Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Саломе
Предисловие към отделното английско издание
Указание към българския превод
Лица
Сцена
  
Виж още:
Преводна художествена литература /Британска литература /Драматургия
Саломе
Автор:
Уайлд, Оскар

Предисловие към отделното английско издание

от Роберт Рос

„Саломе” популяризира името на своя автор во всички страни, дори където английският език е неизвестен. Малко английски драми са имали такъва сложна съдба. Написана на френски през 1892 год., „Саломе” вече се репетираше от Сара Бернар в Лондон, Раlасе Тhеаtrе, когато ненадейно английската драматическа цензура я забрани. Оскар Уайлд веднага изяви намерение да промени поданството си, разбира се, на шега, която колкото и да е странно, биде взета сериозно само в едната Ирландия. Рядко вмешателството на цензурата се е посрещало от публиката и критиката в Англия с такъво всеобщо одобрение, както при тоя случай. Напечатаната по-подир „Саломе” бе посрещната с дружен хор издевателства и може да се отбележи поне пътем, че две от най-злобните рецензии излязоха изпод перата на несполучили драматурзи; същевременно всички, чиито знания по френски език не отиваха по-далеч от учебника на Олендорфа, се възрадваха извънредно, като намериха у тоя почтен граматик неочаквано пригоден излишек за своето образование – тъкмо на ръка камък, който можеше да се хвърли върху „Саломе” и нейния автор. Разбира се, оспорваше се правилността на френския език, без да се гледа обстоятелството, че френския текст на „Саломе” бе прегледан от един известен френски писател, комуто, както по-после неведнъж чувах, се отдаваше цялото произведение. Вестник „Тimes”, който се изказа отрицателно за самата драма, заяви признание, че нейният автор е извършил tour de force, като е съумял да напише на френски пиеса за Сара Бернар. Това предизвика Уайлда да напише едно „писмо до редакцията” на „Тimes”, в което той отхвърляше „Саломе” да е написана нарочно за знаменитата френска актриса.
Когато „Саломе” бе преведена на английски от лорд Дьоглас, част от хулите, които се изсипаха върху автора й, падна и върху нейния илюстратор, Обри Бердслей. Интересно е да се отбележи, че Бердслей се вдъхнови за най-добрите свои произведения от една пиеса, която той съвсем не харесваше, написана от един автор, когото той искрено не обичаше.
Поставянето на „Саломе” първи път в Англия от „Лондонския клуб на новата сцена” през май 1905 г. предизвика изново резки отзиви от страна на драматическата критика, която изказваше съжаление, че драмата била измъкната от праха на забвението. Между туй, тая забравена драма вече пет години заемаше видно място в европейската литература. Тя е преведена на всички европейски езици1, включително чешки и новогръцки. Тя е поставяна вече на сцените вред по света и зае здраво място в репертоара на немския театър, дето се изпълнява по-често от произведенията на всеки друг английски писател, като изключим Шекспира. Може би благодарение на тая забравеност на „Саломе” Рихард Щраус работеше над своята опера тъкмо през това време, когато се появиха критическите отзиви, поменати по-горе, и откакто се постави операта в Дрезден, през 1905 год., та и досега английските музикални критици и дописници всякога я третират като опера по сюжета на Уайлдовата драма. То е единствения начин, по който те могат да избягнат неудобната истина – лесноприемливото осакатяване, съгласно с техните желания и възгледи. Но ние ще отбележим, че музиката на Рихарда Щраус е написана върху истинския Уайлдов текст, преведен от Хедвига Лахман.
Сам Уайлд си представяше своята прозаическа драма приложена на музика. В „De profundis” той пише за ония „... припеви, чиито повтарящи се мотиви правят „Саломе” да прилича на музикално произведение, придавайки й единството на някоя балада”...
Уайлд беше още в тъмницата, през 1896 г., когато Люне-Пое пръв път постави „Саломе” на сцената „Тeatren Libre” в Париж, с Лина Мунтц в заглавната роля. В едно от писмата, които Уайлд ми писа от Рединга2 има няколко твърде трогателни реда по тоя случай:
„Кажете, моля, на Люне-Пое, как аз бях зарадван от поставянето на моята пиеса и му предайте благодарността ми. Все значи нещо туй, дето в минутата на срама и позора още ме считат художник. Бих желал сега да чувствувам повече радост, но аз като че съм мъртъв за всички чувства, освен тъгата и отчаянието. Все пак съобщете на Люне-Пое, че съм трогнат от честта, която ми направи. Той сам е поет. Отговорете ми на това писмо и пишете, какво казаха Леметр, Бауер и Сарсей за „Саломе”.
Връзките на личното приятелство ме карат да се въздържа от похвала или защита на „Саломе”, дори ако тя би имала нужда от тях. Каквото и да кажа, нищо няма да се прибави към репутацията на нейните хулители. Първоизточниците на „Саломе” са известни: главно – Флобер и Метерлинк, в стила на които тя е опит. Един критик, към когото аз храня уважение по-голямо, отколкото към когото и да било друг от неговите съвременници, каза някак, че „Саломе” е чисто и просто – каталог. Но може би каталог драматичен до крайност, особено ако място на действието се явява тържната зала Кристи...
Неведнъж се е посочвало, че Уайлд бил объркал Ирода Велики (Ев. от Матея XI, 1), Ирода Антипа (Мат. XIV, 3) и Ирода Агрипа (Ап. деяния, VIII), но това отъждествяване е съзнателно, тъй като в средновековните мистерии Ирод се явява като тип, а не като историческа личност. Тия забележки имат толкова цена, колкото и бележките на хората, които усърдно доказват анахронизмите в рисунките на Бердслея. Колкото се отнася до обвинението в плагиат, хвърлено върху „Саломе” и нейния автор, аз се осмелявам да приведа едно лично възпоминание.
Еднаж Уайлд ми се пооплака, че някой си, в един твърде известен роман, бил грабнал една негова идея. Аз възразих в защита на обвинения, че сам Уайлд е безстрашен литературен хайдук. „Мили мой – отговори той с обичайния си провлечен тон, – когато видя в чуждата градина необикновено лале с четири дивни листца, аз чувствувам, че съм длъжен да произведа необикновено лале с пет дивни листца, но това не значи, че някой друг смее да произведе лале само с три листа.” В тия думи беше целия Оскар Уайлд.

Между предговорите от двете издания съществуват известни разлики (за основен текст ни служи приведения тук текст от второто издание – при описването на вариантите първите отрязъци от текста са от него).

1 На български съществува вече един превод: „Библиотека Съвр. Театър” под редакцията на К. Мутафов. „Салома”, драма в едно действие от О. Уайлд. Изд. П. Н. Икономов, Варна, 1906 год.
2 Тъмница в Англия.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания