Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                    

Разговор с една пеперуда

„О, пеперудице крилата,
прехлупена под туй стъкло,
кажи, проклинаш ли ръката,
виновница на твойто зло?

Ти в волност раснеш и живееш;
разбирам твоята съдба,
как люто тук се изтезаваш
в една безпомощна борба.

За дружките си ти милееш:
в полето търсят те сега
и нийде кат те не намират,
за теб униват от тъга.

А може би и да не знаят
какви слетиха те злини,
че дружката им в затвор тука
прекарва своите тъжни дни.”

Но пеперудата внезапно
отвърна ми с гласец си мил:
„Ти пеперудите не знаеш,
ил никога не си патил.

На пеперудите сърцето
излишни жалости не знай,
за свойта кожа всеки мисли,
за другите се не терзай.

Кат няма мене, зер полето
пак като първо не цъфти?
Защо бегливото си щастие
да тровят с чуждите беди?

Не мисля аз за своите дружки,
как те не мислят зарад мен,
но мисля за цветята красни,
за волний въздух, светлий ден.

Понеже имаш съжаленье,
свобода, моля, ми дари;
добре щом бъда до пресита,
ще найда дружки и сестри.”

Молбата й сторих, пуснах я!
Тя тутакси крила разкри,
хвръкна, загуби се в въздуха,
без даже да благодари.

От нас ли взе, о, пеперудо,
туй себелюбье без предел?
Ил пеперуди и човеци –
един е дявол всички взел.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания