Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Казах на своята душа

Казах на своята душа печална:
„Защо са толкоз мъки и тегла?
Не е ли време вече реч прощална
да кажем на света? Съдбата зла
отне ми всичко, нищо не остави,
което сносен ни живота прави.
Животът е лъжлив, но бляскав блян,
през кой като през лъчезарна ткан
светът в очарованье се вестява.
Когато се разсипе тоя сън,
цел има ли живота, кой остава?
Дърво без сок, огнище без огън,
небе беззвездно, зима безконечна!
Страдания едни пред нас лежат.
Виж! Гробът накрай тоя грозен път
не мярка ли се кат заря далечна,
коя мил обещава ни покой!
Защо да чакаме? Взе край борбата.
За други нови ли беди на бой
ще предизвикваме от днес съдбата?”

Душата ми печална ми каза:
Нещастьето така ли те смаза,
та мрачни и престъпни днес желанья
безсмислено измъчват ти умът?
Защо отритваш своите страданья?
Дете, дете, разсипа ли медът,
та хвърляш после него и пелина?
През много ти нещастия премина,
но най-жестокото от тях
не се равнява с твоето унинье –
то пропаст е, де всичко твое гине.
Самин ти против себе вършиш грях,
от хората се плачеш и съдбата.
Чакал ли си от тях по-страшно зло?
Недей сочи на своето тегло,
не говори за сляпата им злоба.
Пред твоето унинье тя бледней.
Победоносно тя ще се засмей
за първи път, кога ти види гроба,
от теб самий престъпно издълбан.
Ти искаш дните все да бъдат ясни.
Ти любеше надеждите си красни,
с кои бе пътя ти постлан;
люби така и своите страданья.
Недей плака за своите мечтанья.
Плод техен са тез тежките беди,
що теглиш днес. Те бяха те опили
с измами ветрени и глупо ти
изпоразточи пресните си сили.
Не е ли твоя собствена вина,
че срещу теб кога на бой съдбата
решителен те призова – в борбата
тъй скоро и печално ти падна?
Погубен беше ти, страданья люти
честта ти праща, за да те спаси.
Върви, върви из пътищата крути
и с твърдост тежкия си кръст носи.
Страдай: не е в живота воин,
в страданья люти кой не се й кръстил.
Страдай, за да докажеш, че достоен
за своите надежди ти си бил...”

 

Флоренция

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания