Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Спомени

Бях млад. На двайсе бях години,
с надежди пълен и с мечти,
кога над гори стръмни, сини
окрилен дух с жар смел лети.
Надменно бягах от земята,
нищожна и нечиста кал,
и търсех горе в небесата
неръкотворний идеал
на златни блянове крилати...

О, помниш ли тоз ден благати,
кога безмълвна ме срещна
с усмивка мила на устат
и с роза алена в ръката!
Сърце ми с възторг затуптя
и пръв път сладките вълненья,
божествените упоенья
позна тогаз на любовта...

Не въздържах си аз душата,
не пожелах живот аз тих;
наказа ме затуй съдбата,
на всички бедствия изпих
до дъно чашата горчива...
Печалний ми живот скръбта
с навъсен облак го увива:
от своя жребий зъл – смъртта
едничко благо днес остава
душа ми с жажда да пленява.
Заря – надежда ни една –
над празно бъдеще не грее,
от миналото съсипня
остала е, що скръбно тлее.

Но и в най-горестни страданья
за теб свят спомен грей, блести:
навред, по-бърза от желанья,
към теб ми мисълта лети
и щастьето, що сме мечтали,
за вярна обич светла мзда,
като със лъчи закъсняли
оросва днешната беда.
Тогаз сърцето тъжно пита:
„Тя чуй ли горки жален вик?
Тя знай ли колко аз страдая?
Неволите, що ме терзаят,
у нея срещат ли отклик?
Тя знай ли, че съм изнурен
от мъки и борби? За мене
тя мисли ли и съжаленье
понявга сеща ли за мен?

 

Флоренция, 1887

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания