разбера това.

Първи войник. Изобщо те вярват в неща, които човек не може да види.

Кападокиеца. Това ми се вижда съвсем смешно.

Гласа на Йоана. След мене ще дойде друг, още по-могъщ от мене. Аз не съм достоен нито да развържа ремъка на сандалите му. Когато дойде той, ще се възрадва пустинната земя. Ще процъфти тя като лилията. Очите на слепите ще видят светлината и ушите на глухите ще се отворят... Новородения ще тури ръката си в леговището на драконите и ще поведе лъвовете за гривите им.

Втори войник. Заставете го да млъкне. Той всякога говори нелепости.

Първи войник. О, не; той е свет човек. Той е много кротък при това. Всеки ден аз му давам да яде. Той ми благодари всякога.

Кападокиеца. Що е той?

Първи войник. Един пророк.

Кападокиеца. Как се казва?

Първи войник. Йоан.

Кападокиеца. Отде е дошел?

Първивойник. От пустинята, дето се хранеше со скакалци и див мед. Той беше в одежда от камилска вълна и препасан с пояс от кожа. Твърде дивашки груб беше изгледа му. Една голяма тълпа го следваше. Той имаше дори ученици.

Кападокиеца. За какво говори той?

Първи войник. Ний никога не знаем. Понякога той говори страшни неща, но не е възможно да го разбереш.

Кападокиеца. Може ли да се види?

Първи войник. Не. Тетрарха не позволява.

Младия сириец. Княгинята закри лицето си с ветрилото! Нейните малки бели ръце се движат като гълъбици, които отлитат към своя гълъбарник. Те приличат на бели пеперуди. Те са цели целенички като бели пеперуди.

Пажа на Иродиада. Но вам какво от туй? Защо я гледате? Не тряба да я гледате... Може да се случи нещастие.

Кападокиеца (показвайки щерната). Каква странна тъмница!

Втори войник. Това е една стара щерна.

Кападокиеца. Стара щериа! Там тряба да е много нездраво.

Втори войник. О, не. Например брата на тетрарха, първия мъж на царица Иродиада, е лежал затворен вътре цели дванайсет години. Той не умрял от туй. Най-после трябало да го удушат.

Кападокиеца. Да го удушат? Кой е посмял да направи това?

Втори войник (показвайки палача, един едър негър). Оня там. Нааман.

Кападокиеца. Не е ли се боял той?

Втори войник. О, не. Тетрарха му изпратил пръстена.

Кападокиеца. Какъв пръстен?

Втори войник. Пръстена на смъртта. Затова не се боял.

Кападокиеца. Все пак, ужасно е да се удуши един цар.

Първи войник. Защо? И царете имат една шия като другите хора.

Кападокиеца. Струва ми се, че е ужасно.

Младия сириец. Княгинята става! Тя напуща трапезата! Изглежда много отегчена. Ах, тя иде насам. Да, иде към нас. Как е бледна. Нивга не съм я виждал тъй бледна.

Пажа на Иродиада. Недейте я гледа. Аз ви моля да не я гледате.

Младия сириец. Тя е като гълъбица, която се е заблудила... Тя е като нарцис, полюляван ст вятъра... Тя прилича на сребърно цвете. (Влиза Саломе.)

Саломе. Аз не ще остана. Не мога да остана. Защо тетрарха постоянно ме гледа со своите крътовски очи под треперящи клепки?... Странно, че мъжа на моята майка ме гледа така. Аз не зная какво може да значи туй... Всъщност, да, зная го.

Младия сириец. Вие напуснахте пиршеството, княгиньо?

Саломе. Как свеж е въздуха тук! Тук, най-после може да се диша! Вътре са се събрали юдеи от Ерусалим, които се разкъсват помежду си заради своите смешни обреди, и варвари, които само пият и разливат вино върху пода, и гърци от Смирна с техните писани очи и набелени бузи, и завити на колелца коси, и египтяни мълчаливи, хитри, с техните зелено вапсани нокти и тъмни плащове, и римляни, с тяхната грубост, дебелащина, псувни. О, как ненавиждам аз римляните! Простаци, а си придават вид на големи благородници.

Младия сириец. Не обичате ли да седнете, княгиньо?

Пажана Иродиада. Защо й говорите? Защо я гледате?... О! Ще се случи някое нещастие.

Саломе. Как е приятно да гледаш луната! Тя прилича на малка монета. Казала бих, едно съвсем малко сребърно цвете. Тя е хладна и целомъдра, луната... Аз съм уверена, че тя е девствена. Има хубостта на девственица... Да, тя е девствена. Нивга не е осквернявала себе си. Нивга не е отдавала себе си на мъже като другите богини.

Гласа на Йоана. Той дойде, Господ! Той дойде, Сина човечески. Центаврите се скриха в реките, а сирените напущат реките и се притайват сред листата в горите.

Саломе. Чий бе тоя крясък?

Втори войник. На пророка, княгиньо.

Саломе. А, пророка! Оня, от когото тетрарха се бои?

Втори войник. Ние не знаем тия работи, княгиньо. Това е пророк Йоан.

Младия сириец. Обичате ли да заповядам до донесат носилката ви, княгиньо. В градината е много хубаво.

Саломе. Той говори чудовищни неща за майка ми, нели?

Втори войник. Ние нивга не разбираме какво говори, княгиньо.

Саломе. Да, той говори чудовищни неща за нея.

Един роб. Княгиньо, тетрарха ви моли да се върнете на пиршеството.

Саломе. Аз няма да се върна там.

Младия сириец. Простете, княгиньо, но ако вие не се върнете, може да се случи нещастие.

Саломе. Някой старец ли е пророка?

Младия сириец. Княгиньо, по-добре би било да се върнете. Позволете да ви отведа.

Саломе. Пророка... някой старец ли е?

Първи войник. Не, княгиньо, той е съвсем млад човек.

Втори войник. Туй не се знае. Някои казват, че бил Илия.

Саломе. Кой е тоз Илия?

Втори войник. Един много отдавнашен пророк в тая земя, княгиньо.

Роба. Какъв отговор да предам на тетрарха от страна на княгинята?

Гласа на Йоана. Недей ликува, земьо палестинска, че бича на оногова, който те бичуваше, биде сломен. Защото из рода на змията ще произлезе ламя — а онуй, което от нея се роди, ще погълне птиците.

Саломе. Какъв странен глас! Много бих желала да поговоря с него!

Първи войник. Боя се, че туй е невъзможно, княгиньо. Тетрарха не иска да се говори с него. Той забрани дори на първосвещеника да говори с него.

Саломе. Аз искам да говоря с него.

Първи войник. Не е възможно, княгиньо.

Саломе. Аз искам това.

Младия сириец. Наистина, княгиньо, по-добре би било да се върнете на пиршеството.

Соломе. Изведете пророка.

Първи войник. Ние не смеем, княгиньо.

Саломе (като доближава щерната и гледа вътре). Как тъмно е там? Тряба да е ужасно да бъдеш в една тъй тъмна дупка! Тя прилича на гроб... (Към войниците.) Не ме ли чухте вие! Изведете го. Аз искам да го видя.

Втори войник. Моля ви, княгиньо, да не искате туй от нас.

Саломе. Вие ме карате да чакам.

Първи войник. Княгиньо, живота на всеки от нас принадлежи вам, но ние не можем да направим туй, което ни искате... Най-сетне не към нас тряба да се обърнете.

Саломе (гледайки младия сириец). А!

Пажана Иродиада. О, какво ще се случи? Аз съм уверен, че ще се случи някое нещастие.

Саломе (като доближава младия сириец). Вие ще сторите това за мене нели, Нарработ? Вие ще сторите това за мене? Аз всякога съм била благосклонна към вас. Нели ще сторите това за мене? Искам само да го погледна, тоя странен пророк. Толкова се говори за него. Аз тъй често слушах тетрарха да говори за него. Мисля, че той се бои от него, тетрарха. Уверенасъм, че той се бои от него... И вие ли, Нарработ, и вие ли се боите от него?

Младия сириец. Аз не се боя от него, княгиньо. Аз не се боя от никого. Но тетрарха изрично забрани да се подига захлупака на тоя кладенец.

Саломе. Вие ще сторите това за мене, Нарработ, и утре, когато минавам в носилката си през портата на идолопродавците, аз ще изтървя едно малко цвете за вас, едно малко зелено цвете.

Младия сириец. Княгиньо, аз не мога, не мога.

Саломе (усмихвайки се). Вие ще сторите това за мене, Нарработ. Вие добре знаете, че ще сторите това за мене. И утре, когато минавам в носилката си по моста на идолокупувачите, аз ще ви погледна през муселинените покривала, ще ви погледна, Нарработ, ще ви се усмихна може би. Погледнете ме, Нарработ. Погледнете ме. Ах, вие знаете добре, че ще сторите това, което ви искам. Добре го знаете, нели?... Аз, аз съм уверена.

Младия сириец (като прави знак на третия войник). Изведете пророка... Княгиня Саломе иска да го види.

Саломе. Ах!

Пажана Иродиада. О, какъв странен вид има луната. Ще речеш, ръка на мъртва, която иска да се покрие со саван.

Младия сириец. Тя има твърде странен вид. Бих помислил, малка княгиня с янтарни очи. През муселиновите облаци тя се усмихва като малка княгиня.

П р о р о к а излазя от щерната. Саломе го гледа и отстъпва.

Йоан. Где е оня, чиято чаша на гнъсоти е вече пълна? Где е оня, който в сребърна одежда ще загине един ден пред целия народ? Кажете му да дойде, за да може да чуе гласа на тогова, който вика в пустините и в царските дворци.

Саломе. За кого говори той?

Младия сириец. Никой нивга не знае, княгиньо.

Йоан. Где е оная, която, като вижда мъже изписани по стената, образи на халдейци, нарисувани с краски, се оставя да я увлече похота на нейните очи и отправя пратеници в Халдея?

Саломе. За майка ми е това, което говори той.

Младия сириец. О, не, княгиньо.

Саломе. Да, за майка ми е то.

Йоан. Где е оная, която се е отдавала на главатарите на асирийците, които носят оръжепоясници на кръста и на глава разноцветни тиари. Где е оная, която се е отдавала на момците египетски, които са облечени в лен и хиацинт и носят златни щитове и сребърни шлемове, и са едри на ръст? Кажете й да стане от ложето на своето разпътство, от своето кръвосмесително ложе, за да може да чуе словата на тогова, който приготовява пътя господен, за да се покае за своите грехове. Макар че тя не ще се покае никога и ще остане в своите гнъсоти, кажете й да дойде, защото господ държи своя бич в ръката си.

Саломе. Но той е ужасен, той е ужасен.

Младия сириец. Не стойте тук, княгиньо, моля ви.

Саломе. Очите особно, те са ужасни. Казала бих, тъмни дупки, пробити с факли на тирски губер. Казала бих тъмни пещери, дето живеят дракони, тъмни египетски пещери, дето драконите си намират убежище. Казала бих черни езера, вълнувани от фантастични луни... Мислите ли, че той ще говори още?

Младия сириец. Не стойте тук, княгиньо! Моля ви, не стойте тук.

Саломе. И колко той е слаб! Прилича на тънко изваяние от слонова кост. Казала бих, изваяние от сребро. Аз съм уверена, че той е целомъдър... така, както луната. Прилича на сребърен лъч. Плътта му тряба да е много студена, като слонова кост... Аз искам да го погледам отблизо.

Младия сириец. Не, не, княгиньо!

Саломе. Тряба да го погледам отблизо.

Младия сириец. Княгиньо! Княгиньо!

Йоан. Коя е таз жена, която ме гледа? Аз не искам да ме гледа. Защо ме гледа тя со своите златисти очи изпод позлатени клепки? Аз не зная коя е тя? Не искам да зная туй. Кажете й да се махне. Не ней искам да говоря аз.

Саломе. Аз съм Саломе, дъщеря на Иродиада, княгиня юдейска.

Йоан. Назад! Дъще на Вавилона! Не доближавайте избраника господен. Твоята майка заля земята с виното на своите беззакония и крясъка на нейните грехове достигна ушите господни.

Саломе. Говори още, Иоане. Твоят глас ме опиянява.

Младия сириец. Княгиньо! Княгиньо! Княгиньо!

Саломе. О, говори още. Говори още, Иоане, и кажи какво тряба да правя.

Йоан. Не ме доближавайте, дъще на Содома, но закрийте лицето си с покривало и посипете главата си с пепел; идете в пустинята да търсите Сина човечески.

Саломе. Кой е тоз Сина човечески? Хубав ли е и той като теб, Иоане?

Йоан. Назад! Назад! Аз чуя как ангела на смъртта размахва своите криле в двореца.

Младия сириец. Княгиньо, умолявам ви, идете си.

Йоан. Ангеле на господа бога, какво правиш тук с меча си? Кого търсиш в тоя нечестив дворец?... Деня на оногова, който ще загине в сребърна одежда, не е настъпил.

Саломе. Иоане!

Йоан. Кой говори?

Саломе. Иоане! Аз съм влюбена в твоето тяло. Твоето тяло е бяло като лилия в ливада, която никога косач не е косил. Твоето тяло е бяло като снеговете, които лежат по планините, като снеговете, които лежат по юдейските планини и се спущат към долините. Розите в градината на арабската царица не са тъй бели, както твоето тяло. Ни розите в градината на арабската царица, ни нозете на зората, която пристъпва по ли-стете, ни гърдите на луната, когато почива в обятията на морето... Няма в света нищо по-бяло от тялото ти. Остави ме да докосна твоето тяло.

Йоан. Назад, дъще на Вавилона! Чрез жената дойде злото в света. Не ми говорете. Не искам да те слушам. Аз слушам само словата на господа бога.

Саломе. Твоето тяло е отвратително. То е като тялото на прокажен. То е като гипсова стена, по крято са пълзели ехидни, като гипсова стена, в която са свили гнездата си скорпиони. То е като белосана гробница, пълна с гадни неща. То е гнъсно, то е гпъсно тялото ти!... В твоите коси съм влюбена аз, Иоане. Твоите коси приличат на кичури грозде, на кичури черно грозде, които висят по лозите едомски, в земята на едомитите. Твоите коси са като кедрите ливански, като големите кедри ливански, които даряват сянка на лъвовете и на крадците, търсещи скривалище през деня. Дългите черни нощи, нощите, когато луната не се явява, когато звездите тръпнат от страх, не са тъй черни. Мълчанието, което царува в горите, не е тъй черно. Няма в света нищо по-черно от косите ти... Остави ме да докосна твоите коси.

Йоан. Назад, дъще на Содома! Не ме докосвайте. Не тряба да се осквернява храма на господа бога.

Саломе. Твоите коси са гнъсни. Те са покрити с тиня и прах. Казала бих, трънен венец, положен на челото ти. Казала бих сноп черни змии, които се вият около шията ти. Не обичам косите ти... В твоята уста съм влюбена аз, Иоане. Твоята уста е като алева лента на кула от слонова кост. Тя е като ябълка нар, разрязана с нож от слонова кост. Цветовете на нара, които цъфтят в тирските градини и са по-червени от розите, не са тъй червени. Червените писъци на тръбите, които възвестяват възвръщането на царете и изпълнят со страх врага, не са тъй червени. Твоята уста е по-червена от нозете на ония, които газят гроздето в линовете. Тя е по-червена от нозете на гълъбите, които живеят в храмовете и са хранени от жреци. Тя е по-червена от нозете на оня, който се връща от една гора, дето е убил лъв и е видял златисти тигри. Твоята уста е като стръкче корал, което риболовци са намерили в здрача на морето и което те са запазили за царете!... Тя е като циновара, който моавитите намират в моавитските рудници и който царете им отнемат. Тя е като лъка на царя на персите, който е напъстрен с циновар и чиито краища са от корал. Няма в света нищо по-червено от устата ти... Остави ме да целуна твоята уста.

Иоан. Никога! Дъще на Вавилона! Дъще на Содома! Никога!

Саломе. Аз ще целуна твоята уста, Иоане. Аз ще целуна твоята уста.

Младия сириец. Княгиньо, княгинъо, ти, която си като миртова китка, ти, която си гълъбицата над гълъбиците, недей гледа тогова човека, недей го гледа. Недей му говори такива неща. Аз не мога да ги претърпя... Княгиньо, княгиньо, не говори тия неща.

Саломе. Аз ще целуна твоята уста, Иоане.

Младия сириец. Ах! (Той се убива и пада между Саломе и Йоана.)

Пажа на Иродиада. Младия сириец се уби! Младия главатар се уби! Уби се — той, моя приятел! Аз му подарих една малка съкровшща с благовония и обеци, изработени от сребро, и сега той се уби! Ах, кой бе предсказал, че ще се случи някое нещастие!... Не аз сам ли го предсказах и то се случи? Аз добре знаех, че луната търсеше мъртвец, но не знаях, че тя търсеше него. Ах, защо го не укрих от луната! Ако го бях скрил в някоя пещера, тя не би го видяла.

Първия войник. Княгиньо, младия главатар току-що се уби.

Саломе. Остави да целуна твоята уста, Иоане.

Иоан. Не ви ли е страх, дъще на Иродиада? Не ви ли казах, че съм чул как ангела на смъртта размахва своите криле в двореца и ангелът не дойде ли?

Саломе. Остави ме да целуна твоята уста.

Иоан. Дъще на прелюбодеяние, има само един човек, който може да те спаси. Той е оня, за когото аз ти говорих. Идете да го търсите. Той е на един кораб в морето галилейско и говори на учениците си. Коленопреклонете се на морския бряг и го призовете по име. Когато той дойде към вас, а той отива към всички, които го призоват, прострете се пред нозете му и молете го за отпущението на греховете си.

Саломе. Остави ме да целуна твоята уста.

Иоан. Бъдете проклета, дъще на майка-кръвосмесителка, бъдете проклета.

Саломе. Аз ще целуна твоята уста, Иоане.

Иоан. Аз не искам да те гледам. Няма да те гледам. Ти си проклета, Саломе, ти си проклета. (Той слазя в щерната.)

Саломе. Аз ще целуна твоята уста, Иоане, аз ще целуна твоята уста.

Първивойник. Тряба да се пренесе трупа другаде. Тетрарха не обича да гледа трупове — освен труповете на ония, които той сам е убил.

Пажа на Иродиада. Той беше мой брат — и по-близък от брат. Аз му подарих една малка съкровница, в която имаше благовония, и един пръстен с ахат, който той винаги носеше на ръката си. Вечер ние се разхождахме по брега на реката и сред минда-ловите дървеса и той ми разказваше за своята родина. Той говореше винаги твърде тихо. Звука на неговия глас приличаше на звук от флейтата на изкусен флей-тист. Той много обичаше и да се оглежда в реката. Аз го упреквах за това.

Втори войник. Имате право; тряба да се скрие трупа. Не тряба да го види тетрарха.

Първи войник. Тетрарха не ще дойде тук. Той нивга не идва на терасата. Той много се бои от пророка. (Влизат Ирод, Иродиада и всички царедворци.)

Ирод. Где е Саломе? Где е княгинята? Защо не се върна тя на пиршеството, както аз й бях заповядал? А! Ето я!

Иродиада. Не бива да я гледате. Вие постоянно я гледате.

Ирод. Луната има твърде странен вид тая вечер. Нели луната има твърде странен вид? Човек би казал истерична жена, някоя истерична жена, която върви, търсеща любовници вред. Тя е още и гола. Тя е съвсем гола. Облаците гледат да я облекат, но тя не иска. Тя полита сред облаците като пияна жена... Аз съм уверен, че тя търси любовници... Нели тя полита като пияна жена? Тя прилича на някоя истерична жена, нели?

Иродиада. Не. Луната прилича на луна, туйто. Да си влезем... Няма какво да правите тук.

Ирод. Аз ще остана. Манаси, постелете там губери. Запалете факли. Донесете масите от слонова кост и масите от яспис. Въздуха тук е възхитителен. Аз ще пия още вино с моите гости. На Цезаревите пратеници тряба да се отдаде всяка почест.

Иродиада. Не заради тях оставате вие.

Ирод. Да, въздуха е възхитителен. Ела, Иродиада, нашите гости ни чакат. А! Аз се подхлъзнах. Аз се подхлъзнах в кръв. Това е едно лошо предзнаменование. Това е едно много лошо предзнаменование. Отде е тая кръв тук?... И тоя труп? Какво прави тук тоя труп? Да не мислите, че аз съм като египетския цар, който не устройва ни едно пиршество, без да покаже някой труп на гостите си? И кой е той? Аз не искам да го гледам.

Първи войник. Това е нашия главатар, господарю. Това е младия сириец, когото вие назначихте главатар едва преди три дни.

Ирод. Аз не съм издавал никаква заповед да бъде убит.

Втори войник. Той сам се уби, господарю.

Ирод. Защо? Аз го назначих главатар!

Втори войник. Ние не знаем, господарю. Но той сам се уби.

Ирод. Това ми се вижда странно. Аз мислех, че се намираха само римски философи да се убиват. Нели, Гигелин, философите в Рим се убиват?

Тигелин. Има някои, които се убиват, господарю. То са стоиците. То са хора твърде груби. С една дума, то са хора твърде смешни. Аз ги намирам твърде смешни.

Ирод. Аз също. Смешно е да се убиваш.

Тигелин. Много се смеят с тях в Рим. Императора съчини сатирическа поема против тях. Вред я повтарят.

Ирод. Ах! Той съчини сатирическа поема против тях? Цезар е дивен. Той може всичко да направи... Странно, да се убие той, младия сириец. Аз го жаля. Да, жаля го много. Защото той беше хубав. Дори много хубав. Имаше очи твърде притомни. Спомням си, че го видях да гледа Саломе някак си в притома. Действително, аз намерих, че той малко прекалено я гледаше.

Иродиада. Има други, които я гледат прекалено.

Ирод. Неговия баща беше цар. Аз го изгоних от царството му. И неговата майка, която беше царица, вие превърнахте на робиня, Иродиада. Така — той беше тук като гост. Заради това аз го направих главатар. Жал ми е, че той умря... Но защо сте оставили трупа тук? Тряба да се отнесе другаде. Аз не искам да го виждам... Отнесете го... (Изнасят трупа.) Студено е тук. Има вятър тук. Нели има вятър?

Иродиада. Никак не. Тук няма вятър.

Ирод. Но, да, тук има вятър... И аз чуя во въздуха нещо като размах на криле, като размах на гигантски криле. Вие не чуете ли нищо?

Иродиада. Нищо не чуя аз.

Ирод. И аз сам вече не го чуя. Но аз го чух. Няла съмнение, то беше вятъра. То мина. О, не, аз пак го чуя. Вие не чуете ли го? Съвсем като размах на криле.

Иродиада. Аз ви казвам, че няма нищо. Вие сте болен. Да си влезем.

Ирод. Аз не съм болен. Вашата дъщеря е болна. Тя има твърде болен изглед, вашата дъщеря. Нивга не съм я виждал тъй бледна.

Иродиада. Казах ви да не я гледате.

Ирод. Налейте вино. (Донасят вино.) Саломе, елате да пиете малко вино с мене. Аз имам тук едно вино, което е превъзходно. Сам Цезар ми го изпрати. Натопете вие в него вашите малки червени устни и подире аз ще изпразня чашата.

Саломе. Не съм жадна, тетрарше.

Ирод. Вие чуете как ми отговаря тя, вашата дъщеря.

Иродиада. Аз намирам, че тя е много права. Защо я гледате постоянно?

Ирод. Донесете плодове. (Донасят плодове.) Саломе, ела да ядеш плодове с мене. Аз много обичам да видя върху един плод захапката на твоите малки зъби. Отхапете вие едно съвсем малко късче от тоя плод и подире аз ще изям остатъка.

Саломе. Не съм гладна, тетрарше.

Ирод (на Иродиада). Ето как сте я възпитали вие, вашата дъщеря.

Иродиада. Моята дъщеря и аз, ние произхождаме от царски род. Колкото се отнася до тебе, твоя дядо пасеше камили. И още, той беше един хайдук.

Ирод. Лъжеш!

Иродиада. Ти добре знаеш, че това е истина.

Ирод. Саломе, ела да седнеш до мене. Аз ще ти дам престола на твоята майка.

Саломе. Не съм уморена, тетрарше.

Иродиада. Хубаво виждате какво тя мисли за вас.

Ирод. Донесете... Какво искам? Аз не знам. А! А! Спомням си...

Гласа на Йоана. Настана време! Онова, което възвестих, се изпълни, казва господ бог. Настана деня, за който говорих.

Иродиада. Заставете го да млъкне. Ие искам да чуя неговия глас. Тоя човек всякога изригва хули против мене.

Ирод. Той нищо не каза против вас. Още, той е един много голям пророк.

Иродиада. Аз не вярвам в пророците. Нима някой може да каже онова, което тряба да се случи? Никой не знае бъдащето. И още, той всякога ме оскърбява. Но аз мисля, че вие се боите от него... И ето, добре зная, че се боите от него.

Ирод. Аз не се боя от него. Аз не се боя от никого.

Иродиада. Тъй, вие се боите от него: Ако не се боите от него, защо не го предадате на юдеите, които го искат вече шест месеца?

Един юдей. Истина, господарю, ще бъде по-добре да го предадете нам.

Ирод. Стига за това. Аз вече ви дадох моя отговор. Не искам да ви го предам. Той е един човек, видял бога.

Един юдей. Това , това е невъзможно. Никой не е видял бога след пророка Илия. Той е последния, който е видял бога. В днешно време бог не се явява. Той се крие. Заради туй в страната има големи бедствия.

Друг юдей. Па и не се знае дали пророк Илия в действителност е видял бога. То е било по-скоро сянката на бога, което той е видял.

Трети юдей. Бог нивга не се крие. Той се изявява винаги и во всяко нещо. Бог е в злото, както и в доброто.

Четвърти юдей. Не тряба да се говори това. То е една твърде опасна мисъл. То е една мисъл, която иде от александрийските школи, дето се учи гръцка философия. А гърците са езичници. Те не са дори обрязани.

Пети юдей. Човек не може да знае кое бог защо върши, неговите пътища са неизповедими. Може би това, което ние наричаме зло, е добро и онова, което наричаме добро, е зло. Човек не може нищо да знае. Необходимото е — да се покоряваме на всичко. Бог е много силен. Той ломи в едно и също време и слабите, и силните. Пред него всички са еднакви.

Първи юдей. Това е истина. Бог е страшен. Той ломи слабите и силните, както се ломи жито в кутел. Но тоя човек нивга не е видял бога. Никой не е видял бога от пророк Илия насам.

Иродиада. Кажете им да млъкнат. Те ме отегчават.

Ирод. Но аз чух да казват, че сам Йоан е вашия пророк Илия.

Юдеят. Това не може да бъде. От времето на пророк Илия насам са се изминали повече от триста години.

Ирод. Има някои да казват, че той е пророк Илия.

Един назарянин. Аз съм уверен, че той е пророк Илия.

Юдеят. О, не, той не е пророк Илия.

Гласа на Иоана. Настана деня, деня господен, и аз чуя по планините стъпките на оня, който ще се нарече спасител на света.

Ирод. Какво ще каже туй? Спасител на света?

Тигелин. Това е един от титулите на Цезаря.

Ирод. Но Цезар не се готви за Юдея. Аз получих вчера писмо от Рим. Нищо не ми се съобщава за туй. Най-сетне вие, Тигелин, който бяхте през зимата в Рим, не чухте ли да се поменува нещо за това?

Тигелин. Наистина, господарю, не чух да се говори нищо за това. Аз обяснявам само титула. Това е един от титулите на Цезаря.

Ирод. Не може да дойде той, Цезар. Той има подагра. Казват, че краката му са като на слон. Също тъй има и държавни съображения. Който оставя Рим — губи Рим. Той не ще дойде. Но все пак господар е той, Цезар. Ако иска, ще дойде. Но аз не мисля, че ще дойде.

Първи назарянин. Не за Цезаря говореше пророка, господарю.

Ирод. Не за Цезаря?

Първия назарянин. Не, господарю.

Ирод. За кого тогава говореше той?

Първия назарянин. За Месия, който е дошел.

Един юдей. Месия не е дошел.

Първия назарянин. Той е дошел и прави чудеса навред.

Иродиада. О! О! Чудеса. Аз не вярвам в чудесата. Виждала съм ги много. (На пажа.) Ветрилото ми.

Първияпназарянин. Тоя човек прави истински чудеса. Така на една сватба, която е станала в един малък галилейски град, един доста значителен град, той превърнал вода на вино. Хора, които са били там, ми го казаха. Още, той изцелил, само като ги докоснал, двама прокажени, които седели при портата на Капернаум.

Втория назарянин. Не, то бяха двама слепи, които той изцелил в Капернаум.

Първия назарянин. Не, прокажени бяха. Но той е изцелил и слепи и хората са го видели на една планина, разговарящ с ангели.

Един садукей. Ангелите не съществуват.

Един фарисей. Ангелите съществуват, но аз не вярвам тоя човек да е говорил с тях.

Първи назарянин. Той е бил видян от тълпа минувачи, разговарящ с ангели.

Един садукей. Не с ангели.

Иродиада. Как се раздражават те, тия хора! Те са глупави. Те са съвсем глупави. (На пажа.) Е! А ветрилото ми. (Пажът й подава ветрилото.) Вие имате вид, като че мечтаете. Не тряба да се мечтае. Мечтателите са болни хора. (Тя удря пажа с ветрилото си.)

Втория назарянин.Също и чудото с дъщерята на Иаира.

Първия назарянин. О, да, то е вече съвсем несъмнено. Не може да се отрече.

Иродиада. Тия хора са луди. Те много са гледали луната. Кажете им да млъкнат.

Ирод. Какво е то, чудото с дъщерята на Иаира? Първия назарянин. Дъщерята на Иаира бе умряла. Той я възкръси.

Ирод. Той възкръсява мъртвите?

Първия назарянин. Да, господарю. Той възкръсява мъртвите.

Ирод. Аз не искам той да прави туй. Аз му забранявам да прави туй. Аз не позволявам да се възкръсяват мъртвите. Тряба да се потърси тоя човек и да му се каже, че аз не му позволявам да възкръсява мъртвите. Где е сега той, тоя човек?

Втория назарянин. Той е вред, господарю, но е твърде мъчно да се намери.

Първия назарянин. Казват, че сега бил в Самария.

Един юдей. Хубаво се вижда, че не е Месия, щом е в Самария. Не между самаритяните ще се яви Месия. Самаритяните са проклети. Те нивга не принасят жертви в храма.

Втория назарянин. Той напуснал Самария преди няколко дни. Аз вярвам, че тая минута той е в околностите на Ерусалим.

Първия назарянин. О, не, той не е там. Аз тъкмо що пристигам от Ерусалим. Вече два месеца не се е чуло да се говори за него.

Ирод. Най-после това нищо не значи. Но тряба да се намери той и да му се каже от моя страна, че аз не му позволявам да възкръсява мъртвите. Да превръща вода во вино, да изцелява прокажените и слепите... той може да прави всичко туй, ако иска. Няма какво да кажа против туй. Наистина, аз намирам, че да се изцеляват прокажените е добро дело. Но аз не позволявам да възкръсява мъртвите. Ще бъде ужасно, ако мъртвите се възвърнат.

Гласана Иоана. Ах! Блудницата! Прелюбодейката! Ах! Дъщерята на Вавилона со своите златисти очи и позлатени клепки! Ето що казва господ бог. Подигнете против нея множество хора. Нека народа грабне камъни и я убие с тях.

Иродиада. Заставете го да млъкне!

Гласа на Йоана. Нека военачалниците я прободат с мечовете си, нека те я премажат с щитовете си.

Иродиада. Но това е гнъсно!

Гласа на Йоана. Така, аз ще изкореня беззаконията от лицето на земята и всички жени ще се научат да не подражават сквернодеянията на тая.

Иродиада. Чуете ли какво говори той за мене? Вие го оставяте да напада вашата съпруга?

Ирод. Но той не е произнесъл вашето име.

Иродиада. Що от туй? Вие добре знаете, че той иска да оскърби мене. А аз съм ваша съпруга, нели?

Ирод. Да, драга и достойна Иродиада, вие сте моя съпруга и в начало бяхте съпруга на моя брат.

Иродиада. Вие ме изтръгнахте от неговите обятия.

Ирод. Наистина, аз бях по-силния... но да не говорим за туй. Аз не искам да говоря за туй. Заради това бе, дето пророка каза ужасни слова. Може би поради това има да се случи някое нещастие. Да не говорим за туй... Благородна Иродиада, ние забравяме нашите гости. Налей ми да пия, възлюбена моя. Напълнете с вино големите сребърни чаши и големите стъклени чаши. Аз ще пия за здравето на Цезаря. Тук има римляни, тряба да се пие за здравето на Цезаря.

Всички. Цезар! Цезар!

Ирод. Вие не забелязвате как е бледна дъщеря ви.

Иродиада. Вам какво от туй, че тя била бледна или не?

Ирод. Аз нивга не съм я виждал тъй бледна.

Иродиада. Не тряба да я гледате.

Гласа на Йоана. В оня ден слънцето ще почернее като власяница и луната ще почервенее като кръв, и звездите от небето ще паднат на земята, както зелените смокини падат от смоковйица, и страх ще обземе царете.

Иродиада. А! А! Много бих желала да видя тоя ден, за който той говори, когато луната ще почервенее като кръв и когато звездите ще паднат на земята като зелени смокини. Тоя пророк говори като пиян човек... Но аз не мога да търпя звука на неговия глас. Аз ненавиждам неговия глас. Заповядайте му да млъкне.

Ирод. О, не. Аз не разбирам това, което той говори, но то може да е някое предсказание.

Иродиада. Аз не вярвам в предсказанията. Той говори като пиян човек.

Ирод. Може би, той е пиян от вино божие.

Иродиада. Какво вино е то, виното божие? От кои лозя е? Де може да се намери?

Ирод (той не снема вече поглед от Саломе). Ти гелин, когато напоследък беше в Рим, говори ли ти императора за...

Тигелин. За какво, господарю?

Ирод. За какво? А! Аз ви зададох някакъв въпрос, нели? Забравих какво исках да узная.

Иродиада. Вие още гледате дъщеря ми. Не бива да я гледате. Аз вече ви казах туй.

Ирод. Вие само туй казвате.

Иродиада. И пак го казвам.

Ирод. А възобновяването на храма, за което толкова много се говори? Ще се направи ли нещо? Казват, нели, че завесата на светая светих била липсала.

Иродиада. Ти я взе. Сам не знаеш какво говориш. Не искам да стоя тук. Да си влезем.

Ирод. Саломе, поиграйте за мене.

Иродиада. Аз не искам тя да играе.

Саломе. Нямам никакво желание за игра, тет-рарше.

Ирод. Саломе, дъще на Иродиада, поиграйте за мене.

Иродиада. Оставете я на мира.

Ирод. Аз ви заповядвам да играете Саломе.

Саломе. Няма да играя, тетрарше.

Иродиада (смеяща се). Ето как ви слуша тя.

Ирод. Какво ми струва, ще играе ли тя, или не? Нищо не ми струва. Аз съм щастлив тая вечер. Аз съм много щастлив. Никога не съм бил тъй щастлив.

Първи войник. Мрачен вид има той, тетрарха. Нели има мрачен вид?

Втори войник. Мрачен вид има.

Ирод. Защо да не бъда щастлив? Цезар, който е господар на света, който е господар на всичко, ме обича много. Той току-що ми изпрати подаръци от голяма стойност. Още, той ми обеща да повика в Рим кападокийския цар, който е мой враг. Той може да направи всичко, каквото поиска, Цезар. Най-сетне той е господаря. И така, вие виждате, аз имам право да бъда щастлив. На света няма нищо, което би могло да наруши моето веселие.

Гласа на Иоана. Той ще седи на своя престол. Ще бъде облечен в пурпур и багра. Той ще държи в ръка един златен съсъд, пълен с неговите богопоношения. И ангела на господа бога ще го порази. Той ще бъде изяден от червите.

Иродиада. Вие чуете какво говори за вас. Казва, че ще бъдете изяден от червите.

Ирод. Не за мене говори той. Той нивга не казва нищо против мене. За кападокийския цар говори той, за кападокийския цар, който е мой враг. Именно той ще бъде изяден от червите. А не аз. Нивга нищо не е казал против мене той, пророка, освен това, че съм постъпил неправедно, като съм взел за съпруга съпругата на своя брат. Може би той има право. Наистина, вие сте бездетна.

Иродиада. Аз съм бездетна, аз. И вие казвате това, вие, който постоянно се взирате в дъщеря ми, вие, който искахте да я накарате да играе за ваше удоволствие. Смешно е да казвате това. Аз имах едно дете. Вие нивга не сте имали дете, нито даже с някоя от вашите робини. Вие сте бездетен, а не аз.

Ирод. Млъкнете. Аз ви казвам, че сте бездетна. Вие не ми родихте дете и пророка казва, че нашия брак не е истински брак. Той казва, че това е кръвосмесителен брак, един брак, който ще донесе нещастия... Боя се, че той има право. Аз съм уверен, че той има право. Но не е сега време да говорим за тия неща. Сега, в тоя момент, аз искам да бъда щастлив. В действителност, аз съм такъв. Аз съм много щастлив. Нищо не ми липсва.

Иродиада. Аз съм твърде доволна, че вие сте в такъво хубаво настроение тая Бечер. Това не е во вашите навици. Но късно е. Да си влезем. Не забравяйте, че при изгрев слънце ние всички отиваме на лов. На Цезаревите посланици тряба да се отдаде всяка почест, нели?

Втори войник. Как мрачен вид има той, тетрарха.

Първи войник. Да, мрачен вид има.

Ирод. Саломе, Саломе, поиграй за мене. Аз вя умолявам да поиграете за мене. Печален съм тая вечер. Да, тая вечер съм твърде печален. Когато влязох тук, аз се подхлъзнах в кръв, нещо, което е лошо предзнаменование, и аз чух, аз съм уверен да чух размах на криле во въздуха, някакъв размах на гигантски криле. Не зная какво тряба да означава туй. Печален съм тая вечер. Поради това поиграйте за мене. Поиграйте за мене, Саломе, аз ви умолявам. Ако поиграете за мене, можете да ми поискате всичко, което цежелаете, и аз ще ви го дам. Да, поиграйте за мене, Саломе, и аз ще ви дам всичко, което ми поискате, дори ако бъде половината от моето царство.

Саломе (ставайки). Вие ще ми дадете всичко, което поискам, тетрарше?

Иродиада. Не играйте, дъще моя.

Ирод. Всичко, дори ако бъде половината от моето царство.

Саломе. Вие се кълнете, тетрарше?

Ирод. Кълна се, Саломе.

Иродиада. Дъще моя, не играйте!

Саломе. В какво се кълнете, тетрарше?

Ирод. В живота си, во венеца си, в боговете си. Всичко, което пожелаете, аз ще ви го дам, в дори и половината от моето царство — ако поиграете за мене. О! Саломе, Саломе, поиграйте за мене.

Саломе. Вие се заклехте, тетрарше.

Ирод. Заклех се, Саломе.

Саломе. Всичко, което ви поискам, дори ако бъде половината от вашето царство?

Иродиада. Не играйте, дъще моя.

Ирод. Дори ако бъде половината от моето царство. Като царица, ти ще бъдеш много хубава, Саломе, ако ти е угодно да поискаш половината от моето царство. Нели тя ще бъде много хубава като царица? Ах, студено е тук! Тук вее доста студен вятър и аз чуя... защо чуя аз во въздуха тоя размах на криле? О, човек би казал, че има някоя птица, някоя голяма черна птица, която се рее над терасата. Защо аз не мога да я видя тая птица? Ужасен е размаха на крилете й. Ужасен е вятъра от размаха на крилете й. То е един студен вятър... О, не, съвсем не е студено. Напротив, твърде топло е. Много топло е. Аз се задъхвам. Полейте ми вода на ръцете. Дайте ми да хапна сняг. Отстегнете ми плаща. Скоро, скоро, отстегнете ми плаща... Не. Оставете го. Моя венец ми причинява болка, моя венец от рози. Човек би казал, че тия цветя са направени от огън. Те ми изгориха челото. (Той дръпва венеца от главата си и го хвърля на масата.) Ах! Най-после аз дишам. Как червени са тия листца! Човек би казал, кървави петна върху покривката на масата. Нищо не значи. Не тряба Да намираме знамение во всичко, което видим. Това прави живота невъзможен. По-добре би било да се каже, че кървавите петна са също тъй хубави, както и лист-цата на розите. Много по-добре би било да се каже това... Но да не говорим за него. Сега аз съм щастлив. Аз съм твърде щастлив. Аз имам право да бъда щастлив, нели? Вашата дъщеря ще играе за мене. Нели ще поиграете за мене, Саломе? Вие обещахте да поиграете за мене.

Иродиада. Аз не искам тя да играе.

Саломе. Аз ще поиграя за вас, тетрарше.

Ирод. Вие чуете какво казва вашата дъщеря. Тя ще играе за мене. Много добре правите, Саломе, че ще поиграете за мене. И след като играете, не забравяйте да ми поискате всичко, което желаете. Всичко, което желаете, аз ще ви го дам, дори ако бъде половината от моето царство. Аз се заклех, нели?

Саломе. Вие се заклехте, тетрарше.

Ирод. И нивга аз не съм нарушил думата си. Не съм от ония, които нарушават думата си. Аз не зная да лъжа. Роб съм на своята дума и думата ми е дума на цар. Кападокийския цар всякога лъже, но той не е истински цар. Той е един подлец. Още, той ми дължи и пари, които не иска да ми заплати. Той дори оскърби моите пратеници. Казал твърде обидни неща. Но Цезар ще го разпие, когато той иде в Рим. Аз съм уверен, че Цезар ще го разпие. Ако не това, той ще умре изяден от червите. Пророка го предсказа. Е, Саломе, какво чакате?

Саломе. Чакам моите робини да ми донесат благовония и седемте покривала и да ми изуят сандалите. (Робините донасят благовония и седемте покривала, изуват сандалите на Саломе.)

Ирод. Ах! Вие ще играете с голи нозе! Това е хубаво! Това е хубаво! Вашите малки нозе ще бъдат като бели гълъбици. Те ще приличат на малки бели цветя, които играят на някое дърво... Ах! Не. Тя ще играе по кръв. Има кръв по земята. Аз не искам тя да играе по кръв. Това ще бъде много лошо предзнаменование.

Иродиада. Вам какво, че тя ще играе но кръв? Вие доста ходихте по нея, вие...

Ирод. Мене какво от туй? А! Погледнете луната. Тя стана червена. Тя стана червена като кръв. Ах! Пророка добре го предсказа. Той предсказа, че луната ще стане червена като кръв. Нели той предсказа туй? Всички вие го чухте. Луната стана червена като кръв. Вие не виждате ли това?

Иродиада. Аз добре виждам туй и звездите падат като зелени смокини, нели? И слънцето почернява като власяница и страх обзема земните царе. Поне това се вижда. Един път в живота си пророка има право. Страх обзема земните царе... Да си влезем най-сетне. Вие сте болен. Хората ще приказват в Рим, че вие сте луд. Да си влезем, казвам ви.

Гласа на Йоана. Кой е тоз, що възлиза от Едом, що възлиза от Босра в своята дреха, вапсана с пурпур; що блести в красотата на своите одежди и що шествува со всемогъща сила? Защо вашите одежди са вапсани с багра?

Иродпада. Да си влезем. Гласа на тоя човек ме ожесточава. Аз не искам дъщеря ми да играе, додето той крещи тъй. Аз не искам тя да играе, додето вие я гледате тъй. С една дума, аз не искам тя да играе.

Ирод. Не ставай, моя съпруга, моя царица, безполезно е. Аз няма да си вляза, преди тя да играе. Играйте, Саломе, играйте за мене.

Ироднада. Не играй, дъще моя. Саломе. Аз съм готова, тетрарше. (Саломе играе танца на седемте покривала.)

Ирод. Ах! Това е великолепно, това е великолепно. Вие виждате как тя играе за мене, вашата дъщеря. Приближете се, Саломе. Приближете се, за да мога да ви заплатя. А аз добре заплащам на играчките, аз! Тебе, аз ще ти заплатя добре. Ще ти дам всичко, каквото поискаш. Какво искаш, кажи?

Саломе (като коленичи). Аз искам да ми донесат сега на сребърно блюдо...

Ирод (смеящ се). На сребърно блюдо? О, да, на сребърно блюдо, разбира се. Тя е очарователна, нели? Какво искате да ви донесат на сребърно блюдо, моя драга и хубава Саломе, вие, която сте най-хубавата от всички дъщери юдейски? Какво искате да ви донесат на сребърно блюдо? Кажете ми. Каквото и да бъде то, ще ви се даде. Моите съкровища принадлежат вам. Какво е то, Саломе?

Саломе (като става). Главата на Йоана.

Иродиада. Ах! Хубаво казано, дъще моя.

Ирод. Не, не.

Иродиада. Хубаво казано, дъще моя.

Ирод. Не, не, Саломе. Не ми искайте това. Не слушайте майка си. Тя всякога ви дава лоши съвети. Не тряба да я слушате.

Саломе. Аз не слушам майка си. Аз за свое собствено удоволствие искам главата на Йоана в сребърно блюдо. Вие се заклехте, Ирод. Недейте забравя, че се заклехте.

Ирод. Аз го зная. Заклех се в своите богове. Аз го зная добре. Но умолявам ви, Саломе, да ми поискате друго нещо. Поискайте ми половината от моето царство, и аз ще ви я дам. Но не ми искайте това, което ми поискахте.

Саломе. Аз ви искам главата на Йоана.

Ирод. Не, не, аз не желая.

Саломе. Вие се заклехте, Ирод.

Иродиада. Да, вие се заклехте. Всички ви чуха. Вие се заклехте пред всички.

Ирод. Млъкнете. Не с вас говоря.

Иродиада. Моята дъщеря има пълно право да иска главата на тоя човек. Той изригва хули върху мене. Той говори чудовищни неща за мене. Вижда се, че тя много обича майка си. Не отстъпвайте, дъще моя. Той се закле, закле се.

Ирод. Млъкнете. Недейте ми говори... Чуйте, Саломе, тряба да бъдете разумна, нели? Нели. тряба да бъдете разумна? Аз нивга не съм бил суров към вас. Всякога съм ви обичал... Може би аз много съм ви обичал. И тъй, не ми искайте това. То е ужасно, то е чудовищно да ми искате това. Всъщност, аз не вярвам, че вие говорите сериозно. Главата на един обезглавен човек, то е нещо грозно, нели? То не е нещо, което една девица тряба да гледа. Какво удоволствие може да ви достави, това? Никакво. Не, не, не това искате вие... Послушайте ме една минута. Имам един изумруд, един голям валчест изумруд, който любимеца на Цезаря ми изпрати. Ако погледнете през тоя изумруд, вие бихте могли да видите работи, които стават на грамадно разстояние. Сам Цезар коси един тъкмо такъв, когато иде в цирка. Но моя е по-голям. Той е най-голямия изумруд в света. Нели него искате? Поискайте ми него, и аз ще ви го дам.

Саломе. Аз искам главата на Иоана.

Ирод. Вие не ме слушате, не ме слушате. Все пак, почакайте да кажа, Саломе.

Саломе. Главата на Йоана.

Ирод. Не, не, не това искате вие. Вие ми казвате туй само за да ме помъчите, защото ви гледах през цялата вечер. Е, дoбре, да. Аз ви гледах през цялата вечер. Вашата красота ме развълнува. Вашата красота ме страшно развълнува и аз прекалено ви гледах. Но няма да го повторя. Не тряба да се гледат ни предметите, ни хората. Тряба да се гледа само в огледалата. Защото огледалата ни показват само маски... О! О! Вино! Аз съм жаден... Саломе, Саломе, да бъдем приятели. Най-поеле, вижте... Какво исках да кажа? Какво беше то? А! Спомням си!... Саломе! Не, елате по-близо до мене. Боя се, че ке ме чухте... Саломе, вие знаете моите бели пауни, моите хубави бели пауни, които се разхождат в градината между миртите и големите кипариси. Техните клъвки са позлатени и зърната, конте те кълват, са позлатени, и нозете им са вапсани с пурпур. Когато те крякат, вали дъжд, и когато разперят опашките си, изгрява луната в небето. Те вървят два по два между кипарисите и черните мирти и за всеки от тях се грижи по един роб. Понякога те летят между дървесата, а понякога лежат на моравата или около езерото. Няма в света други тъй дивни птици. Няма в света, цар, който да притежава толкоз дивни птици. Уверен съм, че дори Цезар не притежава толкоз красиви птици. Е, да! Аз ще ви дам петдесет от моите пауни. Те ще вн следват вред и сред тях вие ще бъдете като луната сред някой голям бял облак... Аз ще ви ги дам всичките. Имам само сто и няма в света друг цар, който да притежава пауни като моите, но ще ви ги дам всичките. Само тряба да ме освободите от моята дума и да не ми искате това, което ми поискахте. (Той изпразня чашата с вино.)

Саломе. Дайте ми главата на Йоана.

Иродиада. Хубаво казано, дъще моя. Вие, вие сте смешен с вашите пауни.

Ирод. Млъкнете. Вие постоянно крещите. Вие крещите като хищен звяр. Не тряба да се крещи тъй. Вашия глас ме раздражава. Млъкнете, казвам ви... Саломе, мислете какво правите. Тоя човек е изпратен може би от бога. Аз съм уверен, че той е изпратен от бога. Той е един свет човек. Пръста божи го е белязал. Бог е вложил в устата му страшни слова. В двореца, както ив пустинята, бог е всякога с него... Поне, то е възможно. Никой не знае, но възможно е, бог да бъде за него и с него. И за това може би ако той умре, ще ме постигне някое нещастие. Най-сетне и той каза, че деня, в който ще умре, ще се случи нещастие някому. То може да се случи само мене. Спомнете си, аз се подхлъзнах в кръв, когато влязох тук. Още чух и някакъв размах на криле, размах на гигантски криле. Това са много лоши предзнаменования. А и други е имало. Аз съм уверен, че е имало и други, макар че не съм ги забелязал. Е добре! Саломе, желаете ли да ме постигне някое нещастие. Вие не желаете това. И затова послушайте ме.

Саломе. Дайте ми главата на Йоана.

Ирод. Видите ли, вие не ме слушате. Но бъдете спокойна. И аз съм спокоен. Аз съм съвсем спокоен. Слушайте. Имам скрити тук скъпоценности, които дори вашата майка не е нивга виждала, скъпоценности съвсем извънредни. Имам една бисерна огърлица на четири реда. Човек би казал, луни, нанизани на сребърни лъчи. Човек би казал, петдесет луни, вплетени в сребърна мрежа. Царица го е носила на своите гърди, изваяни от слонова кост. Ти, когато ти го носиш, и ти ще бъдеш красива като царица. Имам два вида аметисти. Едните тъмни като вино. Другите червени като вино, разредено с вода. Имам топази жълти, като очите на тигрите, и топази розови, като очите на гълъбите, и топази зелени, като очите на котките. Имам опали, които горят всякога с един твърде хладен пламък, опали, които опечаляват душите и се боят от мрака. Имам оникси, подобни на зениците на мъртва жена. Имам селенити, които се менят, когато луната се мени, и бледнеят, когато видят слънцето. Имам сапфири, едри като яйца и сини, като сини цветя. Морето се вълнува в тях и месеца нивга не нарушава синевата на техните вълни. Имам хрисолити и берили, имам хризопрази и рубини, имам сардоникси и хиацинти, и калцедони и ще ви ги дам всичките, да, всичките, и ще притуря други неща. Царя на индийците тъкмо що ми изпрати четири ветрила от пера на папагали и царя на Нуми-дия — една дреха от пера на камилска птица. Имам един кристал — не е позволено на жени да го погледнат, и дори момчета могат да го видят само след като бъдат нашибани с пръчки. В едно ковчеже от черупка на бисероносна мида имам три дивни тюркоаза. Когато човек ги носи на чело, може да си представи неща, които не съществуват, а когато ги носи в ръка, може да направи жените бездетни. Това са извънредно ценни съкровища. То са съкровища безценни. И не е туй всичко. В едно абаносово ковчеже имам две янтарни чаши, прилични на златни ябълки. Ако някой враг налее отроЕа в тия чаши, те стават като сребърни ябълки. В едно ковчеже, изпъстрено с вдълбан янтар, имам сандали, изпъстрени с вдълбано стъкло. Имам одежди, донесени от страната на серите, и гримни, украсени с рубини и жадове, донесени от града Ефрат... Най-сетне, какво искаш ти, Саломе? Кажи ми какво желаеш и аз ще ти го дам. Ще ти дам всичко, каквото поискаш, освен едно нещо. Ще ти дам всичко, което притежавам, освен един живот. Ще ти дам плаща на първосвещеника. Ще ти дам завесата на светая светих.

Юдеите. О! О!

Саломе. Дай ми главата на Иоана.

Ирод (като се отпуща отслабнал, на своето седалище). Да й се даде, каквото иска. Тя е истинска дъщеря на майка си. (Първия войник се приближава. Иродиада взема от ръката на тетрарха пръстена на смъртта и го дава на войника, който го отнася веднага на палача. Палача има изплашен вид.) Кой ми взе пръстена? На дясната ми ръка имаше един пръстен. Кой ми изпи виното? В чашата ми имаше вино. Тя беше пълна с вино. Изпи ли го някой? О! Аз съм уверен, че ще се случи някому някое нещастие. (Палача слазя в щерната.) Ах! Защо дадох аз своята дума? Царете не тряба нивга да дават своята дума. Страшно е да я пазят... Еднакво страшно е да не я пазят.

Иродиада. Аз намирам, че дъщеря ми постъпи дoбре.

Ирод. Аз съм уверен, че ще се случи някое нещастие.

Саломе (тя се навежда над щерната и слуша). Никакъв шум. Аз не чуя нищо. Защо не крещи той, тоя човек. Ах! Ако някой се опиташе да ме убие, аз бих викала, бих се бранила, не бих желала да страдам... Удри, удри, Нааман. Удри, казвам ти... Не, аз не чуя нищо. Вътре мълчанието е ужасно. А! Нещо падна на земята. Аз чух да пада нещо. Това беше меча на палача. Той се бои, тоя роб. Той изтърва меча си. Той не смее да го убие. Той е един страхливец, тоя роб! Тряба да се изпратят войници! (Тя вижда пажа на Иродиада и се обръща към него.) Ела тук. Ти бе приятел на оня, дето умря, нели? Добре, но тук няма достатъчно мъртви. Кажете на войниците да слязат и да ми донесат онова, което искам, онова, което тетрарха ми обеща, онова, което ми принадлежи. (Пажа отстъпва. Тя се обръща към войниците.) Елате тук, войници. Слезте в тая щерна и ми донесете главата на оня човек. (Войниците отстъпват.) Тетрарше, тетрарше, заповядайте на войниците си да ми донесат главата на Иоана. (Една голяма черна ръка, ръката на палача, се подава из щерната, носяща върху сребърен щит главата на Йоана. Саломе я прихваща. Ирод крие лице с плаща си. Иродиада се усмихва и си вее с ветрилото. Назарянипге падат на колене и почват да се молят.) А! Ти не иска да ме оставиш да целуна твоята уста, Йоане. Е добре, аз ще я целуна сега. Ще я захапя со зъбите си, както се захапва зрял плод. Да, ще целуна твоята уста, Йоане. Аз ти го казах, нели? Аз ти го казах. И ето, ще я целуна сега... Но защо не ме гледаш, Йоане? Твоите очи, които бяха тъй страшни, които бяха тъй пълни с гняв и презрение, те са закрити? Отвори си очите! Подигни си клепките, Йоане. Защо не ме гледаш ти? Боиш ли се от мене, Йоане, та не искаш да ме погледнеш?... А твоя език, който беше като някоя червена зъмя, изхвърляща отрови, той не се движи вече, той нищо не казва сега, Йоане, тая червена ехидна, която изрит-ваше своя яд върху мене. Това е странно, нели? Как тъй червената ехидна немръдва вече?... Ти не ме иска, Йоане. Ти ме отвергна. Ти ми каза оскърбителни неща. Ти се отнесе с мене, като с някоя безпътница, като с някоя блудница, с мене, Саломе, дъщеря на Иродиада, княгиня юдейска. Е добре, Йоане, аз още живея, но ти, ти си мъртъв и твоята глава е моя. Аз мога да направя с нея, каквото поискам. Мога да я хвърля на пейте и на птиците въздушни. Каквото пейте оставят, птиците въздушни ще го доядат... Ах! Йоане, Йоане, ти бе едничкия човек, когото обикнах. Всички други мъже ми вдъхват отвращение. Но ти, ти бе красив. Твоето тяло беше един стълб от слонова кост върху сребърна подложка. То беше една градвна, пълна с гълъби и сребърни лилии. То беше сребърна кула, украсена со щитове от слонова кост. Нямаше в света нищо тъй бяло, както твоето тяло. Нямаше в света нищо тъй черно, както твоите коси. В целия свят нямаше нищо тъй червено, както твоята уста. Твоя глас беше кадилница, която разпространяваше странни благовонни, и когато те гледах, аз чуих някаква странна музика. Ах! Защо не ме погледна ти, Йоане? Зад своите ръце и хули ти закри лицето си. Ти тури на очите си превръзката на оня, който иска да види своя бог. Е добре, ти го видя своя бог, Йоане, но мене, мене... ти нивга не ме видя. Ако бе ме видял, ти. би ме обикнал. Аз, аз те видях, Иоане, и те обикнах. О, как те обикнах. Аз ще те обичам, Йоане. Само тебе обичам... Аз съм жадна за твоята красота. Аз съм гладна за твоето тяло. И нито виното, нито плодовете могат да утолят моето желание. Какво ще правя аз сега, Йоане? Ни реките, ни големите води не могат угаси моята страст. Аз бях княгиня, ти ме презря. Аз бях девица, ти ме лиши от девственост. Аз бях целомъдра, ти изпълни жилите ми с огън... Ах! Ах! Защо не ме погледна ти, Йоане? Ако бе ме погледнал, ти би ме обикнал. Аз добре зная, че ти би ме обикнал, а тайната на любовта е по-велика от тайната на смъртта. Само любовта тряба да се гледа.

Ирод. Тя е чудовищна, твоята дъщеря, тя е съвсем чудовищна. Наистина това, което тя направи, е велико престъпление. Аз съм уверен, че това е престъпление против един непознат бог.

Иродиада. Аз одобрявам това, което дъщеря ми направи, и сега искам да остана тук.

Ирод (като става). А! Продума съпругата кръвосмесителка! Ела! Не искам да стоя тук. Ела, казвам ти. Аз съм уверен, че ще се случи някое нещастие. Манас, Иссахар, Осия, угасете факлите. Не искам нищо да гледам. Не искам нищода ме гледа. Угасете факлите. Притулете луната. Притулете звездите. Да се укрием в нашия дворец, Иродиада. Аз почвам да се боя. (Робите угасяват факлите. Звездите изчезват. Един голям черен облак минава през луната и я затуля напълно. Сцената става съвсем тъмна. Тетрарха почва да се подема по стълбата.)

Гласа на Саломе. Ах! Аз целунах твоята уста, Йоане, целунах твоята уста. Устните ти имаха някакъв остър вкус. Да не беше туй вкуса на кръвта?... Но може би, това е вкуса на любовта. Казват, че любовта има остър вкус... Но какво важи? Какво важи? Аз целунах твоята уста, Йоане, целунах твоята уста. (Един лунен лъч пада върху Саломе и я осветява.)

Ирод (като се обръща и вижда Саломе). Убийте тая жена! (Войниците се впущат и премазват со щитовете си Саломе, дъщеря на Иродиада, княгиня юдейска.)

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания