Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
            

От чуждата земя

Все там съм с всеки трепет на сърцето,
все там съм с всяка мисъл на умът,
със всякоя мечта, коя в небето
с криле си устремява ми духът.

Всред радостите ми и всред тъгите,
където и да съм, о, роден край,
с другари или сам, мен пред очите
навред свещений образ твой сияй.

Любов към теб гърдите ми стоплява,
коя от всеки скверен глед тая,
която ми бедите облекчава,
която с сладки сълзи аз поя.

Навред, за тебе мислех ли, в градини
потъваше вълшебни моя взор
и виждах горе небесата сини
зари да пръскат в ширния простор.

Не тупат веч гърди ми с наслажденье,
не радост носи ми към теб духът;
когато се вестяваш днес пред мене,
аз виждам в теб два гроба да стърчат.

На горестите в тежкото мъченье
защо си нам тъй мил узнах,
о, роден край, сега, кога свещен е
за мене и бездушний твоя прах!

Проклет нек бъда, ако ли роптанье
намери отклик в  моите гърди,
и чувство друго освен обожанье
в сърцето ми за тебе затупти!

И дето да отсъди мойто жребье
да гний в земята трупът ми студен,
духът ми сявга ще лети над тебе,
с сияюща усмивка озарен.

 

Флоренция, 1888

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания