Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Пред статуята на Петьофи

До статуята горда на Петьофи
словака бедни беше се прострял,
гореща, люта треска го тресеше
и като платно беше избледнял.

Мълвеше някога слова безсвязни;
кой знай, вода просил е може би.
Тълпи от свят минуваха край него,
не чуйше никой жални му молби.

Той млъкнеше и викнеше пак горко:
голтак несит от родната страна
ще мине може би, ще проумее,
ще му помогне. Никой не мина.

И той склопи очи. Секна гласът му.
Одърпан, бос, гологлав, изнурен,
на мъртъв труп приличаше нещастний,
изхвърлен тук от някой гроб студен.

Стори ми се тогава, че Петьофи
свали над него гордо си чело,
изгледа го и трогнат, с съжаленье
наведе се над мъртвото тело.

Очите си словака поотвори,
над себе си поета щом зърна,
подигна се, изпъшка жално
и за молба раззина си уста.

Но още непродумал, изтукана
изправи се над него в нощний мрак
в надменна, няма и безстрастна поза:
словака охна, склопи очи пак...

Жандарм сърдит съзря го тамо късно,
вика го, после взе да рита с крак.
Не мръдна. „Кой е?” – някой си попита. –
„Не видиш ли що е? Умрял словак...”

                        *

Тъй цял народ пропада, мре в неволя;
за него няма никой да милей
и своите му са чужденци немили,
и в тях не може той да се надей.

Кат теб, Петьофи, те не го разбират,
кога случайно чуят му гласът.
Към болките му като мермер хладен,
студени, равнодушни те стоят.

 

Пеща, 20 август 1886

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания