Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                    

Дялба

Видях я с трепет нуждата в очите
    и тя сърдито ми каза:
„Не вразумиха ли те йощ бедите?
    Теглото не ли те смаза?

Що чакаш? Що стоиш? Що се надееш?
    Отвред е твоя път закрит.
Осъден си безмълвно да изтлееш
    кат въглен, в пепелта зарит.

Признай на враговете тържеството,
    пред тях смирено врат превий.
О, птицо горка, бързай към гнездото,
    от студ, от бури се укрий!”

Унил, блед, бях прострял почти ръката,
    но там народа аз смислих,
че раб е той, смислих му аз теглата,
    и бързо я назад теглих.

                    *

Видях друг път пак нуждата в очите
    и пак сърдито ми каза:
„Не вразумиха ли те йощ бедите,
    теглото  не ли те смаза?

Ти сляп ли си? И тез ти гръб обръщат,
    с кои вървял си в един път.
Кога те срещат, хитро се заслъщат,
    с очи във теб да се не взрат.”

Поколеба се ум за мир, за сгода,
    но дигна се ръка към мен –
ръката беше мощна на народа
    и аз изстъпих с вид решен.

И рекох: „Няма, не, да те остава;
    доде обречен бъдеш на тегла,
едно желанье мен ще съблазява – 
    да деля твойта участ зла...”

 

Цариград, 1892

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания