Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В изгнание (1886–1894)
Славянска песен
Очи ми една вечер ти омая...
Пуста
Пред статуята на Петьофи
Кат кораб без кормило
На път за Италия
Мисли за един гроб
Семеен прочит
На Италия
Рафаел и Петрарка
Рибарю
На г-ца X.
Спомени
До родния бряг
Под бисерното намръщено небе...
Облак
Усамотение
Ехти морето бурно-пенливо...
Зимно слънце
В минути горестни
От чуждата земя
На задушница
Катерина
Казах на своята душа
Любов и смърт
Сираци
На моята муза
В „Санта Кроче”
Защо плачеш...
Разговор с една пеперуда
Две фиданчета
Желаеш ли да видиш що е...
Китайско стихотворение
Китайски стихотворения
Защо, о, Боже?...
Песен за Нова година
В морето
Олимп
Мечтайше ти да бъдеш дъб...
На едно дете
Дялба
За Македония
Желание ми иде всеки ден...
От бога само, в гордото смиренье...
Тиранът е омразен...
Поету
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В изгнание (1886–1894)
Автор:
Величков, Константин
                    

Рафаел и Петрарка

(Разговор в Елис. полета)

Р а ф а е л

Защо си тъй тъжен, о, дивний Петрарка?
Теб жребий безмерно жесток се падна
и в сълзи безспирни живота мина.
И тук ли таз жалост дълбока и жарка,
съпътница мрачна на твоите мечти,
с горчиви въздишки ти пълни душата?
Глей всичко край тебе от радост блести,
ти сърдиш с печалний си вид небесата.
Тук край е на всичките земни тегла –
страдалците тука ги чака усмивка,
борците намират тук мир и почивка.
Тук светотатство скръбта е, престъпна хула.

П е т р а р к а

Съвети, о, Санцио, даваш отлични,
но моите тъги ти не можеш разбра.
Под две се родихме ний звезди различни.
Живя ти любим и оплакан умря
в ръцете трепетни на тая, която
живота ти с радост и рози постла.
Съдбата мен даде ми само тегла.
Любих неизменно, горещо и свято,
но отзив не найдоха моите риданья,
на любовта лъжите само познах;
и моите сълзи, и моите страданья
възнаградила би ги усмивка една!
Но там на земята скръб най-голяма
могла би да найде утеха поне
във някоя мътна лъжовна измама.
Тук няма измами: смъртта ги отне!
Злощастьето мое тоз, който познава,
в скръбта ми дълбока участье би взел:
тук тежката жалост ми само остава,
кат вечността вечна, без край, без предел.

 

Флоренция, 1887

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания