Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Китайски стихотворения
I. Похвала на Пекин
II. Химна към Фо
III. Любовно щастие
IV. Желания
V. Въздихание
VI. Щастието на държавата
VII. Любопитний мъдрец
VIII. Двама състезатели
IX. Лиао Мей
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                    

I. Похвала на Пекин

В полето, край реката Бяла,
вървеше пътник от чужбина
и беше тоя час, кога
в вечерната дрезгавина
луната тъжно се подава,
на изток голям блясък вижда.
„О, как е чудна таз земя –
извика той, – ходил съм много,
но досега земя по-чудна
не съм виждал, понеже тук
на изток слънцето захожда.”
Овчар мина, кой биволи
подкарваше с остен бамбуков.
С въпрос към него се обърна:
„Коя е таз земя, къде
на изток слънцето захожда?
И Су Тонг По не е виждал
земя такваз, де слънцето
на изток да би захождало.”
Овчарят отговори: „Туй,
което ти се струва там,
че слънце е, кое захожда,
е бляскът чудни на Пекин.”


В края на творбите от този цикъл авторът не е посочил дали са авторски или преводни стихове. При първата публикация на „Китайско стихотворение” К. Величков се подписва като автор под него, но при отпечатването им в Съчинения, Т. 2. „Тъги и радости” през 1911 г. под редакцията на Иван Вазов те са поставени при преводните му творби.
  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания