Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                

До родния бряг

Вълните кораба милуват,
звездите над него блестят;
матрозите пеят, пируват,
песни им далече кънтят.

– Опасности много минахме,
но свършва се нашия път;
до края ний родний стигнахме
и види се вече брегът.

– Пирувайте, пейте, дружина!
До днес се борихме безспир
с стихиите, в светата родина
любов ни очаква и мир.

– Ти наш си баща, капитане,
на дълги години живей,
с дни светли, честити, засмяни
животът ти целий да грей.

– Я вижте, момци, в кръгозора:
там точка аз черна съзрях,
откакто съм в нея впил взора,
расте и задава ми страх.

– Нас вятър и буря не плаши,
вълните нек буйно фучат:
без страх сме – тям мишците наши
отпор ще им лесен дадат.

Очите родината мила
веч стигат. Видът й струи
чудесна в сърцата ни сила:
от нищо се тя не бои.

– На работа скоро, момчета!
На буря налитаме зла:
от дъно се мята морето,
потъваме в страшна мъгла.

– Надявай се в нас, капитане,
ще найдем ний родния път.
Дъсчица една да остане,
на нея ще стигнем брегът.

– Надежда веч всяка изчезна,
водата нахлува отвред,
висиме над страшната бездна,
погубва живота ни клет.

Напразно ще търсим спасенье.
Дружино злочеста, прости!
Но сълзи не лейте пред мене,
недейте сърце ми кърти.

– Плачът, капитане, прости ни:
сърцето неволно ридай;
ах, жално и тежко се гине
тъй близо до родния край.

                *

Морето се тихо вълнува,
звездите над него блещът.
Далече печален се чува
на клета вдовица плачът.

 

Ливорно, 1887

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания