Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Поету

Стихотворение в две дати

Кога върлува буря люта
и буйни ветрове пищят,
кога кораб пребит се лута
на черни вълни сред бесът,
кога покрива мрак нощта
и всички страх терзай всечасен,
че ще загинат в пропастта,

поет, ний чакаме тогава
кат бойна тръба между нас,
която помощ известява,
да екне твоя мощен глас.
Кога, изтръпнали, душите
кротуват пред опасността
и търсят навред очите
пътеводителна звезда,
на твоето чело тогава,
блестяще с плам и огън смел,
призванието просветлява,
кое от бога си приел.
Поет, не чуйш ли гласовете,
които пъшкат и стенат?
Не видиш ли как духовете
изниват грозно пред страхът?
Срам не черви ли ти лицето
пред унизителний позор?
Не свива ли ти се сърцето
от угризенье и укор,
когато цял народ немее,
пребит от своето тегло
и с малодушие бледнее
през тържествующото зло?
Теб дарба светла на песните
е дала щедрата съдба,
не като глуп шум по стъгдите
да бавиш празната тълпа
и кога големци честити
ликуват в шумна веселба,
да услаждаваш им ушите
с приятни, весели песни.

Песни нам нужни са, които
с духа могъщи на пророк
немилостиво, страховито
да бият гнусния порок;
от чийто звук кат пред потеря,
щом мсти на бедни за кръвта,
съдия лош да потреперя,
служителя на подлостта,
кой правда и закон продава,
бореца с срам да се облей,
на знамето кой изменява,
и тирана да пребледней...
Запей, поет, на струни медни
песни, какви си нявга пял:
нек екнат на душите бледни,
които е страхът сковал,
и с вяра, с бодрост нова сгряни,
да полетят на подвиг свят,
борци, под светло знаме сбрани,
кои не са превили врат.
Запей – позора си да види
тоз малодушен, вял народ,
кой търпи мъки и обиди
и чака от небесний свод
да дойде помощ и спасение.
Тръби, бичувай, не щади!
Клейми му робското търпенье,
клейми самите му беди,
понеже ги без ропот влачи,
понеже бяга от борба,
понеже само знай да плаче
над тежка, горестна съдба!

 

Цариград, 1893
София, 1907

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания