Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

Катерина

Жена е безподобна Катерина;
бог милостив, когато я създал,
добро да стори на таз сиротина,
и сенчица й от порок не дал.

Със красота не може се похвали,
порядъчно накуцва с левий крак
и на чело й годините минали
врезали са коварно своя знак.

Но хубост, красота в светът защо са?
Със тях не се печели божий рай;
кой днес ги има, утре ги прахоса –
божур, кой даже един ден не трай.

Със радостите земни се й простила
отдавна веч и претенденти два
по дяволите адски е пратила
да не смущават мирна й глава.

От бога вишний имай страх в душата,
това е щастие и красота,
не минват те и горе в небесата
венец нетлен ги чака в вечността.

Лице й с каква радост грее,
как заборавя старост и тегла,
как леко шета, как охотно пее
тоз ден, кога на служба е била!

И може да ви каже Катерина
какъв светец се тачи през денят,
де има служба сутрин, на пладнина,
де проповед свещена ще държат.

Кой знае – някога я възмущава
съдбата й слугинска може би,
затуй, че в черква й не позволява
от сутрина до вечер да седи.

Но туй от мен е клевета неволна,
без работа тя нивга не седи,
безспир, по студ, по жега, здрава, болна,
пере, разтриба, готви, мий, реди.

Другарченце врабче й се помина,
сега понявга с котката играй,
но вън от туй – на служба си робиня –
почивка, отдих що е, тя не знай.

И къщата свети кат огледало,
и първи път, откак по чуждий свет
да ходя скитник злото ме й прогнало,
видях дома си чистота и ред.

Най-мило е за нея развлеченье,
когато със вратарката седят,
прочута с свойта гърба и ученье,
и заедно розарио четат.

Симпатия дълбока ни й свързала,
не мога аз без нея, тя без мен:
кадърността й безгранично хваля
и с същата монета съм платен.

Писувам ли – грях да не би сторила,
за кой бог отчет страшен би искал, –
с свети Лука дори ме би сравнила,
кога е матер божия писал.

Когато цапам гарвани с боите
и мъча се в безсилна с тях борба,
сърце ми разтреперват й хвалбите,
не знам що бих сторил от тегоба;

но задушавам си инстинкта груби:
не ща да наскърбя, в порив проклет,
едничката душа, коя ме люби
в студений тоз и чужд за мене свет.

 

Флоренция, 1889

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания