Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Цариградски сонети
I. Днес изново аз виждам...
II. Блести небето...
III. В небето чисто ясно грей...
IV. О, славей мили, престани...
V. Защо дъхът е даден на цветята...
VI. Светлей морето...
VII. С омая чудна грей нощта...
VIII. Внезапно, на мечета до вратата...
IX. Беснее бурята...
X. О, клети пилци...
XI. Облени с бляск и злато...
XII. Сърцето ми сломиха...
XIII. Живея всред рибари...
XIV. Мил навик е за мене...
XV. Сънувам сън блажен...
XVI. Казаха ми: творец си сам...
XVII. Как всичко хубаво е...
XVIII. Летете, птици...
XIX. О, остави да плача ази...
XX. И рекъл бях...
XXI. Час чародеен...
XXII. Каква ще бъде новата година...
XXIII. Далече планината...
XXIV. Днес светъл е байрям...
XXV. Фенер!...
XXVI. Топорът дебне...
XXVII. Емблема радостна...
XXVIII. Бесней ли буря...
XXIX. Не съм твой син...
XXX. Дете, дете, на слънцето...
XXXI. Съзра ли ладий морни...
XXXII. Не, не, и ти не будиш...
XXXIII. О, нека ме преследова...
XXXIV. Вълните спят...
XXXV. Пред моите очи...
XXXVI. Низ улиците тесни...
XXXVII. Мечтаех аз...
XXXVIII. Когато всред разходки ми...
XXXIX. В часът вечерни...
XL. Надежда сладка аз таех...
XLI. Обичам те, обичам те...
XLII. Накрай брегът...
XLIII. Кога от своето уединенье...
XLIV. Далеч, зад дивния Стамбул...
XLV. Пред всякой зеющ гроб...
XLVI. Стоя на стръмний бряг...
XLVII. Животът, друже мой...
XLVIII. Минаха вече дните топли...
XLIX. Кога внезапно...
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
Цариградски сонети
Автор:
Величков, Константин
                    

VI. Светлей морето...

Светлей морето, гладко кат стъкло,
и тихо в чудний блясък на зарите
кат лебед бял с разтворено крило
се лъзга ладията по вълните.

Кой знай, така кат плува, някой път
ще духне буйно вихър страховити
и с скъсани платна, с мачти разбити
ще я захвърли нейде на брегът.

Ще мине време. Тъй в зари увита,
ще минва ладия оттамо пак,
но нивга може би не ще попита

край нея проходящия моряк
за ладьята, от бурята разбита,
коя печално гний на пустий бряг.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания